Разрастващият се скандал около КТБ е сред основните течи на вестниците във вторник.

„Мажоритарният собственик на поставената под специален надзор КТБ Цветан Василев, за когото има издадена европейска заповед за арест, обяви, че работи съвместно с Фонда на Султаната на Оман по модела за преструктуриране на банката.
"Вярвам, че сме близо до представяне на принципно решение за оздравяването на банката, което да е в пълно съответствие с нормативно установените изисквания за капиталова адекватност и ликвидност", пише издирваният в послание на личния си блог.
Към момента не е известно къде се намира Василев, който по време на разразилата се криза с КТБ замина за Виена. Има издадена европейска заповед за арест, след като прокуратурата го обвини в длъжностно присвояване в особено големи размери.
"Моята роля и внимание в настоящия момент са съсредоточени в предоставяне на цялостен концептуален план и координация на действията за излизане от кризата чрез намиране на адекватно съотношение между капиталова адекватност и ликвидност, в това число и осигуряването на ликвидни активи, финансирани от банката досега, които да улеснят бъдещите инвеститори в решението им да участват в преструктурирането", обяснява още плановете си Василев.
В обръщението си той посочва, че досега не е бил търсен като акционер от страна на БНБ, за да участва в спасяването на банката, а пък инвеститорите от Оман (които държат 30% от КТБ - бел. ред.) срещнали "пренебрежително отношение" у нас в неколкократните им опити да помогнат. Междувременно в петък от БНБ обявиха, че са изпратили покани до Цветан Василев и Оманския фонд, в който се приканват да участват в спасяването на КТБ.
В обръщението си Василев обвинява БНБ за противоречивите й действия по казуса. Издирваният банкер прогнозира и че "ако БНБ и останалите държавни органи продължават да прилагат политика на двоен стандарт спрямо различните финансови субекти, като прехвърлят цялата тежест и отговорност за справянето с кризата на новите инвеститори, това непременно ще доведе до финансова катастрофа с огромни щети за цялата държава, бизнеса и домакинствата".
Василев заключава и че ще продължи "напред", за да бъде разкрита истината за случващото се..." - в. „Дневник".

„Българската народна банка (БНБ) е в състояние на пълно бездействие по казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ). Това каза пред TV7 националният омбудсман Константин Пенчев.
Според Пенчев има два варианта за тази позиция на БНБ - или пълна некомпетентност или умишлено поведение.
"Уви, не вървим на никъде по казуса КТБ. БНБ отново обяснява, че няма какво да се направи. Това не е вярно. Продължавам да твърдя, че казусът с КТБ вече трябва да има решение", обясни омбудсманът.
Той добави, че има няколко варианта - или БНБ казва тази банка не може да плаща и е задължена да й вземе лиценза, или тя е под особен надзор. Това обаче не означавало, тя трябва да е заключена шест месеца. "Някои операции трябваше да са разрешени", добави омбудсманът.
"БНБ просто не желае да поеме най-елементарна отговорност. БНБ е в състояние на пълно бездействие. Не прави нищо и не мога да си обясня защо", каза още Пенчев.
В петък от централната банка излязоха с писмена позиция по казуса КТБ. В нея се казваше, че до края на август двамата най-големи акционери в банката трябва да дадат конкретни предложения за справяне със ситуацията в банката..." - в. „24 часа".

„Огромната грешка на БНБ по казуса с поставената под специален надзор Корпоративна банка беше това, че се потърси още в самото начало политическо решение, но заради оттеглената политическа подкрепа централната банка е загубила ценно време. Това коментира в интервю за "Преса" главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев.
Според него обаче е нечестно и непрофесионално да се хвърля цялата вина по случая на ръководството на централната банка
"Вероятно и те са допускали известна толерантност към поведението на банката на "скъпите клиенти" но доста по-едри и по-дребни мишоци бързо се изпокриха и удобно сега викат вкупом: "Само БНБ е виновна!", коментира банкерът. Според него е мит, че банката се е финансирала основно от парите на държавни фирми, а проблемът с институцията макара и катализиран политически има банков генезис.
В същото време Вътев посочва, че поуката от цялата история е занапред никога повече политиците да не се изкушават да подкрепят и закрилят, която е да било банка.
Банкерът определя системата като здрава, но според него й е нужна консолидация, защото "двадесет и осем банки се бием за двадесетина клиенти". Според него системата имат структурен проблем, при който има твърде много банки, които трудно биха доказали дори с два аргумента необходимостта от своето присъствие на пазара..." - в. „Дневник".

„Гражданите и фирмите постепенно възстановяват спестяванията си в банките след паниката през юни, става ясно от статистиката на БНБ за юли.
През миналия месец домакинствата са увеличили парите си по сметки в трезорите със 120 млн. лв., без да се броят лихвите, става ясно от данните. Така юнският отлив на средства на домакинствата в размер на 480 млн. лв. вече е спаднал до около 360 млн. лв. В резултат парите на населението в трезорите в края на юли възлизат на 38,71 млрд. лв. при 39,06 млрд. лв. в края на май.
По информация на БНБ в дните на паниката преди затварянето на КТБ от банката бяха изтеглени около 1 млрд. лв., а от Първа инвестиционна банка - към 800 млн. лв. Още през юни обаче по-голямата част от средствата - около 1 млрд. лв., се върнаха обратно в банковата система.
Извън трезорите останаха около 800 млн. лв. - от тях 500 млн. лв. на домакинствата и към 300 млн. лв. на фирмите.
При компаниите процесът на връщането на спестяванията в банките върви с доста по-бърза скорост в сравнение с тази при домакинствата. През миналия месец средствата на бизнеса в банките са се увеличили с 230 млн. лв. и в края на юли достигат 15,27 млрд. лв. За сравнение към края на май, фирмите държаха в трезорите 15,37 млрд. лв. Това означава, че отливът на средства от дните на паниката се е свил до 100 млн. лв..." - в. „Труд".

Всекидневниците съобщават също, че служебният вицепремиер Екатерина Захариева ще оглави енергийния борд.

„Вицепремиерът по икономическа политика Екатерина Захариева ще оглави енергийния борд, който ще трябва да помогне за разрешаване на проблемите в сектора, съобщи „Капитал".
Бордът ще работи като консултативен съвет към правителството и ще включва представители на всички държавни институции, компании в бранша, бизнес и потребителски организации и синдикати. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на постановление за създаване на енергиен борд. Мнения по него се приемат до 8 септември.
Проектът трябва да бъде одобрен от Министерски съвет и публикуван в „Държавен вестник", преди да влезе в сила.
Енергийният борд ще бъде постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет (МС). Административно и технически ще се обслужва от дирекция "Икономическа и социална политика", но според доклада към проекта това няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху бюджета. Една от задачите на борда ще бъде да направи анализ на състоянието на сектора и на причините за нестабилността на енергийната система. Той ще може да предлага общи насоки за управление на енергетиката и да дава становища за мерките, които предприемат държавните органи, както и за предлаганите стратегии в сектора.
Важна функция ще бъде и това, че съветът ще може да предлага мерки за решаване на конкретни проблеми и да прави предложения за промени в нормативната уредба..." - в. „Труд".

„Енергийният борд, за който настояваха асоциации на производители, работодатели, синдикати и неправителствени организации ще заработи, но на първо време без участието на експерти от Брюксел, от Световната банка или от Европейската банка за възстановяване и развитие. Те обаче ще могат да бъдат поканени допълнително. Това предвижда правителствено постановление, чийто проект бе публикуван вчера. Очаква се документът да бъде одобрен на утрешното заседание на Министерския съвет. В него е разписано кой ще участва в борда, доколко ще се разпростират правомощията му, както и как ще бъде организирана неговата работа.
Очаквано председател на борда ще бъде вицепремиерът и строителен министър Екатерина Захариева, а неин заместник ще е енергийният министър Васил Щонов. Бордът ще анализира състоянието на сектора, както и ще очертае причините, довели до кризата в енергетиката. Целта е след това експертите да предложат работещи решения, с които държавата да се съобрази. Административното и техническото обслужване на борда, както и финансирането на това обслужване ще са за сметка на Министерския съвет.
Според проекта на постановлението участниците в борда, без евентуално привлечени външни експерти, ще са 29. По какъв начин те ще стигат до общо решение, е трудно да се прогнозира. Със сигурност ще са нужни доста компромиси, тъй като на масата един до друг ще седнат председателят на ДКЕВР Боян Боев, шефовете на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", по един представител от фотоволтаичната, вятърната и водната асоциация, от двата американски теца "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" и др. Свой представител ще имат и Асоциацията на банките, които са отпуснали сериозни кредити за ВЕИ, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал, Търговско-промишлената палата, КРИБ. По един представител ще има и от КТ "Подкрепа" и КНСБ..." - в. „Сега".

Вестниците във вторник публикуват и подновеното настояване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов държавата да вземе заем от 4.5-милиарда

„Финансите на държавата са под всякаква критика - пари няма, заяви на пресконференция на ГЕРБ лидерът на партията Бойко Борисов, предаде "Фокус". По думите му служебното правителство трябва незабавно да започне процедура за нов дълг.
Борисов заяви, че фискалният резерв е 3.8 млрд. лв. и подчерта, че толкова нисък фискален резерв никога не е имало. "Много гръмко се говори за програми кой какво щял да направи. Всеки може да седне и да напише на един лист всичките си хубави сънища, за да се случат, трябват пари", коментира той.
Тези данни обаче не отговарят на официалните, които могат да се видят на страницата на БНБ. Според тях към 22 август 2014 г. резервът е в размер на 6.49 млрд. лв.
Към 30 юни, както неотдавна оповести Министерството на финансите, размерът на фискалния резерв беше 6.6 млрд. лв., като депозираните по депозити в БНБ бяха 4.2 млрд. лв., а в банките - 1.7 млрд. лв...
"Януари след плащането на дълговете, ще изпаднем в ликвидна криза", добави Бойко Борисов..." - в. „Дневник".

"Да изкараме до края на 2014 г., е огромно предизвикателство. А да изкласим през 2015 г. е невероятно умение", каза председателят на ГЕРБ Бойко Борисов на пресконференция в централата на партията.
"Служебното правителство трябва незабавно да започне процедури за нов дълг", заяви той, предаде БГНЕС...
Финансовите експерти на ГЕРБ са убедени в нуждата от незабавно взимане на нов дълг. Според бившия заместник-министър на финансите Владислав Горанов има нужда от поемането на нов дълг в размер на 4,5 милиарда лева, а до края на 2015 година новият дълг ще трябва да достигне 6 милиарда лева..." - в. „Стандарт".

Всекидневниците съобщават, че е разкрита схема за фалшиви сирийски паспорти, носеща заплаха за националната сигурност, той като с тях в страната е можело да проникнат терористи.

„Шестима души - петима мъже и една жена, са задържани в Пловдив след акция в две печатници.
Операцията е проведена на 23 август и е пресечен канал за изготвяне на фалшиви сирийски паспорти както и много други документи, съобщи главният секретар на МВР Светлозар Лазаров на специална пресконференция в понеделник.
Иззети са заготовки за над 10 000 сирийски паспорта. Организатор на поръчката е български гражданин. Той е възнамерявал да ги изнесе в Турция. Цената за всички е 10 000 долара.
Организаторът е роден през 1974 г., живее в село до Пловдив и е бил осъждан за изготвяне на фалшиви пари..." - в. „Стандарт".

„Прокуратурата в Пловдив повдигна обвинения на шестимата задържани за съставяне на неистински документи, по случая с откритите заготовки за нелегални паспорти за сирийци, за който съобщи по-рано днес главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Това обяви на пресконференция районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова. За срок от 24 часа са били задържани общо 9 лица, спрямо шест от тях прокуратурата повдигна обвинения, допълни директорът на полицията Пламен Узунов.
Задържани са били заготовки с високо качество на хартията и шити корици, негативи и плаки за изготвянето на кориците. Според експертите става въпрос за изключително високо качество на подготовка на неистински документи за самоличност на сирийската република. По думите на прокурор Мутафова, за първи път в последните години едновременно се залавя работа в две печатници, където се изготвят неистински документи и се залавя цялата група, участвала в схемата.
Всичките са с повдигнати обвинения - от самия поръчител, който е контактувал с клиентите в Турция, до печатарите, участвали в процеса на изготвянето на документите. Направената поръчка, която е трябвало да се изготви в събота, е била за над 50 хиляди долара. Касаело се е за изготвянето на хиляди готови паспорти за лица, които са щели да се представят за сирийски граждани, може би за да ползват статут на бежанци у нас, каза Мутафова.
На машините в двете пловдивски печатници са били открити 1500 листа с нанесени водни знаци, допълнителни изображения на сирийски паспорти в момент на нанасяне на плаките. По данни от техническото лице от 500 листа се изкарват 1000 паспорта. По време на операцията са извършени над 10 претърсвания и изземвания. Иззети са още и много други заготовки за изготвянето на различни документи на агенции у нас, като ДАИ, превозни билети на Държавно горско стопанство, ваучери за храна от различни фирми, етикети за алкохолни напитки, печати и холограмни знаци за български документи за самоличност. Открит е и неистински испански документ за самоличност..." - в. „24 часа".

В. „Сега" отделя внимание на друг аспект от националната сигурност - информационната война, водена от Русия срещу България.
„България е в информационна война с Русия, пише в публикувания на сайта на военното министерство документ "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". С него министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха в Уелс на 4 и 5 септември и да представят предстоящата реформа в армията, провокирана от забележки на алианса. Русия не е поканена на събитието.
Във "Визия 2020" се заявява, че "активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля".
Информационната война е определена като една от заплахите за сигурността на страната във връзка с кризата в Украйна и "дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство". Като друга заплаха е посочена опасността от "хибридна война", отново във връзка с Русия. Според авторите на документа този нов вид война съчетава конвенционалните методи с похвати на "партизанска, кибернетична и информационна война", както и действия, противоречащи на международното право.
Според специалисти е традиция анализът на рисковете и заплахите за страната да фигурират в подобен документ. Но обикновено не са конкретни, не се посочва конкретна държава, а по-скоро се разглеждат хипотетични ситуации в отделни региони, които могат да повлияят на националната сигурност. Конкретиката фигурира единствено в разузнавателните справки на службите за сигурност, но тяхното място не е в официални документи, които ще бъдат представени пред НАТО. Освен това документът трябва да е в унисон със Стратегията за национална сигурност, българската не е променяна от години и в нея Русия не фигурира като заплаха...
НАТО ще обсъди пет ключови теми на срещата в Уелс. Първата е за "готовността на алианса да усили колективната отбрана". Втората е свързана с "демонстриране на трансатлантическа решимост и подчертаване важността от увеличаване разходите за отбрана". Третата се отнася до "отношенията с Русия и укрепване на връзките с Украйна". Четвъртата е свързана с партньорските отношения и продължаване политиката на "отворени врати". Последната е "Афганистан и завършване на операцията на международните сили в края на 2014 г."... - в. „Сега".