Темата COVID-19 отново е водеща за всекидневниците.

"Здравният министър издаде четири заповеди във връзка с удължаването на извънредната епидемична обстановка от 15 юни до 30 юни т.г.

От понеделник, 15 юни, всички лица, които пристигат в България от Швеция, Великобритания, Белгия, Португалия и Нидерландия, както и от всички трети страни без Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, се поставят под карантина за срок от 14 дни, гласи едната заповед. Със същата заповед здравният министър нарежда на директорите на регионалните здравни инспекции да отменят издадените предписания за поставяне под карантина на лица, пристигнали у нас от Ирландия, Испания, Малта и Италия в периода от 02.06.2020 до 14.06.2020 г. Любопитно е, че към списъка със задължителна карантина сега се прибавя Нидерландия. Остава обаче забраната за влизане на граждани от трети страни, включително Македония.

Също от понеделник, 15 юни, маските престават да бъдат задължителни на закрити обществени места, с изключение на обществения транспорт, аптеките и болничните заведения. На останалите закрити обществени места те са силно препоръчителни, гласи другата заповед. Запазват се мерките за дезинфекция и спазване на физическа дистанция. От МЗ специално подчертават, че до понеделник важи сегашният режим - задължителни маски в магазини, молове и пр. закрити обществени места.

Считано от 15 юни до 30 юни не се разрешават посещенията в дискотеки, пиано-барове, нощни барове, клубове и други подобни. В същия период не се разрешава провеждането на групови празненства на закрито с присъствието на повече от 10 души, в т. ч. сватби, балове, кръщенета и други, гласи третата заповед. Повечето общини обаче вече заобикалят това ограничение, като предоставят зали, в които твърдят, че има достатъчно място за спазване на социална изолация. Със същата заповед се разрешава провеждането на спортни мероприятия на открито и закрито при заетост на местата до 50% от общия им капацитет и настаняване на зрители най-малко през една седалка или при дистанция от 1,5 м. Същото условие, за 50% заетост на местата, се отнася и за провеждането на конгреси, конференции, семинари и изложения, както и за провеждането на културно-развлекателни мероприятия, в т.ч. театри, концерти, сценични прояви, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство, както и занимални от юридически и физически лица и др. Всички лица, когато се намират в обществения транспорт, в аптеките и лечебните заведения са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал, шлем и др. На всички други обществени места носенето на маска е препоръчително. Тази заповед също влиза в сила от 15 юни.

Четвъртата заповед касае задължителната изолация и/или болнично лечение при потвърдени случаи на COVID-19, както и карантинирането на контактните лица. Основното в тази заповед е, че след изписване от лечебното заведение, лицата, диагностицирани с COVID-19, остават 14, а не 28 дни в домашна изолация. Издадените към момента на влизане в сила на тази заповед предписания, с които е предписана задължителна изолация от 28 дни в домашни условия, се отменят със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, след изтичане на 14-дневна задължителна изолация и при получаване на един отрицателен резултат от проведено изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19." - в. "Сега".

"Към момента държавите в Европа, в които български граждани, пътуващи от България, могат да влязат без да бъдат поставяни под 14-дневна карантина са: Албания (но при завръщане в България от Албания българските граждани са поставяни под карантина), Естония, Италия (но при завръщане в България от Италия българските граждани са поставяни под карантина), Косово (но при завръщане в България от Косово българските граждани са поставяни под карантина), Латвия, Словакия, Словения, Сърбия, Турция (но при завръщане в България от Турция българските граждани са поставяни под карантина), Хърватия, Черна гора и Швеция (но при завръщане в България от Швеция българските граждани са поставяни под карантина), съобщава Нова телевизия по информация на външното ни министерство.

Чуждите граждани, които пристигат в Босна и Херцеговина, Германия, Нидерландия, Швейцария не подлежат на задължителна карантина, но има определени условия в пропускателния режим:

- Босна и Херцеговина - забранено е влизането на чуждестранни граждани, с изключение на определени категории,

- Германия - има строг ограничителен режим за влизане и транзитно преминаване през страната. Само определени категории граждани имат право да влизат в страната - германски граждани, такива с постоянно пребиваване или адресна регистрация, транзитно преминаване към страната на произход и др.

- Нидерландия - гражданите не се допускат на територията на страната, ако нямат основателна причина.

- Швейцария - границите са затворени за чуждестранни граждани. Само определени категории граждани имат право да влизат в страната -граждани на страната, такива с постоянно пребиваване или адресна регистрация, транзитно преминаване, бизнес пътуване и др.

МВнР все още препоръчва на българските граждани да не пътуват в чужбина, ако не е наложително. Институцията постоянно обновява рубриката "Пътувам за..." на сайта си, където са описани всички условия пътуване и влизане на български граждани в страните по света." - в. "Стандарт".

"Проф. Костадин Ангелов: Експертите в щаба няма да изтърват кризата с коронавируса Аз съм оптимист - големият помощник в кризата бяха хората, които се вслушаха в съветите на оперативния щаб и бяха дисциплинирани като си стояха вкъщи. Експеритте в щаба не биха изтървали тази криза. Лесно е да кажеш хората да излизат на улиците, когато не носиш отговорност. Не бих влязъл в диалог с хора, които не носят отговороност." Това каза проф. д.р Костадин Ангелов - директор на Александровската болница в "Панорама" по БНТ. "Системата се справи с подготовката и тя завърши успешно. Системата не се справи с хроничния недостиг на лекари и медицински сестри... "Най-тежко в Александровската болница бе в самото начало - борихме се с една неизвестност, никой не знаеше какво ни чака и колко време. Подготвихме се за най-лошия сценарий. Бързо екипирахме инфекциозно отделение, не позволихме да се лутаме в залитанията на науката в една или друга посока. Оставихме лекарите на първата линия да взимат решенията, както войниците на фронта. Не беше лека битка - 9 пациенти загубиха живота си в болни;ата ни."..." - в. "24 часа".

"Белодробното отделение на болницата в Кърджали е затворено за дезинфекция, след като са установени 11 нови положителни проби за COVID-19. Всички новозаразени са контактни на лекарка от "Пирогов", която излязла в отпуск и заминала за Черноочене, съобщи Нова телевизия. Седмица по-късно се подложила на PCR-тест, който доказал, че е носител на коронавируса. До онзи момент обаче жената контактувала с изключително много хора и дори била на посещение в местната болница. След поставянето на диагнозата още миналия петък здравните власти започнали да проучват контактите на лекарката. Първоначално тя заявила, че не се е виждала с никого и отказала да посочи къде точно е ходила. В крайна сметка заразени се оказали нейни близки, две лекарки, санитарка и пациенти. Един от всички заболели е починал. "Лекарката се е тествала по собствено желание, може би по изискване на лечебното заведение. Първоначално казва, че не е имало контакти. След това разбираме, че е имала такива. Упрекът към нея е за бавното съдействие", каза областният управител на Кърджали Никола Чанев. "Тя не е дала точна и ясна информация за контактите си. Затова е изготвено писмо, което ще бъде изпратено до прокуратурата", каза директорът на РЗИ-Кърджали д-р Виктор Кирчев." - в. "Стандарт".

Съботните вестници съобщават и за решението на правителството Българската банка за развитие да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка. е

"Правителството одобри решение държавната Българска банка за развитие (ББР) да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Увеличаването на капитала на ПИБ е последното задължително условие пред България за членство в ERM II и банковия съюз. На заседанието финансовият министър Владислав Горанов се опита да обясни на министрите какво ще гласуват, но премиерът отегчено до прекъсна. "Важното е, че трябва да го гласуваме", каза Борисов. И подложи предложението на гласуване, което бе одобрено без дебати. От обърканите обяснения се разбра, че ББР ще изкупи до 70% от емисията по пазарни условия /не е ясно какво означава това, бел.ред./. "Важното е да се знае, че по-късно ПИБ ще изкупи обратно акциите и то с лихвите. Изрично да бъде записано", нареди Борисов. До държавната намеса в придобиването на права от търговската банка се стигна, след като до последния момент нямаше интерес от частен инвеститор към възможността за закупуване на дялове по набиране на 200 млн. лв. за Първа инвестиционна банка. Причината е, че исканата цена - 5 лв., е прекалено висока (около два пъти над борсовата). След аукциона котировките на Първа инвестиционна скочиха над 2.7 лв., като след това се върнаха до нива около 2.64 лв., което все пак е 2.33% ръст за деня. Малко след като правителството одобри доклада за влизането на ББР в Първа инвестиционна, министърът на финансите даде някои подробности и се опита да обоснове пред медиите сделката, но не бе никак убедителен - особено в частта за високата цена. Държавната ББР ще придобие 28.265 млн. нови акции от ПИБ и така ще стане собственик на малко под 19% от капитала на частната банка, посочи Горанов. Той първо каза, че държавната банка ще плати със собствени средства, но после призна, че правителството ще й осигури нужните пари - под формата на увеличение на капитала й. Министърът на няколко пъти заобиколи отговора на въпроса колко точно ще струва на данъкоплатците тази операция, само каза, че ББР ще купи до 70% акциите от новата емисия на ПИБ. Като се има предвид, че целта е набиране на 200 млн. лева, с които Първа инвестиционна да вдигне капитала си, излиза, че бюджетът трябва да даде на ББР 140 млн. лева. Горанов затъна в многословни и сложни финансови разсъждения, мъчейки се да обясни защо старите акции на ПИБ се търгуват на фондовата борса по 2.6-2.7 лв. бройката, а правителството се готви да плати двойно по-висока цена за новите акции - 5 лева. Оказа се, че според правителството Българската фондова борса е много малка, с дребни обороти, т.е. не е надежден пазар и няма особено значение какви са котировките там. Акциите на други сравними по мащаби банки в Централна и Източна Европа се котирали много по-високо. Освен това трябвало да се гледа напред в бъдещето, когато България ще стане член на Банковия съюз, на чакалнята за еврото, а после и в самата еврозона - тогава ще поскъпнат акциите на всички банки у нас, вкл. и на ПИБ, се разбра от изказването на Горанов. Той добави, че Първа инвестиционна е сред най-големите у нас - пета по активи, а в същото време е единствената банка с български собственици, което означавало, че може да е интересна за чуждестранни инвеститори за придобиване. А защо сега липсва интерес от значими частни инвеститори към предложените акции, та се налага държавата да спасява емисията? Горанов обясни, че икономическият момент е тегав, особено заради пандемията." - в. "Сега".

"Чрез Българската банка за развитие (ББР) държавата е придобила 70% от увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на проведения в сряда аукцион. Това са около 140 млн. лв., с което държавата става акционер в институцията с дял от малко под 19%. Общо увеличението на капитала е за 200 млн. лв. и се налага заради установения при проверка от ЕЦБ миналата година капиталов недостиг. Попълването му е последното неизпълнено досега изискване към кандидатурата на България за влизане първо в чакалнята на еврозоната - механизма ЕРМ-2, а впоследствие и в еврозоната и в банковия съюз. На извънредно заседание правителството разреши на ББР да придобие акциите, с което увеличи секторите, в които завзе територия. Оправданието е, че залогът за това е влизането на България в чакалнята ва еврозоната. В допълнение ще бъде увеличен капиталът на ББР.

За компенсирането на недостига в капитала на ПИБ вече имаше няколко неуспешни опита като веднъж Комисията за финансов надзор върна проспекта на банката за увеличението за ремонт. Другата банка с недостиг - Инвестбанк, обяви, че го е компенсирала окончателно, това е станало през март, обяви днес финансовият министър Владислав Горанов. В началото на заседанието, на което по традиция се пускат телевизионните камери, за да предават на живо изказване на премиера, Борисов обяви, че това е последното изискване, с което се гарантира стабилността на банката. "Изключително важно да влезем в банковия съюз, защото това гарантира, че всички български банки са под контрол. И чакалнята на еврозоната дава допълнителна сигурност за това, че сме в Европа на първата скорост и няма да изпаднем на втората", заключи той..." - в. "Дневник".

Приемането на България в чакалнята на Еврозоната също е сред тематичините акценти, включително във връзка с промените в статуса на ПИБ.

"Пред процедурния старт на влизането на България в еврозоната имаше едно последно условие. То отпадна, след като в сряда дойде новината за държавното изкупуване на неуточнена все още част от новата емисия акции на "Първа инвестиционна банка" АД. Залогът зад това решение е голям - след задължителния двегодишен срок в "чакалнята" на еврозоната българският лев ще може да бъде заменен с единната европейска валута. Според официалните изказвания на Европейската централна банка (ЕЦБ) това последно условие беше "капитализацията на една банка". Името на тази банка не беше изрично назовано от ЕЦБ, но всички замесени институции, анализатори и медии знаеха точно за какво става дума. В сряда това беше и съвсем конкретно назовано от министъра на икономиката Емил Караниколов от телевизионния екран. Неназованият от ЕЦБ проблем беше именно капитализацията на Първа инвестиционна банка (ПИБ), позната от рекламите си и с търговското име Fibank, която е пета по активи банка в България. Нейната нова емисия акции в сряда беше изкупена с участието на държавата. Каква е историята зад този проблем и защо се наложи директната намеса на държавата по начин, който не е прилаган никога досега? Но първо един друг важен въпрос. Старото правило, че муха и банка се убиват с вестник, важи и в дигиталната ера. Неназоваването на банки с проблеми от какъвто и да било мащаб е практика с ясна цел - избягване на паника между вложителите, наричана на регулаторен език "криза на доверието". Причината е повече от логична - дори и нормално работеща банка не разполага със 100% от депозитите си налице и в брой за пълно изплащане при внезапно поискване. В цял свят съществуват законови санкции за всяване на паника, а в България тя е до 200 хиляди лева. А при ПИБ става дума и за публична компания, чиито акции са на фондовата борса, а там има допълнителни санкции за манипулиране на пазара. Разграничаването между "всяване на паника" и всякакви публикации извън корпоративния пиар и мейнстрийма води до огромно предизвикателство за медиите, които трябва да лавират в минно поле с ограничения дори в случаите, когато "кризата на доверието" излезе от финансовите отчети и прелее на улицата. По време на опашките на депозанти пред офисите на КТБ през юни 2014 г. Би Ти Ви например въведе извънредно за няколко дни специална секция в централната си емисия, наречена "Банкови новини", за да се отрази по-умерено проблемът между други две "нормални" новини от сектора. Огромен брой други медии, между които и обществената БНТ, предпочетоха да не влизат в опасната зона, в резултат на което зрителите й разбраха за проблем с четвъртата банка в страната едва след затварянето й. Проблемът е още по-сериозен при журналистически разследвания, при които БНБ обикновено отговаря без детайли и винаги напомня за забраната, но за това по-надолу. Както става често, законовата димка, предназначена да генерира спокойствие, често води до обратното. Историята на ПИБ илюстрира ясно това.

Официалната история на Първа инвестиционна банка е история на успеха от малка банка до системен играч с офиси из цялата страна и лидерски позиции в банкирането на дребно, тоест привличане на депозити и отпускане на заеми. В неписаната история, която няма да прочетете на сайта й, има богата серия от повтарящи се регулаторни главоболия за нейния надзорник Българската народна банка (БНБ), а често и на цялата държавна машина. ПИБ успя да оцелее през банковата криза през 1996-1997 година и последвалото масово затваряне на банки, но през 2008 г. регистрира първата сериозна криза на доверието в банковата система след въвеждането на валутния борд през 1997 г. (ако не броим и една малка криза през есента на 2005 г. в ДЗИ банк, след убийството на мажоритарния й собственик Емил Кюлев). Преди 12 години един невинен разговор в интернет форум и технически проблем в банкоматите на ПИБ ескалира до опашки за теглене на депозити от ПИБ и доведе до тиха намеса на БНБ и ДАНС. Година по-късно стана ясно, че в резултат на кризата е било подписано конфиденциално споразумение между финансовия министър по времето на "тройната коалиция" Пламен Орешарски и БНБ за готовност за ликвидна подкрепа от държавата "при нужда" в размер до 1 милиард лева. Публичното обявяване на това споразумение доведе до прокурорско разследване за финансовия министър Симеон Дянков, което продължи почти до неговата оставка през 2013 г. Повторение на ситуацията имаше през юни 2014 г. Седмица след фалита на КТБ опашките отново се появиха пред офисите на ПИБ. Тогава беше задействана спешно държавната машина за издирване на разпространителите и дори бяха разпитвани заподозрени лица - практика, която не беше приложена към КТБ, която само седмица преди това беше челно атакувана от медийната група на депутата, бизнесмен и за кратко шеф на ДАНС Делян Пееевски с публикации за директно източване на банката (въпреки че БНБ официално поддържаше обратната теза). Така ПИБ през 2014 г. беше спасена с помощта на държавата за втори път, този път със задействане на 1.2 млрд. лева заем за ликвидна подкрепа, одобрен от Европейската комисия (ЕК) и върнат през 2016 г.

Освен текущите атаки, свързани със собственици и политически интереси, основното подозрение към банките с явни и скрити български собственици винаги е било едно - финансиране на свързани фирми с активи на банката, тоест на вложителите, в разрез със закона. А неговата цел е да гарантира, че банките управляват депозитите на вложителите си и упражняват нискорисково, консервативно и най-вече обезпечено с реални активи отпускане на заеми. Примерите от банковата криза през 90-те години и в по-ново време с фалирала КТБ илюстрираха ясно, че регулациите на закона и на БНБ в тази част са лесни за заобикаляне чрез подставени лица и офшорни фирми с номинални собственици. Така средства на депозиращите граждани и фирми се насочват към бизнес проекти на собствениците на банката, често с доста по-висок пазарен, а често и с политически риск. Всъщност законът не забранява даването на кредити на свързани фирми със собствениците на банка, но третира тези заеми като рискови и изисква 100% провизия (финансова гаранция, тоест блокиране на средства) в тези случаи. Това прави изкушението за заобикаляне на закона с всякакви юридически трикове огромно..." - в. "Дневник".

"Оптимист съм, че до юли ще влезем в Банковия съюз". Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по Нова ТВ. По думите му, ако България влезе в чакалнята на еврозоната, това означава много по-добър кредитен рейтинг за държавата. "Много повече инвеститори ще наблюдават страната ни с интерес", категоричен е министърът. "Една от основните цели на управленията през годините бе всъщност приемането на еврото като валута у нас. Разбира се, за да стигнем до това, трябва да извървим дълъг път. В момента вървим в правилната посока. Готови сме с изпълнението на всички онези мерки, които ще ни помогнат да влезем в чакалнята. Важно е да споменем, че през последните 10 години в нея няма никой. Имаме много работа по отношение на инфлацията. Днес видях икономисти, които казаха, че не сме изпълнили критериите. Важно е да се обърне внимание в кой момент трябва да бъдат постигнати дадените показатели. Имаме години, няма как от утре да се приеме еврото или да се вдигнат цените. В това отношение хората може да са спокойни", поясни той. "В България ЕЦБ извърши няколко стрес теста и оценка на активите. Целта им е да се провери състоянието на банките у нас - както българските, така и международните. Важно е дали биха издържали на финансов и икономически стрес. 4 от тях минаха теста, а при 2 се наблюдаваха забавяния. За Първа инвестиционна банка имаше много голям напредък", каза още Караниколов. Според министъра заради пандемията в момента повечето инвеститори "са се отдръпнали и наблюдават". Караниколов обаче смята, че страната ни бързо ще възстанови БВП-то си и икономическия растеж. "България влезе в изключително добра кондиция в тази епидемия", каза още Караниколов." - в. "Труд".