И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения. Това сочат данните от представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет. Проучването е осъществено пет години след първото аналогично изследване на НБУ и агенция Алфа Рисърч„Нагласи на мюсюлманите в България – 2011“.

То съдържа поредица от сравнителни индикатори, което позволява да се откроят съществени тенденции в мюсюлманската общност на фона на драматичните събития в света и региона през изминалия период. За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани при преброяването през 2011 г. Отчетено е, че тогава 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание.

Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. Максимално допустимата статистическата грешка е ±2.8%. Отчетено е разпределението по следните подгрупи – турци (турци-сунити), българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити (турци-алевити).

Изследването очертава следните основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България: Запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция.

Съжителство на модерност и традиция с известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения, особено по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца, влиянието на възрастните върху решенията на техните деца. Ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата – пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско месо и пр. Висока религиозност сред най-бедните в гетата, достигаща практически до 100%.

Ръст на религиозността сред най-младите. Качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина. Въпреки придържането към Исляма, ясно изразено преимущество на общочовешките (нерелигиозни) критерии за добро и зло.

Запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище. Ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период.

Висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 г. Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения. Високо одобрение за Р. Ердоган, слаба популярност и негативно отношение към Ф. Гюлен и неговото движение „Хизмет”. Най-голямо доверие сред световните лидери към А. Меркел и Германия, следвани от Вл. Путин и Русия. Преобладаващо негативно отношение към САЩ и тогавашния президент Б. Обама.

И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения. Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност. /БГНЕС