Върховният касационен съд (ВКС) възобнови делото на Пламен Дишков – Кела и го задържа под стража, съобщиха от ВКС.

На 22 февруари ВКС разгледа молбата на Пламен Дишков - Кела за възобновяване на делото му. Дишков е осъден на 20 години "лишаване от свобода" за убийството на Димитър Стаматов - Мастара през 2002 година. Дишков иска възобновяване на делото, тъй като е осъден задочно. В молбата си твърди, че не е взел участие нито в съдебната, нито в досъдебната фаза, а наказателното производство е започнало без да участва в него в каквото и да е друго процесуално качество. Според Дишков до момента на задържането му в Република Португалия не му е бил известен факта на задочното му осъждане.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането, направено от задочно осъден да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение, заявяват от ВКС. Първото от тях е осъденият да се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. В конкретния случай обаче осъденият не е присъствал при предявяване на обвинението на досъдебното производство. Както посоченото процесуално действие, така и цялото наказателно производство е протекло по реда на задочното производство.

По делото е приложено и решение на Върховния съд на Република Португалия, от което се разбира, че предаването на П. Н. Д. е поставено под две решаващи условия (като цяло да се осигури на задочно осъдения правото да поиска нов процес, в който да участва лично, както и невъзможност да му бъде наложено по-тежко наказание). Върховният касационен съд намира, че искането на задочно осъдения П. Н. Д.за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, което налага отмяна на постановената спрямо него присъда и връщане на делото в тази му част на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (чл. 425, ал. 2 НПК).

Съобразно чл. 423, ал. 4 НПК, която изисква при възобновяване на делото Върховният касационен съд да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, настоящият съдебен състав, отчитайки данните за многократно променящото се местоживеене на П. Н. Д. на територията на различни държави, приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде "Задържане под стража". Решението не подлежи на обжалване. /БГНЕС