С какво вашата кандидатура ще допринесе за един по-силен Съюз на демократичните сили?

Това, което ме мотивира да се кандидатирам в тази тежка ситуация за СДС и страната е, че аз разчитам на политическия опит, който съм натрупал през годините и доброто познаване на партията, тъй като цялата ми политическа кариера е преминала в Съюза на демократичните сили. Извървял съм пътя по всички нива в партията и винаги във времето съм подкрепял кандидати, които са съпричастни към организацията и добре я познават, защото последните два експеримента с председатели на партията, които бяха относително външни лица за организацията допринесоха за това състояние, в което се намираме. Защото когато един човек иска да ръководи една структура трябва да я познава много добре. Не може да се разчита на администратор зам.-председател, а самият председател трябва да познава партията.

Каква е визията ви за развитието на СДС?

Основната ми амбиция е да възродя в СДС тези принципи и идеи, които ни правиха силни в зората на демокрацията съвместно с колегите ми. Аз винаги съм бил човек, който уважава екипната работа, тъй като ценностите, по които възникна общността СДС. Умишлено не казвам партия, тъй като когато СДС възникна беше силен и ние бяхме широко национално движение на всички инициативни и почтени хора, които искаха да променят България и да изметат старата комунистическа номенклатура, която 45 години беше против всякакви инициативи и всички свободи в страната. Това е най-важното особено в един момент, когато в политиката основно и най-много се говори за бизнес. Политиката прекалено много се комерсиализира. Много е важно да се върнат ценностите, моралните стойности в политиката. Защото е абсурдно две изявени политически фигури, но не много обичани от българския народ да имат наглостта в различни етапи да кажат единият, че в политиката няма морал и няма приятели, а другият, че моралът пречи в политиката. Това е абсурдно. Това не може да се говори в една цивилизована европейска държава. Политиката трябва да се базира на ясни морални правила и ценности, за да има просперитет и развитие. Тези неща са доказали своята сила в съвременната европейска цивилизация, която е стъпила на християнските ценности, християнския морал и принципи. Тя е просъществувала и е водеща в света точно поради това, че тези морални принципи и ценности са дали силата и върху тях е изградено цялото развитие на нашето общество, защото ние сме част от тази ценностна система.

На какъв етап е организацията на СДС за парламентарните избори? Има ли вече разработена платформа за участие в изборите?

СДС в годините има разработени няколко програми, които се развиват във времето, но и това което се случва сега показва, че всички наши основни приоритети и виждания, на които сме залагали във времето са верни. Много неща, за които предупреждавахме включително и настоящите управляващи във времето се оказаха изключително правилни. Дори и най-последните неща с проекта АЕЦ Белене, опитът да се експериментира със Сребърния фонд. Виждаме, че в много области в държавата не се изслушват вече трета година и ще изтече мандатът на ГЕРБ. В основни сектори, които са структуроопределящи не се извършват никакви реформи и по административните реформи няма никакво придвижване. Засега има доста приволни анонси от страна на вицепремиера Симеон Дянков за административна реформа, които според мен ще създадат много по-голям хаос и по-големи проблеми, отколкото да подобрят управлението в публичната сфера. Това са експерименти на хора, които изобщо не познават реално ситуацията в страната.

И все пак ще има ли нов момент и акцент в предизборната ви платформа?

Разбира се, че ще има. Ние тази година трябва да проведем национална конференция, на която нашите основни принципи и идеи да бъдат доразвити. Във всички основни сфери: здравеопазване, социална дейност, икономическа политика, енергетика, местно управление. СДС има своите основни и верни идеи, за това как трябва да се регулират тези сектори, но разбира се нещата се развиват динамично и ние в изборите трябва влезем с актуализирана програма. Около изготвянето на тази управленска програма и нейното развитие ние трябва да привлечем не само нашите членове. Този огромен кръг от съмишленици и десни хора в България, които бяха наши сподвижници и много от тези хора с огромен административен и политически опит са един капитал, който не е използван. Това беше един от големите проблеми на досегашния председател СДС. Имахме над 300 експерти от Експертни съвети и това беше голямата част от елита на СДС. Много от тези хора формално не са членове на СДС, но те са съпричастни, не са потърсили други поприща в други партии, но никой не си направи труда на тези хора да им се обади, да се опита да ги привлече или да чуе тяхното мнение. Ние трябва да работим активно с граждански структури, браншови организации, синдикални организации, които имат вижданията и идеите, защото една дясна партия трябва да извежда политиките по този начин. Като извежда проблемите и приоритетите на база разговорите с хората, които се сблъскват с тези проблеми, а не по един марксически начин да се пише една идеология и да се налага на хората. Това е дясното поведение, да разговаря с гражданите, на национално и на регионално ниво да се изведат проблемите. Виждаме, че дребният и средният бизнес колабират в тази ситуация. Продължава един модел, който за съжаление е валиден за целия преход и той не е проблем само за сегашното управление. Монополи или както сега ги наричат олигарси, хора свързани политически на централно и регионално ниво, които са монополизирали бизнеса. Така за средния и дребния бизнес няма хляб, ако не се гласят като подизпълнители в определени икономически структури тези хора загиват. А демокрацията и просперитета на една държава - такива са стандартите в Европа и в модерната демокрация това са хората, които създават и гражданското общество. Няма как от хора, които са бедни и се грижат за своето оцеляване и препитание да искаме да формират гражданско общество. Дори исторически погледнато революциите се правят от реализирани хора, които имат един относително добър статус.

В цялата страна има хора, напуснали СДС, а някой бяха изключени, защото не се съгласиха с коалицията с Иван Костов. Специално във Варна бяха изключени хора, които не се съгласиха да водят съглашателска политика в полза на Кирил Йорданов. Какво смятате да предприемете когато бъдете избран?

На първия въпрос, казах, че моята амбиция е СДС да се отвори, да излезе от апаратния стил на работа, който се налага във времето. Това ни превърна от силен граждански проект в една класически апаратна партия, което отблъсна доста хора. Разбира се през годините през редиците на СДС минаха хора, които нанесоха петна върху организацията. Случаите на хората, които излязоха от редиците на партията и тези, които бяха изключени ще бъдат разгледани индивидуално. Това е пътят. Лично аз винаги съм бил привърженик СДС да се отвори към почтените, можещи и инициативни десни хора да бъдат привлечени в нашите редица.

Каква ще бъда преизборната и след изборна коалиционна политика, която ще водите, като председател на СДС?

Моята амбиция е СДС да излезе от този абсурд, в който се въртим вече може би от десетина години да се занимаваме само с вътрешни проблеми и с коалиции. Трябва да започнем да говорим за проблемите на хората, защото в България хората не живеят добре, за проблемите на държавата, регионите, защото България трябва да излезе от това изолирано поведение. Виждаме как кризата в една съседна Гърция ангажира цял свят. Така че това е поведението на една сериозна дясна партия - да говори за проблемите на България. Страната се нуждае от сериозна реформа и моята убеденост е, че СДС има потенциала да възроди тази енергия и своите принципи с конкретни и ясни модели за управление на страната и привличане на можещи хора. Наново от СДС, както преди 20 години да тръгне енергията за промяна на България. Това е действително за една модерна европейска държава, защото в много области има отстъпление от общо демократични принципи, принципи на пазарната икономика, неясни правила. Нещата далеч не стоят добре. Разбира се много неща бяха постигнати във времето. Това, което е голям капитал на СДС е, че въпреки допуснатите грешки и персоналните отговорности, които не се поеха от лидерите на прехода СДС можем гордо да заявим, че благодарение на всичките тези стотици почтени хора, които излязоха, за да се промени страната се направиха необратими крачки. България е член на най-богатото семейство ЕС и независимо, че страната ни е с може би най-нисък стандарт на живот и най-бедната държава в съюза все пак това е една предпоставка. Ние имаме възможност точно, защото българинът когато е мотивиран спокойно може да се развие, както е било преди 9 септември. Категорично трябва да се поставят регионалните политики включително и за регионалната сигурност, ислямския фундаментализъм. Това са важни теми. Не трябва да подценяваме радикалния ислям, а трябва да го гледаме в контекста на евроатлантическото ни партньорство и да настояваме за по-категорично съдействие в рамките на тези партньорства за сигурност на региона и страната.
Това, което за мен е изключително важно, моята амбиция бе да видя в самия дебат за председател на СДС да говорим по тези въпроси за проблемите на страната, за техните решения и това да бъде конкуренцията между кандидатите за председател на СДС. Казвам го защото кандидатурата, с която излизат Надежда и Мартин на Шарков е откровена заявка за реванш за решението, което беше взето на 15-ти. Хората, които изгубиха по един категоричен начин, решението бе взето с 2 към 1 убедително мнозинство, тоест гласовете на големите областни структури на СДС за самостоятелно развитие на СДС и категорично нежелание да се участва повече в един компрометиран и безмислен проект Синята коалиция. Опитът да се вкара този дебат, за да се търси реванш, за да се превърнат първи и втори тур на вътрешните избори в референдум „за“ или „против“ Синята коалиция ни връща назад във времето пак в този политически батак да се занимаваме пак с една личност, защото проблемът в тази коалиция е, че няколко политически лица, които отдавна трябваше да поемат политическа отговорност за нещата, които не се случиха през годините продължават на всяка цена да искат да останат на политическия терен в парламента, след като се разделяха, обединяваха се и всички тези циркове бяха единствено и само за да могат те на всяка цена да присъстват в българския политически живот. Това отврати нашите избиратели. Многократно съм казал, че обединението се прави в името на избирателите. За мен широкото дясно обединение ще стане, когато СДС има куража, стъпи на ясни принципи и идеи, на почтени и некомпроментирани хора и тогава ние ще обединим избирателите. Обединявайки компрометираните лидери на прехода ние ще обединим отвращението на избирателите към тези хора, които не намериха доблестта и куража да се оттеглят вече десетина години. Не желая пак да се връщаме в този дебат , защото той ще разцепи СДС. Не вярвам, че такава платформа ще получи подкрепа, защото знам какви са нагласите на партията ни. Това ни връща назад, да не говорим, че хората които застават Надежда и Мартин са бивши лидери на СДС и смятам, че е недопустимо те да говорят как СДС не може самостоятелно и не можем да получим повече от два процента сами. Това е и отговора на въпроса как сме стигнали до това състояние, защото са ни водили хора, които нямат доверие в собствените си сили и нямат моралното право да предлагат председател на партията, след като смятат че нямат възможност. Не може в платформата да търсиш някой командир, който да те води. Това не е лидерска платформа. Който смята, че СДС няма възможност и има предпочитания към някой друг може да изиска своята отчислителна бележка и да отиде в друга партия, защото в тези дни се случи нещо такова от един от радетелите на синята идея. Става въпрос за Найден Зеленогорски. Питам се дали Мартин така енергично ще го призове с квалификацията, която направи на Прошко Прошков, Зеленогорски да напусне ОбС в Плевен, защото излиза че за доскорошния наш председател ренегатството спрямо Костов се приема по-драматично отколкото ренегатството спрямо партията, на която той беше председател. Това е абсурд. В крайна сметка ако този човек е последователен, не можеш да ревеш срещу чуждите ренегати и същевременно да мълчиш срещу собствените.

Разговаря: Елена Коларова