Процедурата по премахването на незаконния жилищен комплекс в местността Баба Алино край Варна е регламентирана строго в Закона за устройство на територията (ЗУТ), но казусът е усложнен заради мащаба на нарушенията, изсичането на защитена гора и наличието на частни купувачи.

Как ще протече събарянето и извозването?

Процесът се управлява от Община Варна. Служители на общината описват самостоятелно всяка една от 104-те сгради. Издават се официални констативни актове за незаконно строителство. Кметът на Варна издава заповеди за премахване по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ.

Всички заповеди подлежат на съдебно обжалване от инвеститора и новите собственици. Реалното събаряне може да започне едва след като съдът потвърди заповедите с влязло в сила решение.

Ако нарушителят не премахне сградите доброволно, Община Варна обявява обществена поръчка за избор на фирма изпълнител. Сградите се събарят механизирано с тежка строителна техника. Изпълнителят е длъжен да сортира и транспортира строителните отпадъци до специализирано депо. Поради обема на бетона, това ще изисква сериозна логистика и засилен контрол, за да се избегне замърсяване на околните гори.

Облагородяване и залесяване на терена

Тъй като теренът от над 100 декара по документи е защитена гора (част от НАТУРА), след извозването на бетона държавата ще изисква рекултивация - премахване на натрошения бетон и подложния слой от земната повърхност, насипване на хумусен (плодороден) почвен слой и алесяване. Регионалната дирекция по горите и Държавното горско стопанство ще координират засаждането на нови дървесни видове, съвместими с местната екосистема, за да се възстанови унищоженият горски фонд.

Кой поема финансовите разходи?

Законът е категоричен, че финансовата тежест пада изцяло върху извършителя. Понеже инвеститорът едва ли ще събори комплекса доброволно, Община Варна ще плати първоначално за събарянето и извозването от своя бюджет. След това Общината изисква по съдебен път всички похарчени средства от нарушителя. Основната отговорност за разходите е на инвеститора "КУБ Корпорация" и нейния собственик Олег Невзоров.

Потърпевшите граждани, които вече са закупили имоти с нотариални актове, рискуват да загубят инвестициите си без директно обезщетение от държавата. Те ще трябва да водят дълги частни съдебни дела срещу инвеститора, за да си върнат парите.

Съществува огромен риск голяма част от разходите в крайна сметка да останат за сметка на варненските данъкоплатци, въпреки че законът предвижда механизми за споделена финансова отговорност.

Ако инвеститорът „КУБ Корпорация“ на Олег Невзоров откаже да плати (или дружеството бъде умишлено фалирано и източено, което е масова практика у нас), веригата на финансова отговорност и реалните последици ще протекат по следния начин:

Според чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, принудителното премахване на незаконни обекти е за сметка на извършителя, но законът въвежда солидарна отговорност. Тъй като част от имотите (къщи и апартаменти) вече са разпродадени и прехвърлени на физически лица с нотариални актове, според българското законодателство собственикът на земята и постройките е съвъзложител.

Така общината има правово основание да предяви финансови претенции директно към гражданите, купували в комплекса, за премахването на техните собствени постройки.

Ако комплексът е имал назначен официален строителен надзор или външен изпълнител (различен от самото дружество-инвеститор), те също носят солидарна отговорност, ако са допуснали строителството да продължи след заповеди за спиране.

Ако никоя от страните не плати доброволно?

Въз основа на влязлата в сила заповед за премахване и фактурите от фирмата, съборила сградите, Общината вади изпълнителен лист срещу „КУБ Корпорация“ и управителите ѝ. Публичен или частен съдебен изпълнител (ЧСИ) налага запори на банкови сметки, фирмени дялове и останалото имущество на дружеството.

Защо варненските данъкоплатци могат да платят сметката?

Проблемът е в практическата събираемост на сумите, която в подобни казуси често е близка до нула, поради няколко причини. „КУБ Корпорация“ (или свързаното дружество „Форест Клуб Варна“) лесно могат да бъдат прехвърлени на безимотни лица или обявени в несъстоятелност. Когато сметките на фирмата са празни и тя няма други активи, Общината няма какво да конфискува. Собственикът е чужд гражданин. Според разследващите органи собственикът Олег Невзоров е със запори и дела за некоректен платец, а към края на май 2026 г. има данни, че може да е напуснал страната. Това прави персоналното му преследване и събирането на милиони левове от него практически невъзможно.

Социалният абсурд с купувачите

Ако Общината реши да вземе парите от подведените купувачи (гражданите), това ще доведе до огромно социално напрежение. Тези хора вече са загубили спестяванията си за покупка на имот и малко вероятно е да имат възможност да платят десетки хиляди левове за неговото събаряне.

Крайният резултат

Тъй като законът задължава Общината първо да премахне опасния и незаконен обект, кметството ще плати милионите левове за багери, извозване и залесяване авансово от общинския бюджет. Ако след години съдебни дела се окаже, че фирмата на Невзоров е празна черупка, тези средства ще останат изцяло за сметка на бюджета на град Варна – пари, които иначе биха отишли за улични ремонти, детски градини и благоустройство.

Бившият кмет на Варна Иван Портних отхвърли да има вина за незаконното селище в местността Баба Алино. Пред БНТ общинският съветник от ГЕРБ нарече скандала политически "цирк" на настоящия кмет Благомир Коцев за прехвърляне на отговорността, като подчерта, че удостоверенията за търпимост не узаконяват строителство.

Портних заяви, че по негово време там не е имало сеч или строежи, а през 2016 г. лично е спрял подобен проект. Според него в сянка остава истинският отговорник - кметът на район "Приморски" (ПП-ДБ), който с години е забавял преписки и сигнали. Той допълни, че законът в България е категоричен за подобни прояви - щом строителството е доказано незаконно, постройките трябва да бъдат съборени.