ЕК предприе първите наказателни мерки срещу Италия за бюджета на страната, който според Брюксел се отклонява от европейските фискални правила и поети ангажименти от предишното правителство на Рим. Санкциите идват след като Италия, която официално бе призована от ЕК да промени финансовата си рамка за 2019 година в съответствие със зададените от ЕС параметри, отказа да направи значителни отстъпки.

Вицепрезидент на ЕК Валдис Домбровскис заяви в сряда: „Това, което италианското правителство сложи на масата е катастрофално и страната слепешката ще се плъзне към нестабилност“. Еврокомисията веднага обяви, че официално е започнала процедура за наказателни финансови санкции срещу Италия. В своя доклад изпълнителното тяло на ЕС посочва: „Откриването на процедура по превишаване на дефицита, базиран на дълга е напълно оправдано.“ Вътрешният крайнодесен министър на Италия Матео Салвини реагира на новината с явно безразличие.

„Пристигна ли писмото от Брюксел? Очаквам едно от Дядо Коледа“, заяви Салвини. „Учтиво ще разговаряме, както винаги сме правили. Ще проведен диалог. Ще продължим в този дух“, допълни той.

В бюджета на Италия за 2019 година е включено понижаване на данъците, което ще облагодетелства домакинствата със средни доходи и самоосигуряващите се лица – като по този начин се изпълнява частично едно от предизборните обещания на партията на Салвини към неговите поддръжници. А именно – „основен доход“ за безработните, поискан от лидера на движението „Пет звезди“ и министър на труда Луиджи ди Майо; както и намаляване на възрастта за пенсиониране, което е преразглеждане на непопулярна реформа, извършена по време на финансовата криза в Европа.

Следващите стъпки ще бъдат предприети на 3 и 4 декември, когато европейските финансови министри ще се срещнат, за да решат дали да предприемат действия срещу Италия за нарушаване на правилото за намаляване на дълга, като се има предвид, че дългът на Рим е над 130 процента от БВП на страната – втория по големина в ЕС след този на Гърция.

Докладът от сряда потвърди мнението, изразено по-рано от ЕК, че италианският бюджет се базира на прекалено оптимистични прогнози за растежа на икономиката. Всъщност наказателната процедура не може да бъде задействана преди италианският парламент да одобри бюджета – като крайният срок за това е 31 декември.

Евентуално ЕК може да наложи глоби на Рим до 0,5 процента от БВП на страната. Този процес обаче може да отнеме до шест месеца – време, през което Италия ще има право на промени, междувременно ще дойде май 2019 година, когато ще се проведат изборите за ЕП.

„Накрая не съм много сигурен, че ще се стигне до санкции“, заяви Грегъри Клейс, икономист от базирания в Брюксел мозъчен тръст „Брюгел“.

„Има държави, които са в процедура по превишаване на дефицита от години – като Франция и Испания, без да им се налагат санкции. Мисля, че основната разлика между тези случаи и италианския е, че финансовите пазари вече са повече или по-малко изнервени от факта, че италианският дълг е доста по-висок от този на останалите европейски страни“, допълни Клейс, който подчерта, че изразеното от ЕС мнение „ще изпрати лош сигнал към финансовите пазари.“

Това може да има сериозни последици за италианската икономика, тъй като Рим ще плати по-високи лихви по дълга си. „Вече видяхме, че реакцията на пазарите през последните няколко дни е доста негативна“, заяви Арианна Дажованини, икономически експерт в университета „Монфорт“. „Това може да доведе до спирала на икономическо равнище и да сложи началото на истинска криза – рецесия в Италия, която, според мен, страната не може да си позволи“, допълва тя.

Според последните проучвания италианското правителство има около 60 процента обществена подкрепа, като „Лигата“ – крайнодясната партия, оглавявана от Салвини, почти е удвоила популярността си след като сформира правителство миналия юни.

Според Джованини, с оглед на политическата ситуация в Италия, патова ситуация в отношенията между Рим и Брюксел, ще облагодетелства „Лигата“, която успя да привлече подкрепа с твърдата си позиция по въпроса за имиграцията.

„Ако италианското правителство успее да намери компромис с ЕС движението „Пет звезди“ е това, което ще загуби при такова развитие на ситуацията“, твърди Джованини. „“Лигата“ има доста по-добри аргументи, които изглежда се харесват повече на избирателите. От друга страна движението „Пет звезди“ не е в състояние да изпълни политическите си обещания и подкрепата към него може да намалее още.“, категорична е тя.

За ЕК, която трябва да се изправи срещу надигащите се популистки движения не само в Италия, но и в други европейски държави, това е ситуация от типа „50/50“.

„Ако те предприемат нещо, то ще бъде използвано като жертвен агнец по време на европейските избори в Италия. Ако не направят нищо – ще бъдат заклеймени от популистките движения в другите европейски държави като Холандия и Германия. Във всички случаи те ще облагодетелстват евроскептичните движения в доста страни от ЕС“, твърди Грегъри Клейс от мозъчния тръст „Брюгел“.

„Популистите набират сила, като в същото време и анти-популистко движение, което се опитва да разбере какво трябва да направи. Но това разбиране е твърде слабо и твърде лошо“, заяви Карло Руза, професор по социология от университета в Тренто, който пише изследване за популистките движения. „Анти-популисткият блок е оглавяван от Макрон в момент, в който Самият Макрон е слаб“, подчертава той.

Според Руза действията на Италия са извадили наяве едва забележимото напрежение между Северна и Южна Европа. Той даде за пример австрийския и холандския външен министър, които миналата седмица изразиха опасения от това, че Италия е решила да не се съобрази с препоръките на ЕК.

„Това бе студен душ за популистите, който показва явните препятствия пред изграждането на този европейски популистки блок“, заявява Руза. „По природа радикалният десен популизъм е националистически и Салвини (и неговото желание да изгради европейски популистки блок) имат доста ограничено поле за действие, като в същото време действията на Италия създават впечатлението, че се опитват да застрашат икономическите интереси на европейските държави.“ / БГНЕС

-----------

Иления Гостоли, „Ал Джазира“.