Дефицит от 4% вместо 1,8%, дефлация 1,1% вместо 1,8%, инфлация и ръст от 1,5% вместо 1,8%.

Цифрите са записани в проект за актуализация на държавните финанси за 2014 г. Финансовото министерство обяви документа вчера вместо в неделя, както планираше първоначално, заради заканата на синдикати и работодатели да бойкотират тристранния съвет в понеделник.

Това означава, че

разликата между приходите и разходите в края на годината ще е 3,2 млрд.

лева. Както “24 часа” първи писа, причината са намалели приходи, допълнителни разходи и замразените пари по еврофондовете. В мотивите си финансите посочват и дефицита на НЗОК и по-високите разходи за МВР.

Покриването на по-високия дефицит както и осигуряването на ликвидна подкрепа за банковата система се предлага да се поеме нов дълг от 4,5 млрд. лв. От него, 1, 8 млрд. лв. са за покриване на дефицита, а останалото - за ликвидна подкрепа за банките.

В мотивите е записано, че тя ще е в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лв. В рамките на одобрените от ЕК 3,3 млрд.лв. помощ за банковата система, бе отпусната ликвидна подкрепа на ПИБ в размер на 1,23 млрд. лв. с падеж в края на ноември. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв., или 28,4 % от БВП, мотивират се от финансите. В момента

таванът на дълга е 18 млрд. лв.

Актуализираните държавни финанси предвиждат увеличаване на допустимия размер на държавните гаранции за тази година да се вдигне с още 2 млрд.лв. Това означава, че новият дълг може да стине до 6,5 млрд. лева.

Записано е, че Фондът за гарантиране на влоговете може да емитира нов дълг чрез облигации, извън предоставените му 700 млн. лв. от бюджета.

Актуализираната прогноза за приходите предвижда неизпълнение с 1,1 млрд. лв. или 1,3 % от прогнозния БВП.

Обяснението за по-ниските приходи според служебния финансов министър Румен Порожанов се дължи на продължилата рекордно дълго дефлация и на коригираната прогноза за ръст.

Заради рецесията България тази година

ще произведе 2,4 млрд. лв. по-малко БВП

- вместо 81,5 млрд. лв. 79,2 млрд. лв.

По-малкият ръст заедно със свиването на вноса и поевтиняването на петрола и еврото спрямо долара ще намалят най-много приходите от ДДС, е записано в прогнозата -

очаква се да бъдат събрани 670 млн. лв. по-малко от косвения данък,

а от акцизите - с 318 млн. лв. по-малко.

Въпреки очакваните по-ниски приходи прогнозата залага допълнителни разходи от 448,5 млн. лв.

Сумата е записана в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи. Предвидено е тя да отиде за заплати и осигуровки в МВР, по социални програми, субсидии за животновъдите, допълнителни пари за спешната помощ, зимно поддържане на пътищата и плащания по Дунав мост. Не са посочени обаче суми по всяко от тези пера.

Дефицитът само по бюджета се вдига с 1, 5 млрд. или до 3,6% от БВП. Записано е, че еврофондовете ще се предплащат от бюджета до възстановяването им от Брюксел. Засега са планирани 200 млн. лв., със забележката, че възстановяването може да се забави и сумата да се увеличи. За НЗОК са предвидени нови 100 млн. лв./24chasa.bg