На 25 февруари Варненската опера посвещава на своя дългогодишен главен режисьор Кузман Попов (30.10.1942 – 29.10.2020) спектакъла на "Макбет", неговата последна постановка, съобщават от ТМПЦ - Варна.

"Животът ми с Кузман беше прекрасен" - откровения на Румяна Малчева, спътница на сцената и в живота на Кузман Попов,в интервю за Виолета Тончева.

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението на Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на Макбет от Дж. Верди, неговата последна постановка.

Кузман Попов и Румяна Малчева. Режисьорът и балерината, той висок, тя дребна и изящна, една красива двойка...

Животът ми с Кузи беше прекрасен. Беше приказка и сбъдната мечта. Дано пак да се срещнем...

Какво обичахте да правите заедно?

Всичко правехме заедно. Заедно пазарувахме, заедно готвехме, заедно пътувахме, заедно бяхме в театъра. Щастливи бяхме, когато се роди дъщеря ни, а после и нейната дъщеря, нашата внучка. Много се гордеем с дъщеря ни Мариана, която носи името на майката на Кузи, дългогодишна художничка на операта. Мариана е пианистка, спечели много конкурси, свирила е и в прочутата нова филхармония на Хамбург, където живее със съпруга си.

Какво ви свързваше в семейството?

Ние бяхме много свързани във всичко. Аз винаги съм се вълнувала за всички премиери на Кузи, пътувала съм с него и за премиерите му в чужбина, само в Уфа не успях да отида. Той пък се вълнуваше за моите спектакли. Споделяхме, обсъждахме и анализирахме всичко, с което се занимавахме. Той много обичаше да рисува и го правеше винаги, когато имаше свободно време. Неслучайно през последните години беше сценограф, а понякога и костюмограф на своите постановки.

Всички се отнасяха с уважение към Кузман Попов, той умееше да респектира хората.

Да, така беше. Аз също изпитвах респект към неговото чувство за ред. За съжаление, аз съм лишена от това чувство - едно обстоятелство, което често водеше до забавни случки. Аз разхвърлях, той подреждаше. Често губех ключовете на колата и той ми подари едно устройство със звуков сигнал, което ме уленяваше бързо да ги намеря. Като сложих очилата, започнахме пък очилата да търсим. Всеки път търсехме нещо, запиляно от мен някъде и всеки път той ми повтаряше, ето тук му е мястото на това нещо... Това беше единственият ни повод за някакъв конфликт, макар че винаги го обръщахме на шега...

На какво се смеехте?

На много неща се смеехме и обикновено аз бях причината за това. Все ми се случваха разни смешни работи.

Как съчетавахте живота в операта и семейството?

Кузи много ми помагаше както у дома, така и в операта. Насърчаваше ме за хореографската работа. Помня притесненията си около хореографията на „Джоконда“. Репетициите с балетистите не ми бяха достатъчни и настоявах да си намери друг балетмайстор, но той ме окуражаваше, че ще се получи и наистина се получи.

Какво ценеше най-много в него?

Ценях всичко в него. Благодарна бях за подкрепата му в домакинството. Кузи беше голям кулинар, у дома той готвеше, а аз правех сладкишите. През всичките тези години, в които сме били заедно, една обидна дума не сме си казали. Спомням си една дълга раздяла през 2012 г., когато трябваше да бъда за близо месец и половина в едно балетно училище в Лондон. Кузи мразеше да говори по телефона, джиесемите пък никак не обичаше, но тъй като много съм му липсвала, той не само преодоля антипатията си към телефонните разговори, но се научи да пише и есемеси. Всеки ден се чувахме по телефона, а като се върнах, ме чакаше с букет рози...

Бяхме щастливи заедно дълго време. Почти половин век, който мина като един миг. Не мога да повярвам, че го няма. Вече изтече близо година и половина, откакто ни напусна, а аз все чакам да се върне...

Кузман Попов липсва на всички във Варненската опера. Затова по повод 80 години от рождението му, на 25 февруари 2022, със спектакъла на „Макбет“ от Верди, последната негова постановка, екипът засвидетелства признанието си пред своя дългогодишен главен режисьор, човека и твореца Кузман Попов.

- Кузман заслужава този жест. „Макбет“ той постави за пръв път през 1985 г. Тази опера го провокираше с дълбоките си философски внушения и прекрасната музика. Шекспир и Верди, това беше неговият свят, в него той обичаше да се потапя, да разсъждава, да твори. В най-новата постановка вложи творческите си търсения, целия натрупан режисьорски опит и макар че обикновено не беше доволен от постигнатото, мисля, че този последен „Макбет“ му донесе удовлетворение.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика.

Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми", "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др. Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, признат и аплодиран от критиката и публиката не само в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и др. страни. Многобройни са и наградите му Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, признат и аплодиран от критиката и публиката не само в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и др. страни. Много са наградите му, сред тях „Златна лира“ и „Кристално огърлие“ на СБМТД, „Почетен знак с лента на кмета на Варна“, няколко награди „Варна“, две награди „Феникс“ на Варненската опера.