Ние европейците, сме изправени пред необходимостта от стратегически дебат за европейските ценности. Днешният форум цели да предизвика началото на такъв дебат. Това каза проф. Георги Фотев, национален програмен директор на EVS и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов Български университет при представянето на резултатите от европейското изследване на ценностите, даващо поглед към идеите, вярванията, предпочитанията, нагласите, ценностите и мненията на гражданите от цяла Европа.

Уникалният изследователски проект стартира през 1981 г., когато хиляди граждани от страните-членки на тогавашната Европейска общност са интервюирани със стандартни въпросници. Изследването се повтаря на всеки девет години. Участници в петата вълна са 47 страни. България участва от втората вълна през 1990 г. Текущото изследване е национално представително. В него участват 1560 лица. То е реализирано в периода ноември 2017 г. - януари 2018 г от "Алфа Рисърч".

Очаква се края на 2018 г. да имаме данните от всички 47 страни.

"Обликът и идентичността на Европа се променя от европейските ценности. Ценностите свързват и разделят - едни отслабват в хода на историята, други се усилват", отбеляза проф. Фотев.

Основният пакет ценности на българина като своеобразна триизмерна перспектива представи доц. Антоний Гълъбов.

Изследването констатира стабилизиране на високите стойности на значение на работата и в същото време стабилизиране на стойностите по отношение на политиката и видим ръст по отношение на ценността на свободното време.

Интерпретацията на емпиричните данни, предложена от доц. Гълъбов: "И в предишните изследвания България беше една от страните с най-високи стойности на ценност работа, но твърдението, което ви предлагам, че това е мислене за работата не като дълг или като труд към обществото, а работата като осигуреност. Данните на изследването показват, че най-важно при работата е доброто заплащане. Най-важна е сигурността, свързана с представата за работа. Едва една трета от изследваните лица смятат, че работата е дълг към други. В същото време имаме подобна тенденция в отношението към политиката. Значително нарастване от много ниска стойност, но политиката като мислене за нещо правено от политици, се възприема като външна и далечна. Имаме разширяване на значението на свободното време. Това чувствително нарастване на значимостта на свободното време отразява увеличаването на дистанцията между възприемането като публично и изживяването като лично присъствие в съвременното българско общество."

Проф. Христо Тодоров: Усещането за щастие на българина!

Да се говори за себеусещането на българите в минорна тоналност е клишето, което всички познаваме: били най-бедни, най-болни, най-нещастни. Това говорене кореспондира с една изконна българска склонност към оплакване, самоокайване, кореспондира и с едно по-ново разбиране, наложило се през последните десетилетия. В наши дни позицията на жертвата има високи шансове да бъде морално, медийно и социално възнаградена. От това да се представяш като жертва се печели не само самоуспокоение и чиста съвест, но и понякога съвсем конкретни културни и икономически предимства.

Данните не предлагат потвърждение на крайно песимистичната самооценка на щастието на съвременните българи. В сравнение с изследването от преди десет години делът на хората, които са в положителния спектър, се е увеличил забележимо, а тези на хората, които дават оценки в отрицателния, е намалял. Делът на хората, които оценяват живота си като по-скоро щастлив отколкото обратното е по-голям във всички разпределения, отколкото този на хората, които дават по-скоро отрицателна оценка на живота си.

Младите дават по-положителна оценка от старите.

По-високо образованите се чувстват по-щастливи. Хората с деца се преживяват като по-щастливи от тези без деца.

Заключението в днешна България трудностите на живота, макар и да не са пренебрежими, макар да не са малки - не са непосилни. Повечето съвременни българи имат кураж да се борят с тях успешно и да водят поне за себе си един смислен и удовлетворителен живот.