Първите доставки на природен газ по газопровода "Турски поток" се очаква да започнат към края на 2019 г., стана ясно в понеделник, когато с церемония бе ознаменувано приключването на строежа на морския участък на тръбопровода. Предстои изграждането и на сухопътния участък, който според плановете на турска територия ще бъде с дължина от 180 км. В церемонията по пристъпването към полагането на тръбите по суша чрез видеоконферентна връзка от Истанбул се включиха президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, обобщава кореспондентът на БТА в Истанбул Нахиде Дениз.

Газопроводът включва две направления, всяко от които ще бъде с капацитет 15,7 млрд. куб.м. газ. Едното направление, което се планира да бъде пуснато през 2019 г., ще доставя газ за нуждите на Турция. Второто се предвижда да продължи до Южна Европа.

"Турски поток" е изключително важен за интересите на Русия, тъй като по втората тръба Москва ще доставя директно своя газ в Европа. Това е важно от няколко гледни точки: първо, ще даде възможност на Русия да заобиколи Украйна и второ, европейските държави ще продължат да бъдат зависими от Русия въпреки натиска на Вашингтон върху тях в това отношение, отбелязват специалистите. Чрез "Турски поток" Русия цели също да засили влиянието си в региона на Черно море и Европа, смятат те.

Владимир Путин намекна за това по време на церемонията, като заяви, че въвеждането в експлоатация на "Турски поток" ще спомогне за икономическото развитие на целия черноморски регион и ще стане важен фактор за общоевропейската енергийна сигурност.

Що се касае до интересите на Турция, те също са разнопосочни. Енергийното потребление нараства с бързи темпове с всяка изминала година. Въпреки че Турция разполага с алтернативни енергийни източници, руският газ има значителен дял в задоволяване на нуждите на вътрешния пазар. От друга страна засилването на санкциите на Вашингтон срещу Иран може косвено да се отрази негативно и на Турция, въпреки че засега САЩ изключиха временно страната от санкциите.

Спорният допреди няколко години проект "Турски поток" вече привлича интереса и на европейски държави, които в началото бяха скептични към неговата реализация. Проектът дойде на дневен ред след спирането на планирания газопровод "Южен поток" към България.

Владимир Путин в речта си на церемонията в понеделник припоми, че Ердоган е дал идеята за името на проекта и подчерта, че реализацията на такъв мащабен и изключително сложен в техническо отношение проект е невъзможна без взаимно доверие между страните.

"Турският президент Реджеп Тайип Ердоган демонстрира политическа доблест и мъжество за реализирането на проекта и това е пример за защита на националните интереси", заяви руският държавен глава.

С напредването на строителството на газопровода и предвид риска Русия да се откаже в даден момент от западния маршрут за пренос на газ, който минава през Украйна, европейски държави като България и Сърбия от една страна и Унгария и Италия от друга насочиха интересите си към втората линия на "Турски поток", отбелязват наблюдатели.

Енергетиката е основният компонент в турско-руските отношения и остава неизменен даже в периоди на междудържавни кризи. Дори по време на кризата заради сваления руски бомбардировач от турски Ф-16 край турско-сирийската граница през 2015 г. енергетиката остана относително по-слабо засегната. Макар че големи икономически проекти, в частност газопроводът "Турски поток" и АЕЦ "Аккую", бяха спрени в разгара на кризата, доставките на газ за Турция по газопровода "Син поток" продължиха. Евентуално решение на Путин тогава да завърти газовото кранче на Турция, щеше да изпрати силно зависимата от газовите доставки страна в пълен колапс.

В същото време обаче и Анкара в лицето на Ердоган се е показвала лоялна към Москва в моменти на криза. Турция продължаваше контактите с Москва, дори и в моментите, когато тя се оказваше изпаднала в дипломатическа изолация от страна на Запада. Двете страни показаха, че могат да оставят настрана традиционните си съперничества и различия, за да изковат силни икономически връзки. Така, когато европейските държави обърнаха гръб на Русия за проекта "Южен поток" поради натиска на САЩ, именно турският президент подкрепи Владимир Путин.
Енергетиката ще продължи да бъде приоритетна тема в сътрудничеството между Турция и Русия. Голямата крачка в него е построяването на първата турска атомна централа в Мерсин - АЕЦ "Аккую" на стойност около 25 млрд. долара от руската компания "Росатом".

Проектът получи в Турция статут на стратегическа инвестиция. В края на 2017 г. руският концерн "Росатом" започна да строи централата. Очаква се първият блок да влезе в експлоатация през 2023 г. /bnr.bg