Темата за споразумението СЕТА между ЕС и Канада не беше много засегната в България. Към този момент българското правителство по никакъв начин не е изследвало ефектите от споразумението, не е изготвен доклад, нямаше и добър публичен дебат. Това заяви Ивайло Попов - член на Управителния съвет на Екологично сдружение "За Земята", в хода на пресконференция в БТА, озаглавена "Търговското споразумение СЕТА: сериозни рискове срещу малко ползи". На пресконференцията беше представен нов доклад за икономическата несъстоятелност и обществените заплахи, които произтичат от споразумението СЕТА.

Повече от година след подписването на търговското споразумение между Европейския съюз и Канада само 8 държави от ЕС са го ратифицирали. Сред страните членки на съюза не се забелязва особен ентусиазъм, за което има основателни причини, констатира доклада.

Попов беше категоричен, че чак след подписването на споразумението на ниво ЕС и влизането му в сила, е изготвен първият анализ на СЕТА. Този анализ е изготвен не от правителството, а от Икономическия и социален съвет (ИСС).

По думите на Попов за да мине докладът, той е бил силно орязан, а безспорни факти от обществено и икономическо значение са останали извън обхвата му. "В същото време много хора смятат, че темата за СЕТА е затворена, защото е приета на ниво ЕС. Всъщност ратификацията, която трябва да се гласува в НС, е изключително важна", обясни още Попов.

Според Попов главните рискове за обществото произтичат от арбитражните механизми, които СЕТА предвижда. Тези арбитражни механизми няма да влязат в сила, докато държавите членки на ратифицират споразумението, а клаузите са "меко казано спорни".

"Има дефицит на информация в общественото пространство, заради което направихме този доклад. Рисковете не са малко по отношение на социални въпроси и екологични процеси", допълни още Попов.

Темата коментира и Ваня Григорова - съветник на президента на КТ "Подкрепа" и председател на сдружение "Солидарна България". Тя уточни, че настоящият доклад се базира не само на становищата в анализа на ИСС, но и на констатациите в доклада на министър-председателя на Франция, който акцентира върху въздействието на споразумението върху социалната сфера, храните и екологичните стандарти.

Икономическата част на споразумението - СЕТА е търговско споразумение, но има ефекти, които се разпростират далеч извън търговията и икономиката, затова е всеобхватно икономическо и търговско споразумение. СЕТА е споразумението, което ще се използва като модел за следващите споразумения на ЕС с други трети страни, поясни Григорова.

По-голяма прозрачност за защита на инвестициите

Тя анализира и търговските отношения между България и Канада през последните 20 години на база на заключения на Българската агенция за инвестиции. Според статистиката Канада се нарежда на 43-то място като партньор на България по обем на търговските потоци. За последните 20 години канадските инвестиции у нас възлизат на едва 61 млн. евро. "За България Канада икономически е невидима. Ние просто не съществуваме едни за други и каквото и споразумение да се случи, икономически това няма да се усети у нас", категорична е Григорова.

По думите ? СЕТА е живо споразумение - в него заляга механизъм за регулаторни сътрудничество. Според текстовете ще се изградят няколко комитета, които ще спомагат за хармонизирането на законодателствата между ЕС и Канада, за да може безпрепятствено да се развива икономиката. "Нормално е да се търси продължаващо сътрудничество, но има и опасности - не всички държави членки ще имат представители в комитетите. В тях ще има представители на корпорации, учени и граждански среди. Учените и гражданските среди не ни притесняват. Бизнесът, от друга гледна точка - лобитата на бизнеса ще си намерят път към законодателството, преди тези мерки да се обсъдени с гражданите", посочи Григорова.

Друг смущаващ момент е механизмът за решаване на спорове между държава и инвеститор. "Тези дела непрекъснато се увеличават. По принцип ако една държава бъде привикана пред арбитражен съд от частен инвеститор, който е решил, че промяната на законите засяга негативно икономическото развитие на бизнеса му, то държавата дори да се защити адекватно, трябва да изплати разходите по делото. Понякога им клаузи, които се опитват да пренасочат разходите от такива дела към ищеца, но тези клаузи са изключително малки. Акцентирам тук, защото според анализ средната цена на делата е между 8-10 млн. долара на дело като има и случаи за 120 млн. за дело. Това не са пренебрежими разходи и трябва да се има предвид като се включват такива клаузи, както е в СЕТА", допълни Григорова.

Стана ясно, че срещу България са заведени общо 8 такива дела, като последните 7 са заведени през последните 7 години. Последното дело е от 14 февруари 2018 година. "Това показва как чуждестранните инвеститори (а понякога и български бизнес, изведен от страната, за да може да съди България - б. р.) са разбрали, че това е механизъм за извиване на ръце на правителства, за да не си помислят те да правят законови промени, които биха се отразили на бизнеса."

Григорова даде и пример с договорите на американските централи у нас. По думите евентуалното прекратяване на договорите с централите може да се окаже пагубно за страната ни. "Има жалба до ЕК от 2014 година. Колкото и да питаме ЕК за решение по този въпрос, отговор няма." Наскоро станало ясно, че от ЕК още мислят по въпроса. "Защо не може да си позволим да прекратим тези договори? - защото не ни осъдят на наднационален съд", отсече Григорова.

Тя даде пример и със "Софийска вода" и събраните 75 000 подписи от столичани с цел преразглеждането на концесията и организирането на референдум за прекратяването на договора. "СО обаче отказа да проведе референдум с мотива, че ако ние проведем референдум и той реши, че трябва да се прекрати договорът със "Софийска вода", то санкцията от наднационален арбитраж може да стигне до 1 млрд. лв."

"Ето това е прекият ефект от споразуменията за уреждане на спорове между държави и инвеститори, които се предвиждат и в СЕТА", обясни още Григорова и допълни, че тези клаузи не залягат като част от договори между Канада и САЩ, защото между страните имало доверие. "Между ЕС и Канада няма доверие като търговски партньори, въпреки че ни уверяват непрекъснато в обратното."

Според Григорова СЕТА не предвижда и мерки за опазването на околната среда. "Защо Канада не е усърдна в опазването на околната среда? - 90% от петрола, който се добива в страната, е от петролни пясъци, а при извличането на петрола се отделят до 40% повече парни газове", натърти още Григорова.

Според изводите от доклада има 3 възможни сценария:

Първият сценарий - ратифицираме СЕТА, както е сега. Това е най-лошият сценарии според анализаторите.

Вторият сценарий - ратифицираме СЕТА, но с някакви изменения и мерки, част от които са записани в становището на ИСС. Това е по-лек вариант от първия.

Третият сценарий - България да откаже да ратифицира СЕТА и да започне преговори за всички социални, икономически и трудови аспекти, които произтичат от споразумението. Според анализаторите това е най-добрият сценарии за България и държавите членки на ЕС. /money.bg