В отговор на продължаващата агресия на Русия в Украйна миналата седмица министрите на страните от НАТО одобриха разполагането на войски по източния фланг на алианса за първи път от края на Студената война.

В рамките на новото засилено присъствие на НАТО числеността на морските сили в Балтийско море ще бъде увеличена, а освен това сухопътни сили ще бъдат изпратени да укрепят отбраната на Полша, България, Румъния, Естония, Латвия и Литва, пише в статия, цитирана от Фокус, The Wall Street Journal, в която съавтор е бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс.

Тези мерки са предпазливи, а досега нито един ход няма пряко въздействие върху ситуацията в Украйна, която все още не е член на НАТО. През последните седмици подкрепените от Русия сепаратисти увеличиха силно атаките си в Донецк и Луганск – сигурен знак, че руският президент Владимир Путин не се е отказал от намеренията си за Източна Украйна.

Преди две години Путин нахлу в западната съседка на Русия, защото прие надигането й като стабилна, демократична и добре интегрирана в Европа страна като голяма заплаха. Въпреки че в един момент руската агресия бе ограничена, това се оказа временна тактика, чиято цел бе да доведе до облекчаване на санкциите, докато в същото време руската военна намеса в Сирия се засилва, пише вестникът.

В допълнение към скорошните мерки на НАТО, би било мъдро САЩ и алиансът да засилят капацитета на Украйна за възпиране на бъдещи рискови действия на Кремъл и да дадат ясен знак, че ако мерките за възпиране се провалят, цената на подобни действия ще бъде твърде висока за Русия. Първата стъпка е на украинските сили да бъдат доставени по-ефективни отбранителни оръжия. /24chasa.bg