„Решенията на КЕВР за повишаване на цените на основните енергоносители са основен генератор на инфлация в България и в момента сме свидетели на започването точно на такъв процес.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова при участието си в кръглата маса „Дискриминационни практики спрямо възрастните хора в България“, която се проведе във Варна.

В последните дни се наблюдава процес, при който цените на енергоносителите се повишават сериозно. Това повлича след себе си увеличение както на природния газ, парното, топлата вода, така и на цените на основни стоки, услуги и хранителни продукти, което допринася за инфлацията, добави още тя.

„Още през месец август и септември, увеличението на пенсиите, което беше направено от 1 юли т.г. с ръста на инфлацията от 3,7 процента, вече е приключено. Издръжката на живот в резултат на повишаването на всички тези цени, според експерти, ще се повиши със 7 лева и ще достигне 597 лева. Тогава резонният въпрос е как се живее със средна пенсия от 374 лева и как живеят 1/3 от българските пенсионери, а именно близо 700 000 души, които получават пенсии в размер до 200 лева“, риторично попита омбудсманът.

По думите на Маналова в бюджетната процедура предстои увеличение и на други цени и изброи данъците за по-старите автомобили, на някои от жилищата, гражданската отговорност, горивата, въвеждане на 20-процентна евро такса върху дрехите втора употреба и пр.

„Това неминуемо ще повиши и линията на бедност от средния доход, която през следващата година ще достигне 348 лева, като сравнението и със средната пенсия, и с минималната пенсия наистина водят до изключително тъжни и тревожни изводи“, категорична бе Манолова.

Омбудсманът цитира изследване на синдикатите от последния месец, според което около 2 милиона българи живеят с доход под линията на бедност, като огромната част от тях са пенсионери. Тя изрази притеснението си от факта, че започващата бюджетна процедура от 1 юли 2019 година, при която пенсиите ще се повишат с 5,7 процента, а таванът им ще стигне до 40 процента от средният доход за страната, са решения, които няма да доведат до съществена промяна в живота на възрастните хора.

„Пенсиите са изключително актуална тема през последните дни. Вчера тя беше повод за дискусия и в Народното събрание, няма как да не изкажа своето притеснение от колебливото отношение, което се демонстрира от основни институции, по отношение на записаното в закона, че таванът на пенсиите от 1 януари 2019 година трябва да падне“, каза още Манолова.

Общественият защитник подчерта, че искането на хората, които са се пенсионирали до 2019 година е абсолютно справедливо - да имат същите условия и същите права като тези, които ще се пенсионират през 2019 г.

„Днешната кръгла маса е за дискриминационните практики в отношенията към възрастните хора, безспорно това отношение към тавана на пенсиите е дискриминация. Смятам също така, че е дискриминация преизчисляването на пенсиите, което се случи през 2000 година, в резултат на което стотици хиляди български пенсионери живеят вече 18 години с редуцирани пенсии. Това е още по-драстична дискриминация, която за съжаление не беше поправена от нито едно от правителствата, които са управлявали през последните 18 години“, отбеляза още омбудсманът.

Според нея решението е размерът на минималните пенсии да стигне линията на бедност, която следващата година ще бъде 348 лева.

„Минималната работна заплата е стойност, която много честно е резултат освен на обективни показатели, но и на различна конюнктура - икономическа, социална, политическа, обществени настроения, докато линията на бедност се определя от обективни критерии. И наистина е трудно обяснимо, как хора могат да просъществуват с доходи, които са под линията на бедност“, аргументира позицията си Манолова.