През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а Созополският – за около един месец. Замръзване на Варненския залив има и през зимата на 1907/1908 г., когато това се случва за период от 2 – 3 дни.

Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 г. Тогава се наблюдава замръзване на водата по цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. На 11 февруари 1929 г. ледът в пристанище Варна достига дебелина 30 cm, а в открито море плават големи ледени късове. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда достига до 30-40 см. По замръзналото хора са се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват насред морето.

На север бедствено било положението чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „Варненска поща” от 14 февруари е описана драмата на английския кораб „Лайт оф Патрос”, опитващ се безуспешно да напусне пристанището. Морето носело големи ледени късове и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. Хора разказват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пеша по ледената магистрала. В сковалия студ лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско.

Зимата на  1922 година, се счита за една от най-мразовитите у нас. Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав спира и замръзва като на снимка. Хората са можели да стигнат до съседна Румъния вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от положението румънските вълци, които преминали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.

Варненското пристанище преустановява дейността си, заради ниските температури, а заледяването достига до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка достига до 30 cm дебелина. Ледът се стопява след 8 март.

През 1942 г. Варненският залив е запълнен с ледени блокове, краткотрайно замръзва морето край Бургас, а през 1954 г. районът от Евксиноград до Галата е запълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 г. ледът във Варненския залив позволява да се навлезе до 50 – 100 m навътре в морето. През 1963 г. е наблюдавано последното замръзване на Черно море, което е и по-слабо.

България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите.

Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 г. Тогава комунистическата власт призовала гражданите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непосилна задача дори за военните, камо ли за обикновените хора, въоръжени само с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всякакъв род забавления. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи.

Яка е била зимата и през 1985 година.

По материала работи Геновева Михайлова, ДНЕС+