Представете си една страна, която отхвърля най-големите догми на глобализацията и въпреки това успява да се изкачи до печелившата тройка на световната икономика! Тази страна съществува: добре дошли в Япония.

До 2050 г. японският архипелаг ще загуби 30 милиона жители и 40% от населението му ще бъде пенсионирано. С такава диагноза всяка страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ би приела лечението на либералния лекар: отваряне на пазара за имигрантите и жените, подобряване на почасовата производителност на труда и т.н. Но Япония се съпротивлява, пише френският всекидневник "Фигаро". Нека да надникнем в детайлите:

- Имиграцията, която би могла да компенсира дисбаланса на възрастовата пирамида, е нулева или почти нулева и дори огромната нужда от възстановяване след цунами не е достатъчна, за да се отворят клапаните. Малцина са "гостуващите работници", които се приемат на строителните площадки, но само името им е "гостуващи". Тяхната работа е несигурна, обусловена във времето, те не могат да поканят семействата си и могат да бъдат върнати в страните си по всяко време.

- Отварянето на пазара на труда за жените не дава никакви признаци на раздвижване, независимо от прогнозите, които идват от Японския институт за изследване на икономиката (RIETI): 3 милиона жени допълнително на пазара на труда биха произвели годишен ръст от 2% за страната! Засега единствената запомняща се цифра в тази област е нивото на жените в управлението на бизнеса, което не надвишава 3,5%.

- И накрая, почасовата производителност продължава да е в застой от години. Макар да е вярно, че японците работят много (два пъти повече, отколкото във Франция), тяхната производителност остава доста под средната за страните от ОИСР.

За да разберем тази ситуация, трябва да погледнем нещата откъм психика, култура и традиции. Отварянето на архипелага за имигрантите за японеца би означавало да бъдат поставени под въпрос балансът и хармонията, необходими на страната, с риск от загуба на традициите. Отварянето на пазара на труда за жените би поставило под въпрос самия смисъл на думите съпруг и съпруга. На японски "съпруг" е "shujin", буквално "главен човек". "Жена" се казва "Kanai", буквално: "в къщата". Ако не всичко е казано, то всичко е написано... В крайна сметка подобряването на почасовата производителност ще се осъществи чрез овластяването на служителите, което е в разрез с културата на лидера на компанията и с предимството, което групата има пред индивида. Накратко, японците предпочитат да мислят, че роботите със сигурност ще гарантират бъдещето им, отколкото каквато и да е мутация, която би застрашила тяхната самоличност.

Тази съпротива срещу указите на глобализацията все още не е наказала архипелага. Страната остава третата по големина икономика в света, което е чудо от гледна точка на либералната докса. Някои, разбира се, биха възразили, че в общество на труда, където щастието няма място, цената, която се плаща е самият човек. Но това понятие остава изключително субективно и би било опасно да се разглежда щастието на другите през призмата на ценности, които не са техни.

Изправени сме пред два кохерентни и напълно различни модели. От една страна, либералното предложение се състои в това индивидът да се еманципира посредством работата си в една разнообразна общност и във време, което винаги се движи по-бързо. От друга страна, японското предложение е това на идентичност, която дава чувство на гордост от принадлежност към групата и хомогенност в една дългосрочна култура.

Това, че Япония ще загуби тази битка, ще бъде за поклонниците на либералната докса доказателство, че глобализацията представлява по добър начин смисъла на историята. Фактът, че Япония успява да устои, ще остане за поддръжниците на идентичността на народите доказателство за "възможността за остров", както ще каже Уелбек.

И докато чакаме изхода от тази битка на биткитe, Япония действително се превърна в първата лаборатория на глобализацията. /news.bg