Трябва да се концентрираме да дадем и вземем максимума от важната предолимпийска година, а след това да гледаме дългосрочната перспектива

Пламен Константинов се завърна начело на националния отбор на България по волейбол за мъже. Той даде интервю за официалния сайт на Българската федерация по волейбол.

- Господин Константинов, и като дългогодишен състезател и капитан, и като дългогодишен селекционер на България със сигурност приемате националния отбор като специално място, на което сте изживели едни от най-хубавите си спортни емоции. След завръщането ви като селекционер на мъжкия национален тим сме щастливи да ви приветстваме с добре дошъл у дома. Такова ли е чувството наистина - където и да сте по света, националният отбор ли е мястото, което сърцето нарича "вкъщи"?

- Абсолютно. Това е и основната причина, поради която се съгласих да поема националния отбор в един такъв сложен период. Ако предложението беше за друг национален отбор, едва ли щях да откликна на поканата. Но за България не подлежи на коментар и на допълнителни размишления, защото това е нашият си национален отбор. На него всички сме му задължени. И трябва да положим всички усилия да направим добра предолимпийска година.

- 2023 година е изключително натоварена - Волейболна лига на нациите, Европейско първенство, на което сме домакини във Варна, и Олимпийска квалификация. Какви са отделните и каква е общата цел пред националния отбор на България за мъже?

- В изразените предварителни коментари и мнения от различни треньори и специалисти се говореше предимно за дългосрочна стратегия с идеята, че следващата година е невъзможна за националния ни отбор да се класира на Олимпийски игри или да постигне добър резултат. Всички говореха за работа в дългосрочен план, където се вижда по-голяма перспектива. Аз обаче мисля, че в момента дългосрочната перспектива трябва да бъде оставена на заден план и да се говори само за следващата година. Това е правилното. По време на предолимпийска година да говорим за следващия олимпийски цикъл, според мен е безсмислено. Трябва да се направи опит да се извлече максимумът от този дълъг и тежък сезон за националния отбор. Това са три отделни турнира - всички са тежки, с много мачове, с пътувания, с противопоставяне на най-добрите отбори в света и в Европа. Затова за мен разговорите за след 2023-а и за дългата перспектива трябва да бъдат оставени на заден план. А сега да се концентрираме само върху много тежката и много важна 2023 г.

Волейболната лига на нациите трябва да бъде използвана единствено и само за обиграване и връщане на игровите механизми в отбора. Единствената цел трябва да бъде съхраняване на мястото ни сред най-добрите в света във Волейболната лига на нациите. От там насетне - ако има възможност, в края на Лигата на нациите да се даде по-голяма почивка на някои по-опитни състезатели, които са имали по-тежки сезони с клубните си отбори. Според моите виждания правилната стратегия е обратна на тази, която се практикуваше досега - да се търси връщането на опитни състезатели в края на Лигата или за последните турнири. Аз съм на мнение, че трябва да се започне с всичко най-добро и във втората или третата фаза вече да се търсят варианти и да се даде възможност на по-опитните състезатели да имат малко по-дълга почивка от по-младите.

След това ни предстои домашно Европейско първенство от края на август до средата на септември. Ще сме домакини заедно с Италия, Израел и Северна Македония. След като играем мачове вкъщи, естествено е да искаме да направим добро представяне. Европейско първенство винаги е достатъчна мотивация, но особено възможността да играеш пред родна публика - това трябва да е най-големият допълнителен стимул за всеки състезател да направим добро представяне. Може би това е първостепенно като първенство. Най-важно е да върнем позагубените в последните години позиции и да покажем друго лице на националния отбор, това, което като че ли липсваше през последните години. Не мога да кажа, че отборът ни в момента е един от топ отборите в Европа и в света, но си мисля, че с по-малко приказки и повече действия на игрището имаме какво да покажем.

Третата фаза от годината вече е Олимпийската квалификация, за която чакаме официално как ще бъдат подредени отборите в трите групи. Но при всички положения задължително във всяка група ще има топ отбори, които са на най-високо ниво. Където и да сме в разпределението, няма да бъде лесно.

- Как ще коментирате жребия за Европейското първенство - пред българска публика във Варна приемаме последователно Испания, Финландия, Украйна, Хърватия и Словения?

- Видях ентусиазирани коментари, че групата ни е много добра. Не споделям това мнение. За мен безспорно най-силната група е италианската, а нашата е втората най-силна като количество на изявените отбори. Въобще не мисля, че жребият е лек за нас.

Словения няма какво да я коментираме като отбор, след като на последните четири Европейски първенства игра три пъти финал. Тя е безспорно най-изявеният отбор в нашата група. Всички очаквания, че силата на словенците ще затихне, не се оправдават, защото те добавят нови качествени състезатели в състава си. Имат и изгряващи млади звезди като Рок Можич, които вливат свежа кръв в този класен отбор. Словения е и продължава да бъде фаворит в нашата група.

Украйна направи блестящо световно първенство - с много добри изяви и в груповата фаза, но най-вече в елиминационната показа волейбол на много високо ниво. В осминафинала по категоричен начин отстрани Нидерландия. В четвъртфинала след много тежък мач загуби от Словения, но имаше своите шансове дори да попадне в полуфиналите. Разполага със състав от качествени състезатели. Безспорната им звезда е Олех Плотницки, който играе в "Перуджа" през последните три години. Но имат и много добър посрещач като Ковалов в една линия на посрещане. Васил Тупчий, който е основният им диагонал, се изявява на сериозно ниво, имат много добра линия на централни блокиращи. Украйна категорично не е отбор за подценяване и влизането им в осмицата на последното световно първенство го потвърждава.

Следва Финландия, която винаги е била неудобен противник.

Без да ги подценяваме, но една крачка назад вече са отборите на Испания и Хърватия.

Но с оглед на това как ние изиграхме последните две Европейски първенства, може да констатираме видяното, че слаби отбори вече няма. Онова, което беше преди години - има изявени фаворити, а другите можем лесно да победим, вече не съществува. Във всеки мач вече трябва да вадим максимума от себе си./24 часа