Прегърбена възрастна жена бавно пресича натоварено кръстовище в Пазарджик. С едната си ръка бута количка с кашони с вестници, а с другата придържа товара да не падне на земята.

Шофьорите търпеливо изчакват преминаването на бабата през пътното платно. Повечето я познават, защото често я срещат да кръстосва улиците.

Вече 14 г. 78-годишната Християнка Димитрова, позната като баба Соня, всеки ден изминава километри с количката си - от единия до другия край на Пазарджик, за да продава вестници. Без значение дали е горещо лято, студена зима, или пролетта и есента са дъждовни.

“За мене няма лошо време. Лошо е, когато не си продам вестниците”, обяснява възрастната жена.

Тя няма почивен ден - работи 7 дни в седмицата. Споделя, че няма как да остави постоянните си клиенти без вестници. А те според нея са над 200.

В списъка са кафенета, барове и ресторанти, банки и офиси, частни лица и домове. Всички знаят кога баба Соня ще се появи с количката в района им и я чакат.
И ако преди години е била явление, сега всички я приемат като даденост, без която не могат.

Че бабата е уникална, е вън от съмнение. Въпреки възрастта си не ползва очила, което не пречи да преброи и най-дребните стотинки и да върне точно рестото. При нея няма тефтери или записки на кого какво да достави.

Паметта й е в отлично състояние. Знае имената на всичките си постоянни клиенти, както и изданията, които купуват. Знае на кого какъв вестник да занесе или остави на уговорено място.

Не пропуска да каже, ако към вестника има бонус, кое издание колко струва, ако се е променила цената му.

Някои от постоянните клиенти плащат на седмица, други - на месец. Тя обаче е наясно кой колко дължи и кога ще си плати, без да е нужно да има тефтер с вересии.
“

Имам клиент, на когото от години продавам “24 часа”. Оставям вестника под вратата на гаража му. Плаща ми в края на месеца за всичко, което съм занесла. Никога не ме е излъгал човекът”, обяснява баба Соня. “Забелязвам, че все интелигентни хора четат “24 часа”. Най-много се харчи броят от събота, в който има интересни четива”, допълва продавачката на вестници. Всъщност тя никога не си е и представяла, че един ден, и то на преклонна възраст, ще се занимава с това.

Християнка Димитрова е дипломирана детска медицинска сестра и 42 г. е посветила на любимата си професия. Именно заради работата през 1959 г. Соня пристига и в Пазарджик.

“Аз съм от Провадия. Като завърших медицинското училище, ме разпределиха в детското отделение в Карнобат”, разказва жената. Две години по-късно, когато разбрала, че в Пазарджик има свободно място в детското отделение на болницата, не се поколебала и пристигнала в града.

Тук среща съпруга си, вече покойник, за когото се омъжва през 1964 г. Пенсионира се през 1992 г., но остава да работи още година, когато излиза заповед всички пенсионери да бъдат освободени от болницата.

Баба Соня е майка на две дъщери и син. Има 4 внучки и правнук. Живее в апартамент със сина и снахата, които са учители. Голямата дъщеря е фризьорка в Пазарджик. За

“Не работя само за парите, а защото съм свикнала на труд. Вярно е, че сега каквото изкарам, отива за лечението на малката дъщеря, но това не е причината да обикалям и продавам вестници. Пенсията ми е добра. С нея мога да се прехранвам, без да тежа на никого”, обяснява възрастната жена.

Разказва, че случайно е станала вестникопродавец. През 2000 г. гледала възрастна жена. Срещу къщата имало павилион, в който майка и син продавали вестници. Търговията им обаче не вървяла и един ден я помолили в свободното си време да взема от тях вестници и да ги продава из града. Соня се съгласила.


В началото носела изданията в големи торби. С количката с кашоните, която използва сега, се сдобила години по-късно.

Нейният работен ден започва около 4,30 ч, когато доставят вестниците у дома. Първите клиенти са съседите в блока, на които носи поръчаните издания.
След това - около 7 ч, товари количката и тръгва из града.

На практика баба Соня обикаля целия център на Пазарджик и спира в покрайнините на града - на улицата към Пловдив. Работният ден приключва около 19 ч. Това, че по маршрута има десетки павилиони за вестници, не я бърка - на практика тя доставя вестниците до вратата на повечето си клиенти.

“Продавам вестници на всички големи кафенета в центъра. Дори и да закъснея, чакат ме. Не взимат от друго място. Бодигардовете на банките излизат отвън и си взимат поръчаните вестници”, обяснява Соня.

Разказва, че през годините няма случай, когато някой да е недоволен от нея. Признава, че се случва от постоянните клиенти да дават повече пари, отколкото струва вестникът.
“Имам и един интересен случай - мъж ми дава по 50 ст., за да прегледа заполовин час два-три вестника, след това ми ги връща. Не му отказвам. Той често купува някое от изданията, които е прегледал, защото нещо му е харесало”, обяснява жената.

За да издържи на всекидневното натоварване, баба Соня си е определила 2 големи спирки. Едната е на ул. “Завоя на Черна”, където всеки ден присяда на метална ограда на тротоара и продава. Хората в квартала знаят, когато Соня пристига и прииждат.

Освен това тя има и павилион край една от главните улици на града, където ходи да си почине и да хапне. В него държи и дрехи, ако случайно завали дъжд или сняг, докато обикаля, за да може да се преоблече.

“В павилиона оставям и по-тежките неща - списанията, книги, между тях и детски. Хората си поръчват при мен и докато им ги доставя, ги държа там, за да не ги разнасям - тежки са”, обяснява Соня.

За всичките 14 г. тя е прекъсвала работа само веднъж. На 1 март 2012 г. навън е мокро и студено, а Соня е натоварила количката си. В един момент се подхлъзва и пада. Усеща смразяваща болка в кръста.Въпреки това не отива на лекар, а продължава да обикаля.

Чак в края на месеца по настояване на сина посещава специалист. Докторът се хваща за главата как е успявала с подобна контузия в кръста да върши тежката си работа и разпорежда поне 3 месеца почивка.

“След две седмици бях отново на улицата”, поклаща глава възрастната жена. “Ще работя, докато мога. Не искам да се отказвам. Хората, с които се срещам, ме зареждат. В някаква степен с много от тях станахме приятели. Говорим, обсъждаме различни неща. Споделяме си. Няма как да се откажа от това”, тихо добавя баба Соня и се отдалечава с тежката количка към следващия клиент, който я чака. /24chasa.bg