Повечето бивши съветски републики смятат отделянето си от Москва за грешка
ЕС и Свят 21.12.2013 18:22
Над две десетилетия след разпадането на СССР мнозинството от гражданите на новите независими държави смятат, че това им е донесло само вреди, показва проучване на „Галъп", цитирано от „Russia today". Проучването е извършено в 11 държави от бившия съветски блок с питането дали „разделянето на СССР е било от полза или от вреда за конкретната страна".
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Данните показват, че 51% от всички запитани определят случилото се като вреда за националния интерес на тяхната страна, докато само 24 на сто са се изказали в подкрепа на независимостта.
Гражданите на Казахстан, Азербайджан и Туркменистан са по-склонни да виждат положителната от отрицателната страна. В Армения, Киргизстан, Украйна и Русия онези, които виждат грешка в разделянето, са три пъти повече от онези, които виждат полза. В Грузия общественото мнение е разделено по равно.
Проучването освен това показва, че онези, които са живели във времената на СССР са три пъти по-склонни да кажат, че сриването му е във вреда на страната им. Хората под 30 години са разединени по въпроса като 33% виждат вреда, а 30 на сто - полза, докато 20 на сто признават, че не знаят какво им е мнението.
„Галъп" заключава, че по-високообразованите граждани на бившите съветски републики са по-склонни да приемат и подкрепят облагите, които произтичат от отделянето от Москва, като изключение е само Киргизстан. Страните пък, които са станали сцена на продължаващи конфликти, насилие или етническо напрежение, са по-склонни да виждат отрицателната страна на сриването на СССР, показва проучването.
Онези, които са казали, че „повечето хора" в родината им се страхуват да изразяват мнението си, са гласували в подкрепа на съветския режим, докато онези, които са отговорили, че „никой" не се страхува в страната им, са гласували в подкрепа на независимостта. Данните показват, че „свободата, която запитаните са си мислили, че ще имат след разпада на СССР, не се е реализирала".
55% от руснаците смятат, че сривът на съветския режим е нанесъл вреда на тяхното ежедневие, докато само 19 на сто вярват, че животът им се е подобрил след тези събития.
Проучването е основано на лични интервюта с най-малко 1000 души между юни и август тази година във всяка от 11-те бивши съветски републики. В проучването не са включени Узбекистан, Литва, Латвия и Естония, въпреки че също са били част от СССР. /24chasa.bg
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
Данните показват, че 51% от всички запитани определят случилото се като вреда за националния интерес на тяхната страна, докато само 24 на сто са се изказали в подкрепа на независимостта.
Гражданите на Казахстан, Азербайджан и Туркменистан са по-склонни да виждат положителната от отрицателната страна. В Армения, Киргизстан, Украйна и Русия онези, които виждат грешка в разделянето, са три пъти повече от онези, които виждат полза. В Грузия общественото мнение е разделено по равно.
Проучването освен това показва, че онези, които са живели във времената на СССР са три пъти по-склонни да кажат, че сриването му е във вреда на страната им. Хората под 30 години са разединени по въпроса като 33% виждат вреда, а 30 на сто - полза, докато 20 на сто признават, че не знаят какво им е мнението.
„Галъп" заключава, че по-високообразованите граждани на бившите съветски републики са по-склонни да приемат и подкрепят облагите, които произтичат от отделянето от Москва, като изключение е само Киргизстан. Страните пък, които са станали сцена на продължаващи конфликти, насилие или етническо напрежение, са по-склонни да виждат отрицателната страна на сриването на СССР, показва проучването.
Онези, които са казали, че „повечето хора" в родината им се страхуват да изразяват мнението си, са гласували в подкрепа на съветския режим, докато онези, които са отговорили, че „никой" не се страхува в страната им, са гласували в подкрепа на независимостта. Данните показват, че „свободата, която запитаните са си мислили, че ще имат след разпада на СССР, не се е реализирала".
55% от руснаците смятат, че сривът на съветския режим е нанесъл вреда на тяхното ежедневие, докато само 19 на сто вярват, че животът им се е подобрил след тези събития.
Проучването е основано на лични интервюта с най-малко 1000 души между юни и август тази година във всяка от 11-те бивши съветски републики. В проучването не са включени Узбекистан, Литва, Латвия и Естония, въпреки че също са били част от СССР. /24chasa.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 12:07 Турска актриса, известна и в България издъхна ден след 35-ия си рожден ден
- 11:57 Министър Керязов: Има опасност Карлос Насар да не участва на олимпиадата
- 11:46 Русия: Финансирани от САЩ биолаборатории в Украйна са изследвали чума, антракс, Ебола
- 11:34 Без знанието на Борис III: Фердинанд I поискал от Хитлер да върне Южна Добруджа на България
- 11:23 Ат. Атанасов нарече ПБ красноармейска власт, зове за отпор
- 11:11 FATF даде зелена светлина за излизането на България от „сивия списък“
- 11:00 Пеканов: Спасихме пари, които можеха да бъдат загубени. Близо 1 млрд. евро е силен бюджетен кислород
- 10:50 СЗО алармира: 75 медици от ДР Конго са заразени с ебола, досега 17 са починали