„Влюбеният Шекспир” е поредната работа на проф. Пламен Марков с една от най-талантливите трупи в страната, както той сам я определя.

В интервю за Дарик Варна режисьорът сподели:

"Аз не използвам прочутите мечки гастрольори – хора, които се показват по телевизията в някакви долнопробни предавания, но неизвестно защо публиката иска да ги гледа и на живо. Това е тенденция, която ние оставяме на други варненски театри. Ние работим с талантливата трупа на варненския театър. Варна има една от най-добрите театрални трупи."

И още за „мечките гастрольори”:

"... част от тях са добри артисти, други – халтураджии, трети – бивши добри артисти. Някои от тях са мои студенти, за съжаление. Не е страшно да си шоумен, печели се добре. Който иска да кара скъпа кола и да има красиви любовници, би трябвало да се занимава с шоубизнес. Много хора си мислят, че „Шоуто на Слави” е театър и са доволни. С театър се занимават хора, които не могат да не се занимават с театър."

Тази вечер е второто премиерно представление на театралната адаптация по прочутия филмов сценарий на Том Стопард, получил Оскар. Пиесата, адаптирана за театър от Ли Хол, се поставя за първи път в България.

„Не е голяма хитрост да бъдещ привлечен от този сценарий. Трудно е да се вземат авторските права от кинокомпанията Дисни, както и да намериш подходяща театрална адаптация, която в случая е направена от Ли Хол”

Сценографията и костюмите са на Мира Каланова, музиката – на Калин Николов, хореография и сценичен бой – Камен Иванов.

"В Англия театърът е национално изкуство – там за декори се здават половин-един милион. Тук ние трябваше да пренесем същия този мащаб и блясък със средства, които няма да ощетят нашата публика."

"За този филм е построен цял един нов Лондон в декор. Театърът е по-условно изкуство. В театъра е възможна играта с жанра (когато нещата се променят непрекъснато). И тук материалът предполага такова нещо – промяна на гледната точка – не с камери, както е в телевизията, а с игра на жанра."

И още от проф. Пламен Марков за изкуството театър и за личността на Шекспир:

"Театърът е в много нова ситуация в сравнение например с възрожденския ни театър, който е бил просветителски и е морализаторствал. По времето на социализма театърът е показвал живота не какъвто е, а какъвто трябва да бъде според постулатите тогава."

"За щастие, театърът се освободи от своите граждански и възпитателни функции. Театърът трябва да разказва истории. Театърът се е отказал от илюзията, че трябва да пропагандира висок морал, за да си излезе публиката различна. Публиката си остава същата и след представлението."

"Но театърът би могъл да провокира, да подсказва, да съблазнява..."

"Шекспир не е бил драматург революционер, той просто е разказвал истории – богато и сложно. Поради тази причина той още се играе, а онези, които са казвали „последната истина”, могат да се намерят в справочната литература.

Няма значение кой е бил Шекспир. Той е „мистерия” и това е напълно задоволително понятие.

Ботев, Вапцаров, Яворов – уникални таланти, които просто се появяват.

Къде точно са расли е една история, която е периферна." /dariknews.bg