Имахме пациент, който беше взривен целия - лице, гърди, корем, крака... Наложи се да му направим едновременно няколко операции. Когато му направихме скенер, цялото му тяло светна като звездно небе от метални осколки... Това е само един от случаите по време на петте мисии, в които е участвал и за които разказа пред БГНЕС д-р Петър Трендафилов от Военномедицинска академия (ВМА). На 1 септември се отбелязва празникът на военномедицинската служба.

Полк. д-р Петър Трендафилов е коремен хирург. Началник е на отдел „Военномедицинско осигуряване“ към ВМА. За 8 години – от 2005 до 2013 г., той има зад гърба си общо 5 мисии – четири в Афганистан и една в Мали. „Прощъпулникът” му е в Афганистан, в новосъздадената тогава база „Херат”. Спомня си, че първоначално българската група се състои от 7 души хирургически екип, като впоследствие бройката се променя на 10 души, разделени в два хирургични екипа в испанската военнополева болница. А в задачите им влиза цялата оперативна дейност – травматологична, хирургическа, гръдна, обща хирургия... Всъщност д-р Трендафилов не говори с патос за работата си по време на задграничната мисия. Травмите, с които се сблъскват там, много наподобяват на тези от ежедневието му през дългогодишната му работа в спешна коремна хирургия, където лекуват пострадали от катастрофи, с огнестрелни и височинни травми. „Разликата е, че там както 2-3 дни няма пострадали и изведнъж докарат 5-има или 20, а ние разполагаме с две операционни, които могат да работят едновременно, повече няма“, разказа той.

Макар през ръцете му да са минали десетки пациенти, има случаи, които помни до днес и разказва на колегите си. Сред тях е пациент – млад мъж от Афганистанската национална армия, който бил взривен целият - лице, гърди, корем, крайници... “Правехме му едновременно няколко операции – травматологът на ръката, аз на гърдите и на корема. Беше засегнат панкреас, стомах, гръден кош, имаше перфорирани черва. Когато му направихме скенер, целият светеше като звездно небе вътре от метални осколки – имаше около сърцето, около аортата - беше пълно, но нито едно не го е ударило така, че да си отиде на място. Макар, че дойде с толкова много наранявания и го оперирахме часове наред, той оживя“, разказва полковникът-лекар.

Спомня си и най-масовия случай на струпване на пациенти - след катастрофа на вертолет. Знае, че на борда на транспортната машина е имало 35 души. 10 от тях загинали на място, останалите 25 получават различни наранявания, някои много тежки. При друг случай в болницата са доведени бойци от специалните части, които били с огнестрелни рани след като попаднали в засада. „Идват 5 човека от цяла група – все за операционната, защото всички са простреляни в гърди, корем, крака и трябва да влизат по двама – за двете операционни. Травматологът е в едната, ние коремните хирурзи - в другата“, разказа д-р Трендафилов. Именно тук е тънкият момент - да се прецени кой да се сложи първи на операционната маса, кой втори и кой да остане накрая. „Ако се вкара най-тежко раненият, който е с най-малък шанс да преживее, операцията ще продължи към 5 часа и другите, както са докарани в по-добро състояние, ще станат като него. Затова си има правила – най-тежко увреденият и с най-малки шансове за живот се оставя последен. Това решение не е емоционално, лично или по симпатии, а по правила. Но така или иначе, не е приятно да вземеш решение: Теб ще оперираме веднага, ще ти спасим живота, а теб те оставяме, ако оживееш, но е така!“, сподели още военният лекар.

Спомня си само за един пациент, който е издъхнал в ръцете на медиците – малко афганистанче. И пояснява, че когато има инцидент - преди да отидат до пострадалия, военните обезопасяват целия район и едва тогава на място отиват медицинският и придружаващият го вертолети. Вземат ранения или ранените и докато отидат в болницата, вече са минали поне 4 часа след самия инцидент. „Ако човекът е с тежко нараняване и не му е помогнато на място, то няма как да дойде при нас. Така че, тези, които идват при нас - щом са преживели 4 часа, въпреки че са с много нисък хемоглобин, в хеморагичен шок, общо взето оживяват“, споделя още полк. д-р Трендафилов.

И се връща на случая с простреляното афганистанче. Без да се задълбочава в разказа си за това, казва само, че децата са по-чувствителни откъм кръвозагуба и детето е починало на операционната маса: „Още като дойде, коремчето му беше пълно с кръв, но беше още живо...”. А на въпроса за това какво е усещането да работиш, а около теб да се води война, лекарят е лаконичен. „Ние не сме на война, ние сме в болница в база. Да, при нас идват простреляни, но аз си работя вътре в болницата... През това време правим снимки на травмите – винаги документирам нещата, които сме правили. После, когато си разглеждам снимките, виждам, че е било доста страшно“, казва полк. Трендафилов. И докато говори за фотосите, се сеща за пациент, при който куршумът е минал през скулата и взривявайки се, му отнася половината лице. Трябва да се действа изключително бързо. Проблемът е, че лицето кърви много и трябва да бъде зашито колкото се може по-скоро. Така не успяват да стигнат дори до операционната... но задачата е изпълнена – успяват да му запазят живота.

Съвсем различни са спомените на военния лекар от престоя му в Мали. Само преди дни ВМА изпрати 15-ия екип, който ще се включи в Мисията на Европейския съюз за обучение на силите за сигурност на Мали. Д-р Трендафилов обаче е участник в първата група, която заминава през 2013 г.. И неминуемо прави разликата между двете мисии – тази и предходните му в Афганистан. По думите му, опасностите в Мали са съвсем други - болестите, маларията, комарите, от които не може да се избяга. Освен психологичната настройка, предварителната подготовка на медиците ни включва ваксини за специфичните за този тропически регион болести.

И въпреки опасностите, които крие работата му в едни от най-горещите точки по света, не съжалява, че е станал военен лекар. И с усмивка казва, че като студент не е мислил, че ще става полковник доктор. Спомня си, че по негово време е имало доста социални придобивки и възможности за развитие за лекарите под пагон. Сега нещата са по-различни и затова, според него, доста по-малко са и желаещите за военни доктори. Но се предприемат мерки и законодателни инициативи за преодоляване на този проблем. Затова и полк. д-р Петър Трендафилов е оптимист, че мисията на „старите” военни лекари ще бъде продължена. /БГНЕС