- Какво означава за артист от Вашия ранг да се връща в България и в родния град?
- Няма по-голяма тръпка от завръщането в родината. Винаги се вълнувам, когато се срещам отново с Варна, с приятелите и съучениците. Това са много специални моменти за мен.

- С концерта, който ще изнесете заедно с Боян Бъчваров в рамките на 85 ММФ „Варненско лято” (30 юни, 20.00 ч., ТМПЦ, Основна сцена) се завръщате по някакъв начин и към времето в Музикалното училище.
- Да, двамата сме завършили Музикалното училище „Добри Христов”, макар и в различни години. Познаваме се отдавна, но за пръв път ще свирим заедно. Много харесвам Боян като изпълнител - той е прекрасен пианист.

- Програмата на концерта, който ще изнесете, включва творби от различни композитори, но с отличаваща ги ярка емоционалност. Това ли търсехте?
- Да, емоционалността е съществен елемент от произведенията на Де Файя, Албенис, Сарасате, Паганини и останалите композитори, които ще представим. Искаме в този концерт да предложим на фестивалната публика във Варна красиви и виртуозни творби, каквито обича публиката навсякъде по света. Всъщност основната част от програмата присъства и в компактдиска, който пред време направих заедно с моята състудентка от Хюстън Наташа Кисленко. С нея се срещнахме години след като завършихме образованието си, тя пожела да види България и заедно направихме хубаво турне из страната, а тази есен ни предстои запис на още един компактдиск.

- Има ли в концерта произведение, което по някакъв начин е по-важно за Вас?
- Да. Това е Соната за цигулка и пиано в сол минор, опус 4 от Леонид Николаев. Създадена през 1902 г., неизпълнявана никога, сонатата така и щеше да си остане в забвение, ако Наташа не я беше открила преди време. Бяхме очаровани от красотата и силата на това произведение, на което направихме световна премиера и което ще представим и пред публиката във Варна. Да не пропусна и „Ръченица” от Панчо Владигеров. За мен е принцип във всеки мой концерт да свиря поне едно българско произведение. Това е начин не само да запозная слушателите по света с непознатата за тях българска музика, но и да идентифицирам себе си като българин.

- А как стана така, че вашият компактдиск „Moto Perpetuo” с творби от Владигеров, Големинов, Христосков летя на совалката „Атлантис” през 2009 г.?
- На един мой концерт в Хюстън се запознах с астронавта Майк Масимино, подарих му този диск и той толкова го хареса, че го взе със себе си на „Атлантис”. Знаете, че астронавтите имат право на много малко лични вещи, така че за мен бе голяма чест да присъствам като специален гост на старта на совалката, както и на всички, свързани с полета публични събития - получих и специална грамота. Сега преподавам цигулка на сина на Майк и продължаваме да бъдем близки приятели.

- Имате ли си друг „космически връх”?
- Да свиря така, че моята интерпретация да бъде призната за най-добрата.

- Какви уроци ви завещаха Вашите учители от Варна, Хюстън и Далас и дали ги преподавате сега и на Вашите студенти в Хюстън?
- От всеки преподавател съм научил много – така се получават натрупванията. Но най-много дължа на моята първа учителка Анна Ковачева от Музикалното училище. Тя ме изгради като личност и музикант и аз винаги се допитвам до нея, когато се връщам в България. И сега свирих пред нея. Ценя мнението й повече от всичко. Тя е изключителен педагог, който се отнася към всеки от учениците си според неговата индивидуалност. Такъв се опитвам и аз да бъда сега с моите възпитаници. Г-жа Ковачева ме научи и на най-важното – как да развия своята емоционалност така, че тя да се превърне в характерен белег на моя стил. На нея дължа и обучението си при Петър Христосков, написал най-трудните български произведения за цигулка – една истинска школа за виртуози.

- Концертирате в Европа, САЩ, Турция, преподавате, свирите и в оркестъра на една от най-големите опери в САЩ - Huston Grand Opera и Huston Ballet. Какви неща впечатляват един „глобален” българин?
- Операта навсякъде е най-високото и скъпо изкуство. В САЩ тя е на изключителна почит и въпреки високите цени на билетите - над 200 долара – оперните зали са пълни, генералните репетиции също се продават. За разлика от България, във всички американски училища всеки ученик изучава музика и свири на някакъв инструмент и това е единственият начин да се култивира познание и вкус към класическата музика, да се създава бъдещата оперна публика. Щастлив съм, че работя с всички големи диригенти на нашето време, както и със звезди като Рене Флеминг, Денис Грейвс, Брин Терфел и др. Мога дълго да разказвам... В Турция например ме изуми изключителното внимание към солиста – турската публика е най-тихата в света. По едно време дори се зачудих дали не съм останал сам в залата, още повече, че тяхната традиция изисква концертите да се провеждат при затъмнена зала.

- Какъв бихте искали да видите родния си град Варна като европейска столица на културата през 2019 година?
- С по-чисти улици, с нова и голяма концертна зала, с повече млада публика, с повече публика въобще.
-Ще разберем дали сте познали през 2019 година. Благодаря за интервюто.

Разговаря Виолета Тончева /ТМПЦ-Варна