За него „Комодор” е кауза, която генерира щастливи, дисциплинирани, с изградена читава ценностна система хора!

„Преди всичко важно в живота е да си човек, а това става, само ако се научиш да се трудиш, да уважаваш противника и най-близките си. Винаги твърдя, че е много важно да имаш морал!”

Именно на тези ценни житейски уроци го е научила най-красивата емоция в живота му – „Комодор”, както сам я описва ватерполистът Иван Дараданов. Щастлив е, че заедно със съотборника си и най-добър приятел – Добромир Вълев, са сред малкото комодорци, които са шампиони с варненския клуб за всички възрасти.

„Истински комодорци сме!”, горд е Дараданов.

Връща лентата, за да си припомни, че в националния отбор на България, отново с Добромир Вълев, са имали най-хубавите мачове. Признава, че точно тези силни моменти крепят и до ден днешен тяхното безценно приятелство.

„Като национален състезател, още докато бях ученик ми казваха, че съм достатъчно добър, за да играя професионално водна топка. Питали са ме не от едно място... Аз още на 17 години поех пътя към професионална реализация и учение в университет. Завършил съм ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, специалност „Управление на пристанищата и флота”, сега уча магистратура „Логистика”. Насочих се към семейния бизнес, който е нещо доказано във времето, също както „Комодор”, признава ватерполистът. Освен че помага от душа и сърце за благотворното развитие на любимия клуб, Иван Дараданов е член на УС на „Комодор”.

Иван Дараданов е син на великана в родния ватерпол Константин Дараданов. Дараданов старши е един от най-добрите състезатели по водна топка у нас. Учредител е заедно с Деян Радев и Явор Несторов на варненския клуб „Комодор”, който тази година чества 30-годишен юбилей.

Сигурно е, че Дараданов – младши, има генетично заложена любов към водната топка. И унаследен талант в колосални дози. Баща му признава с ръка на сърцето, че във времето му е споделял много за своя опит. Искрен е, че за сегашната игра не си е позволявал много–много да го съветва, защото през годините до него са невероятните треньори Николай Николов –Майката, и Николай Райков.

Пътят от детската мечта до спортното изкуство

Започнах да тренирам плуване при Ваня Колева на Локвата. Имах много слаба двигателна култура и за плуване, и като цяло.

Моята детска мечта беше да мога да плувам под вода, под всички състезатели. Тя се осъществи за едно лято. Изкарах още едно и се прехвърлих при Бранимир Несторов, светла му памет.

През 2000-ата година ни събраха състезатели - селектирани вече за водна топка. Раздадоха ни за първи път топки, учехме се да правим пасове. Беше много красива емоция, която никога няма да забравя! Бяхме сравнително малко деца. За около година доста се увеличихме.

Тренирахме с топки за по 3 – 4 лв. от пазара

Нямахме възможност да тренираме с топките, с които се играе в момента – „Микаса” и разни други популярни марки. Купувахме си гумени от пазара - „Страйкър” № 5. Бяха по 3 – 4 лева. И понеже имахме огромно желание да играем, тренирахме с тях. Този труд много бързо даде резултат, защото после като хванеш другата топка, тя ти е като детска играчка. Усвояването на техниката на играта с нея беше много по-лесно точно заради това, че буквално блъскахме като гламави страйкърите. Беше нещо уникално – бетонният басейн, с мръсната зелена вода. Сещам се как лятото го изпразваха. И в момента, в който го пълнеха, водата беше 38 до 40 градуса. Бате Фери – треньорът Жоро Петров, ни казваше да плуваме 2 км кроул, без да спираме или за вратарите бътерфлай.

Мечтата за трофей

Във водната топка до голяма степен бътерфлаят го плуваме с ръце, кроул – с крака, или пък бруст с крака, в зависимост от подготовката и позицията. Лятото на 40 градуса вода ти омекват всички стави и мускули, но никой не се отказваше, защото искахме да бъдем шампиони! Резултатите постепенно – с много труд  и лишения, дойдоха. По това време нямаше мобилни телефони, таблети... Може би това беше в наш плюс. Ние не искахме да излизаме от водата, гонеха ни с респектиращи мъжки методи, за да си тръгнем. Въпреки това продължавахме да стоим. И най-голямото удоволствие беше да отидеш на състезание, да биеш и да се окичиш с медал!

Моите приятели от водната топка  - и Добромир Вълев, и всички останали, сигурно ще се съгласят с мен, че ние на 13 години станахме национални състезатели. Това означава турнири зад граница, неходене на училище. Всички тези неща ни правеха безумно щастливи и ни изграждаха като характери. На 14 години бяхме ходили в 5 – 6 държави по няколко пъти, без родители, с определен чифт дрехи, за повече време. На тези спортни лагери се научихме да се перем сами. Това са само предимства за живота и го разбираме едва сега, от дистанцията на времето.

Как станах вратар

Като малък имах частична бронхиална астма и се задъхвах. Освен това така се случи, че моят отбор нямаше вратар. С многото тренировки в рамките на 2 – 3 години от 10 до 13-годишна възраст може би израстнах и потуших астмата на 100 %. Така станах вратар. Винаги треньорите – и Светлозар Станев, и Жоро Петров, ме пускаха като имаше възможност и да играя, защото на мен ми харесваше, но вратарската позиция се оказа достатъчно отговорна.

По примера на настоящия вратар на „Комодор” - Младен Димитров (бел. авт. през настоящия сезон Димитров ще играе в Първа Бундеслига, в редиците на „Дюселдорф”). Младен е еталон за успешен млад човек с изключителни възможности, и то на базата на много личен труд и лишения. Поздравявам го от сърце!

 „Комодор” е кауза

Ние сме състезатели цял живот единствено и само на „Комодор” – 24 години. Клубът е на 30 г. „Комодор” е нашият живот! Изключително много се радвам, че съм част от тази красива емоция! И ще продължавам да бъда, защото за нас „Комодор” е кауза. Кауза, която да продължава да генерира щастливи, дисциплинирани, с изградена читава ценностна система, хора! Преди всичко важно в живота е да си човек, а това става, само ако се научиш да се трудиш, да уважаваш противника и най-близките си. Винаги твърдя, че е много важно да имаш морал!

Размисли за треньорската професия

Откровено казано, съм се замислял, но не ставам за тази позиция, защото съм много критичен. Моето възприятие, моите мислене и разбиране за тренировки и дисциплина са едни, а това, което са децата и животът в момента – е съвсем

друго. Затова предпочитам, когато тренерът Николай Николов – Майката, и младият треньор в нашия клуб Константин Бурназов ме помолят да им помогна, да направя някои упражнения с децата – винаго го правя от сърце.

Как се пише историята на успешен клуб

С безкрайно много лишения. И Явор Несторов, и Деян Радев и Константин Дараданов ги познават до болка. Елементарен пример – независимо, че ти е трудно, не се отказваш. Най-големите успехи се постигат, когато ти е най-трудно, но не се откажеш. Има случаи в спорта, в които ти идва до гуша – писва ти да гледаш басейна, имаш нужда от разнообразие... Обаче какво ще ти даде разнообразието – то е моментно, а стортът ти носи наслада, хубави емоции, естествено съпътствани с негативи...

Колко важен е вратарският пост във водната топка

Вратарският пост за мен е най-важният – той е комбинация от самообладание, много добра преценка и разпределение на играчите в защита. За да можеш да вкараш гол, не трябва да вкарват на теб. А ако биеш с 1:0, вече си победител. Вратарският пост е най-важен заради хората, с които играеш. Въпрос на психиката е да запазиш самообладание. Това може да се тренира, но като цяло тази стабилна психиката вратарят трябва да я има заложена вътре в себе си. Ако ли не, трябва да успееш да развиеш това качество – с много тренировки. Аз като вратар съм зависим от хората, с които играя, всички заедно постигаме крайния резултат.

Вратарят все пак е и състезател – без трудолюбие и дисциплина той нищо не може да постигне. Имаше случаи, когато ходехме на извънредни тренировки на обяд, защото обикновено лятото се тренира двуразово във Варна. Лагерите с националния отбор не ги коментирам – ясно е, че там отиваш да тренираш. Това ти е работата и ангажиментът. Но във

Варна всяко лято много често ходехме на обяд на трета тренировка. Имахме свободен достъп до басейна, за което сме благодарни и нашите треньори, че са ни пускали, както и на община Варна. Общината на практика направи това възможно с плувен комплекс „Приморски”, който и до ден днешен поддържа. Това позволява развитието на всички водни спортове, не само на водната топка. За да си най-добрият, трябва да полагаш усилия повече от останалите!

Достойна млада смяна расте в „Комодор”

Показателно е, че в „Комодор” расте достойна млада смяна.

Един великолепен Христо Делчев отиде и игра на световното в Малта за U 16. Тази година той стана най-добър вратар при 17-годишните и е следващият след Младен, който има достатъчно добри показатели и призове и на републиканско, и на международно ниво.

Младият вратар на U 13 – Борислав Георгиев, също показва много добри качества. От вратарски постове не можем да се оплачем изобщо.

Как водната топка да стане още по-популярен спорт у нас

Там, където има училищни басейни, имам предвид начално обучение, е хубаво да се говори по темата за водна топка, а не само за плуване. Визирам масовостта на спорта. Едно училищата, второ – ние българските клубове, достатъчно добре се грижим за популяризирането на водната топка в медийното пространство и в социалните мрежи. И, разбира се, личният пример. Да заведеш едно дете на басейна – от това по-ценно няма. Аз се считам за ватерполист и помагам на ватерполисти като цяло, а не само на състезатели от „Комодор”.

Практиката показва, че сме помагали и на много други клубове, защото децата са от нашата общност. Никога не сме отказвали помощ – независимо дали става въпрос за упражнения, или как да се отиграе в определена ситуация. Или пък да влезеш да поиграеш мач с по-млади състезатели, за да ти шутират и да придобият повече опит.

Успехите на националите

Моето мнение, е че и на европейското за U 16, и на световното момчетата се представиха блестящо за възможностите, които имаме и за лагерите, които направиха. Естествено, благодарение на федерацията, на националните селекционери Жарко Петрович, Ивайло Пачалиев и Николай Райков.

Представянето на момчетата е перфектно – отново акцентирам на база възможности, селекция и брой осъществени лагери. Ако имаше възможност да играят повече, на по-високо ниво, което не може да стане за период от 1 – 2 години, изявите щяха да са още по-добри. Все пак те не са готвили за период от 4 години, олимпийски цикъл за такъв тип форуми. Убеден съм, че щяха да се представят още по-добре.

Фаворитът за олимпиадата

Нямаше големи изненади на олимпиадата. Като видиш националните селекционери, особен на американците, веднага ти става ясно, че това е дело на най-добрата школа във водната топка. Но ми направи впечатление как японците бият Франция и Сърбия с по един гол – все сериозни отбори. Това означава, че онези малките хора, японците – с държава с огромно население и възможности, са започнали да инвестират и във водната топка. Откровено казано на нас трябва да ни светне лампичката къде сме ние, какво сме пропуснали и какво трябва да направим.

Благодарение на федерацията и на нейните контакти, тези класирания на България, за които говорихме по-рано станаха реалност. И бюджетът на федерацията се увеличи, което е безспорен факт. По темата за отношенията между федерацията и клубовете – ясно е, че диалогът беше нарушен. А най-важно е да има диалог между първоинстанцията и тези, които я подпомагат, защото тя без тях няма как да съществува.