Джелил Руфат и Ники Илиев от Кърджали следват мечтите си в науката в чужбина, без идеята да се завърнат у нас.
Двете момчета са приятели от школата по астрономия при местната обсерватория с ръководител Агоп Узунбохосян. Преди дни Джелил пристигна от Калифорнийския университет в САЩ, където работи по докторантурата си.
"От малък се интересувам от астрономията, бях гледал филм за извънземни и така се запалих по небето. Тогава дори не знаех, че в град като Кърджали може да има и астрономическа школа. Когато я открих, незабавно се записах, там ми дадоха шанс да се развивам в математиката, физиката и астрономията", разказа младият учен.

Завършил е Езиковата гимназия и докато учел английски и немски, участвал в национални и международни олимпиади.От Крим се върнал с първа награда, от Карачаево, Черкезката република със сребърен медал и с впечатления от огромната обсерватория там, и с бронз от форума в Анталия. Кандидатствал за колежите на Обединения свят с представител в София фондация "Кирил и Методий", конкурсът бил по физика, математика, химия и английски, класирал се отлично и заминал за Норвегия, където получил бакалавърска степен.

Оттам се озовал в Принстънския университет в Ню Джърси и записал аерокосмическо инженерство със сертификати по физика и компютърни науки. Завършил и взел поредното амбициозно решение – докторантура по приложна физика, и се преместил в Калифорнийския технически институт.

Дискретна диференциална геометрия е темата, по която работи.
"Ако не беше Астрономическата обсерватория в Кърджали, може би нямаше да постигна мечтата си и нямаше да съм това, което съм сега. Тя е безценна школа, нейни възпитаници работят в престижни университети в САЩ и в Европа, в НАСА и други авторитетни институции. Миналата година по време на летния астрономически лагер в курорта Бели брези се срещнах с някои от тях, за съжаление това лято няма да мога да се включа", каза Джелил.

Запитан къде вижда мястото си след приключването на докторантурата, той уточни, че в България не би могъл да се развива, тъй като е концентриран в твърде специфична сфера и у нас няма много експерти в нея. Родителите му са в Белгия, заминали 5 г. след като синът им отишъл да учи в САЩ през 2003 г. Майката е на 60 г., бащата на 70 г., но са си намерили работа.

Когато към Турция потеглила "Голямата екскурзия" през лятото на 1989 г., в семейството не е имало колебания, напротив, привързаността към приятелите и всичко в Кърджали ги оставила в родния край. Въпреки, че през последните 12 г. Джелил е постоянно в англоезична среда, той е съхранил перфектния си български и рядко се прокрадва акцент в думите му.

"В Принстън имаше повече българи, с които си говорехме на български, освен това всеки ден в интернет чета новините от България, не се забравя езикът, на който си се образовал и следвал мечтите си. В Калифорния ми липсва изключително красивата ни природа, накъдето и да се обърна като съм в Кърджали, все е зелено и чисто, за разлика от Лос Анжелис.

Лошото е, че малко хора знаят там за България, обикновено я свързват с Христо Стоичков", коментира Джелил. Според него младите хора у нас трябва да следват инстинкта си, когато обмислят плановете за развитието си, защото винаги така се намира правилното решение. Но в България също е възможно да се намери реализация в определени области, допълва той. За себе си обаче е решил – от академичните среди ще се насочи към софтуерната индустрия и ще търси практика в Силиконовата долина.

Не подминаваме и задължителния въпрос за личния живот и гаджетата. "Когато някой ни запита дали сме във връзка, т.е. имаме ли приятелка, традиционният отговор е "Във връзка съм с академичната си теза". Така е, защото професорите изискват много работа от нас, за личен живот не остава време", каза 31-годишният докторант.

Приятелят му Ники Илиев тази година бе абитуриент и се готви за следване в Германия. Момчето получи годишна стипендия от общината след отличното си представяне в олимпиадите по информатика и информационни технологии.

Той също е възпитаник на астрономическата школа. "Негово дело е осъвремененият вариант на специалната програма за намиране на метеорни радианти. И при него, и при Джелил пръст има обсерваторията, но успехите им са продукт на собствен интелект и амбиция.

Приятели са от по-миналата година, когато Джелил водеше курс по програмния език "Питон", който е много популярен в софтуерните среди в Сан Франциско, а в България не се изучава в училище", допълни директорът Агоп Узунбохосян. Когато преди години Джелил се появил в астрономическата школа, след година специалистите усетили огромния му потенциал и го пратили на консултации в Софийския университет.

"Искахме колегите от Катедрата по астрономия да проверят какво е нивото му. На втория ден Радостин Куртев, тогава асистент, а сега преподавател в Чили, се обади и попита: "Този терминатор откъде го намерихте?".

А Ники се мотаеше пред обсерваторията, зададох му няколко въпроса. Бях впечатлен от факта, че културата му по математика и физика е много по-висока от тази на връстниците му. Реших да го привлека към школата и съм убеден, че не съм сбъркал. Оттук нататък докъде ще стигнат двамата, не зная, но сигурно ще е далече и високо. В Силиконова долина има българи, но Джелил трябва да бъде първият от Кърджали", не скри задоволството си Узунбохосян.

"Разчитам на Джелил като на гуру. С него се чуваме и обсъждаме специализирани теми, макар да е много зает, той ми помогна да се ориентирам за кандидатстването. В Германия ще запиша информатика и информационни технологии, а после може и аз да отида в Америка.

Нищо чудно да се върна в България, още не зная накъде ще ме отвее вятърът", разказа намеренията си Ники. Майка му ще замине с него, за да работи и да го издържа, докато следва. И той няма капка време за момичета и купони, защото следва амбицията си. Заради която още един мозък ще излети от България и може би няма да се завърне./pik.bg