Мачът между „Спартак 1918„от Варна и клубът от село Тополи, незнайно защо наричан варненско дерби, сбъдна очакванията и на двете страни.
Селският бабитлък на вторите беше очакван. Седмици наред тези видни представители на световната интелктуална съкровищница набиваха очаквания за безапелационна, мачкаща тяхна победа. В крайна сметка се получи така, че на домакините от „Спартак 1918“ вече им беше нужен само равен, за да направят за смях грандоманските приказки на селяните.
Комедията обаче не се изчерпва само с излишното говорене на този или онзи.
Видяха се още много истини.
„Спартак 1918“ има отбор, много повече фенове, структура, администрация, отчетност, база, собтвеност, инвеститор и не напоследно място история.

От другата страна има 150 персони, които видите ли... били създавали... атмосфера.
Тоест... въздух! Даже не и под налягане.
Атмосфера на вулгарни псувни, гадни обиди, селяшка агресивност и животинска жестокост. Повечето от техните лозунги можете да прочетете по вратите на гаровата тоалетна.
За такива като тях е геройство 10 изверга да смелят някой нещастник.

Ако си мислите, че това е всичко, лъжете се!
Винаги има и по–лошо!

Все по-натрапчиво се набива примитивния РАСИЗЪМ, който изповядва агитката на ФК „Тополи“ от едноименното варненско село.
Всички видяха обидните плакати и чуха мръснишките скандирания на стадион „Спартак“.

Ако ще да им зашият устите на всички варненски спортни журналисити, фактите са си факти.

Религията, която агитката на ФК Тополи публично изповдва, се нарича пещерен РАСИЗЪМ! Звучи невероятно, но не е далеч денят, когато тези стожери за арийска чистота на българската кръв ще подпалят кръстовете някъде... из целините на село Тополи.

Те дори не си дават сметка, че дейстивята им са наказуеми.

Че това е СКАНДАЛ, не с футболно измерение, а с ЕВРОПЕЙСКО!

Не можеш да обиждаш никого на расова и верска основа само защото е различен или не ти харесва, или е от друг отбор.
С тези работи шега не бива!
Пък са и опасно занимание!

Първо,незнанието не е оправдание - поне не пред българския съд и европейските институции.

Второ, тоягата винаги има два края - влезе ли се вднъж в спиралата на насилето, краят е трудно предивидим...
И всичко това на фона на един мач.
Който, всъщност, няма кой знае какво значение в дългосрочен план за бъдещето на „Спартак 1918“. Още по-малко пък има някакво отношение към „естествената“ харизма на онези от Тополи.

Управленският модел, наложен в „Спартак 1918“, е неизбежен.
Той няма алтернатива. Ситуацията не е „моеже ли“, а „или-или“. Или в българския футбол ще останат отбори, управлявани прозрачно, с легитмни инвеститори, налагащи разумни управленски решения и спазващи европейските норми, или... въобще няма да има български футбол.

Драмата на стадион „Спартак“ всъщност е точно това – драма на целия българския футбол.

Ако нещото, родено във варненското село Тополи, се наложи като модел, можете да се обзаложите, че в рамките на не повече от една година в българската футболна централа ще ги тресе европейска треска с трудно лечими последици. Проблеми ще имат не само шефовете в БФС. Ескалцията на пещерен расизъм по футболните терени на Република България ще дведе и до ескалация на глобите. Които пък се плащат от собтвернците на отборите. Точно според очакванията - както винаги едни ще омазват пейзажа, но други ще плащат.

Общо взето това им е и каузата на онези от село Тополи.
Те да си дерат гърлата на воля, да трошат, да буйстват, да бият и да обиждат, а друг да плаща. И друг да носи отговорност. Между другото, кой точно носи отговорност за изцепките на дивите селяни от Тополи? Има ли изобщо такъв, който да има доблестта поне да се изивни на феновете на Спартак Варна?

Лъжа е тезата, че вчера във Варна се били сбили две агитки.
Истината е, че за първи път в историята на българския футбол сме свидетели на толкова остро мероприятие – агитката на село Тополи нападна семейни хора, дошли да гледат мач.
Имаше деца!

И това го видяха всички. И го знаят всички.
Това не беше бой между агитки, а нагъл и преднамерен план за сплашване на хората, които бяха дошли да се радват на играта на любим отбор.

Още преди мача е имало мародерски набези – нападани са фенове на Спартак, късани са фланелки на Спартак. След мача са били заплашвани отделни играчи и треньорът на Спартак Димитър Трендафилов.

Ескалацията на тази свинщина ще продължи само ако правораздавателните институци във Варна и БФС оставят без последствия случилото се.

Ако сега равнодушието победи, няма да е далече денят, когато същите тези правораздавателни органи плюс БФС ще платят много по-тежка цена за деншното си нищо-неправене.
Защото безнаказаността ражда агресия, а за последиците от агресията винаги се плаща.
По един или друг начин.
Камен Красимиров
zonabg.info