В началото бе словото, тези думи от евангелския разказ на Йоан ми изглеждаха най-подходящи за историята на един варненски букинист. Само че Миро ме изненада – неговото начало бил пункт за вторични суровини, от където просто решил да спаси част от световното литературно наследство и да превърне това в своя професия. Втората изненада - по професия бил програмист. Сам не може да намери разумно обяснение защо се е посветил на книгите, при положение че от десетилетия IT специалностите са на първо място в класацията на всички университети. Щандът му с редки и ценни заглавия е на централния варненски булевард „Княз Борис I“, точно срещу северната фасада на хотел „Черно море“. Има секция с икони на варненски автор, отдавнашен негов приятел. Миро дълго търси отговор на въпроса

какво четат варненци.

„Няма обобщаващ знаменател, но като трайна тенденция е търсенето световната класика и руската класическа литература, казва книжарят. Ценителите предпочитат старите издания, заради брилянтния превод, безупречната коректура и стилното оформление на някогашните издателства. Скоро продадох „Братя Карамазови“ на клиент, който изрази възмущение от нескопосаното ново издание на великия роман на Достоевски.“ Миро признава, че най-голям дял от купувачите на художествена литература са на средна и дори преклонна възраст. Оредяват с всяка изминала година, а четяща

млада генерация не се задава на хоризонта.

„Е, спират се и тийнейджъри за нещо пропуснато от поредицата Хари Потър или някой нашумял фентъзи роман. Но авторите от нашето детство или уестърните на Майн Рид или Карл Май от години са потънали в забвение“, добавя букинистът. Наблюденията му сочат също, че в град като Варна с шест висши учебни заведения и солидна студентска аудитория има траен интерес към специализираната техническа, медицинска и икономическа литература. И още нещо колкото куриозно, толкова и натъжаващо – българските класици са търсени, но не от родни патриоти, за тях е достатъчно да се декларират агресивно в социалните мрежи.

Български автори купуват предимно чужденци.

Миро твърди, че е продавал Вазов, Йовков и Елин Пелин на руснаци, поляци, чехи, унгарци, изкушени от нашето литературно наследство повече от самите нас. При ценообразуването на редките и ценни заглавия надделява критерият за малките тиражи. Те обяснимо се изчерпват бързо, отдавна не са преиздавани, а читателският интерес към тях не стихва. Щандът му е претрупан със заглавия на всички европейски езици, плюс малко екзотика. Предлагат се автори от цял свят. Домът му пък е истинска

складова база с близо 50 хил. тома,

класирани в сектори по негова си методика. „Днес всичко е лесно – намира се за секунди в лаптопа, казва Миро, но допреди десетина години ровех не в компютърната, а в собствената си памет, за да удовлетворя търсенето на всеки клиент.“ Събира ценния си словесен капитал търпеливо в продължение на повече от 20 години. Купува от варненци както отделни заглавия, така и цели библиотеки. Продават ги наследници на хора, които ревностно през целия си живот са оформали книжните си колекции. Най-запомняща е била „партида“  на варненски професор по германистика, приближаваща 2000 тома, повечето от които библиографска рядкост. Понякога хората не осъзнават каква съкровищница продават, казва Миро с тъга. Пожелавам му все по-често при него да се спират хора, които осъзнават безценното, което купуват.

Гинка Христова