Един разказ за провеждането на изборите зад океана в Съединените американски щати от първо лице. За ДНЕС+ разказва Андрей Ненов, от Слънчевия щат на САЩ - Флорида.

"Светът стана глобално село - днес си тук, утре си там, и навсякъде можеш да срещнеш приятели и роднини. Едно, обаче, остава особено приятно - да си на брега на морето или океана. Хемингуей го е усетил прекрасно. Изборите зад граница винаги са съпроводени с много емоция - къде да бъдат - когато има повече от едно българско място в съответния град, и кой ще победи, разбира се.

Тези в Америка, винаги са се отличавали с няколко особености, за разлика от България.
Много пъти съм бил член на изборната комисия, и винаги ми е бил интересен целият процес.
Като цяло тук (в САЩ) изборни измами няма. Най-много да има спорове за някоя недействителна бюлетина или за неправилно залепен плакат пред помещението, но като цяло българските общности в чужбина са острови на българщината, и за повечето от нас е въпрос на чест да се съберем и гласуваме.

Изборите обикновено се превръщат в малък празник - хората се събират освен да гласуват, но и да се видят, да напазаруват нещо от магазина (ако секцията е там), да идат на църква. Докато гласуването е било с хартия, проблеми никога не помня да е имало - комисията получава от Посолството или МВнР всички документи с печата и бюлетините дни преди изборите.

В съботата всичко се отваря , преглежда, подрежда се помещението и като преди Великден -  всички се готвят за другия ден. Бил съм на избори в Аризона - където Църквата е мястото, и съчетава по уникален начин възможността да идеш и се поклониш, а след това избереш кой да решава бъдещето ти. Правил съм избори в Колорадо - там, уви, църква няма, но местния “Магазина на Кирчо”, приютява 200-230 българи на всеки избор. Нагъват банички и обсъждат кой какво е видял при последното си посещение в родината.

Тази година съм на брега на Океана - във Флорида. В един прекрасен град, или по-скоро мегаполис Тампа - Сейнт Питърсбърг. Не само, че ще гласувам, но съм и член на комисията. Хората тук са разнородни, от всички места на България - София, Пловдив, Варна, Пазарджик..... И всички са по къси гащи и тениски - лято е. Половината отиват на плаж, другите са на избори, заради срещите с приятели. Единственият спор преди изборите бе къде да бъдат - в Църквата, или в един от местните български магазини.
Местната общност и Посолството са се разбрали този път да бъде в магазина. Да бъдеш на избори в чужбина, особено САЩ е удоволствие. В чужбина манипулации няма. Поне аз, докато съм бил в комисии, никога не съм бил свидетел на такива. Не съм и чувал. Стига да има членове от поне 2-3 партии в комисията - всичко е балансирано. А и хората тук, поне в САЩ, държат на  достойнството си. Никой не го прави за пари, камо ли пък да си продаде гласа за 50 лв...

Още от първия момент, когато поисках да участвам в комисия , разбрах, че този път изборите са по-различни. Най-вече организационно. Бях свикнал с Консулството в Чикаго преди години да се разбираме с половин дума, но откакто дойде Ковид, и особено, откакто мина бурята на недоволството по софийските улици, се усетиха промени в този процес чак в чужбина.

Първо със седмици нямаше яснота кой ще е в комисията, а когато дойде имаше само 3 лица, без необходимите координати.След 4-5 дни дойде пълният списък, но вместо имена с телефони и емайли, получихме само решение на ЦИК. Понеже си имам опит, се постарах да съберем комисията седмица преди изборите и огледаме помещението. Колегите също имаха опит и не се очертаваше проблем. Обаче те започнаха още 3-4 дни преди изборите. Първо ме уведомиха, че парите за възнагражденията за комисията са увеличени, безмислено според мен, но по-лошото е , че щели да ми пратят чек, аз да го осребря и да платя на другите членове.

Не се съгласих - такова нещо според мен нарушава финансови правила и на България и на местно законодателство. Всеки член на комисия трябва да си получава парите директно от държавата, а не да минават през частни сметки. Спорихме, писахме.. Така било във повечето секции в САЩ, Европа и къде ли не, и то било практика. Говорим и с колеги от много други комисии - Казват - “Прав си, не е правилно, но..” Най-накрая пратих и писмо на МВнР, на ЦИК със възражение - до този момент, седмица по-късно отговор няма. 

Дойде събота.. Отворихме кутията с документите, описахме всичко, но не намирам протокол, който ни трябва....Камо ли негови копия, а за изборите ми трябват поне 10-15 от него. Тествам - връзката през МВнР не работи. Пратих писма на ЦИК и на МВнР - никакъв отговор. И днес, 4 дена по-късно - още няма отговор. Добре, че през приятели и Консулството в последния момент намерихме каквото ни трябва. В събота трябва да се подготви секцията, да се изпрати писмо на ЦИК и МВнР, и те да ни разрешат да ни освободят до другата сутрин. Близо 10 часа чакахме отговор. 10 часа !! Най- сетне пратих сигурно 5 то писмо, и получихме отговор.

На другата сутрин отваряме навреме. Всичко е наред, и някъде към 7:15 дойдоха първите гласуващи. Усмихнати, весели.. Гласуваха и с децата заминаха към плажа. Кеф ти Clearwater, кеф ти Indian Rocks beach, кеф ти плажовете на Сарасота. Неделя е, и като повечето американци , българите обичаме слънце и море. Че, кой не обича и българското Черноморие. А тука на много места е досущ като него. Само дето е по-чисто около плажовете, и хората се грижат за къщите и достъпа до плажа.

Към 9:45 вече имаше 10 на гласували. Тепърва идва голямата вълна. Между 11 и 14:30 не можехме да вдигнем глава от работа. Изви се опашка. Допълването на списъка си отнема време. Пред магазина имаше маси, и всички хем пишеха декларации, хем обсъждаха кой и кога ще си пътува. За Родината, разбира се. Тя е в сърцето на всички.
Заради нея сме тук, на изборите. Аз извадих едно българско знаме, специално купено за случая, и започнах да събирам подписи (малките имена ) на децата под 18, които придружаваха родителите си. Искам да го запазя - като своеобразна капсула на времето за следващите избори, след години, когато децата ще имат възможност да пуснат своята бюлетина. Срещите на познати зачестиха. Кафетата и кока-колите се увеличиха драстично. Започнаха спорове, но се постарахме всички спорове да останат навън.

Като се изключи малката емоция, когато майката на председателя на комисията, отказа да върне бюлетината на ... председателя на комисията, за да й сложи той втори печат и откъсне
контролния талон, с думите "Аз съм ти майка, ти няма да ми казваш как да гласувам и какво да правя"  “Майко, ще си я пуснеш сама - но трябва да ти сложа печат!”

Към 14.00 стана доста горещо. Но дори навън, повечето маси си бяха на сянка, и глъчката и споровете, продължаваха. Всеки новодошъл се оглеждаше внимателно -“Тоя/тая кога са дошли в района? Къде живеят?” Емиграцията последните години към Флорида е огромна. Откакто започнаха политически промени в други щати, притока от  Калифорния, Ню Джърси, Охайо, Колорадо не спира. Хората харесват свободата и красотата на Флорида.
Дългите, вечно зелени и слънчеви улици на Тампа или птиците, които са навсякъде и вдъхват живот. Изборите продължаваха. Хартиената бюлетина не създава никакъв проблем. Десетина души попитаха дали ще е с машина, но никой не се отказа, когато им обяснихме.

Към 17:00 опашката изчезна, гласували бяха около 270 души. Периодично пращах писма на ЦИК, но оттам - нищо. Докато се борех със системата им забелязах абсурдни настройки на комуникационната им система, които от гледна точка сигурност в Америка никога не биха допуснали. Писах им да ги погледнат - познайте дали дойде отговор. Добре че бяха колегите - те свършиха страхотна работа, а и представителя на държавата бе перфектен.

Писаха, поправяха, внимаваха, че дори хванаха един дето ни пробва. Не знам как така се получава, но винаги когато идват представители от Държавата за участие в комисии - са изрядни и е удоволствие да работиш с тях, но щом пишеш на Държавата - тя е глуха. Изборите свършиха точно в 20:00. Затворихме и тогава почна поредният кошмар с броенето. Това винаги и за всяка комисия е ад, защото ако бюлетините са над 150 отнема часове.
 
Отделно ако има спорни бюлетини, трябва да постигнеш съгласие. При нас проблем нямаше..
Имаше 11 невалидни бюлетини, повечето за онези, дето са уж най-умни. Толкова години, никаква промяна. А трябва нещо много просто - машини за броене. Подчертавам - броене, а не гласуване.Като ИТ никой не може да ме убеди, че някога машините за гласуване ще бъдат 100% надеждни. Машините за броене са друга работа - 300 бюлетини, се преброяват за 3 минути, и то с минимален риск от грешки. И можеш да ги броиш 5 пъти. След това разпечатваш протокол и в 21:00 може да си приключил гласуването и броенето.

Но...Следва 10 част. Сканиране на протокола, който успяхме да напишем и проверим за 20 мин.
Но сканирането му е кошмар, защото повечето принтери/скенери поддържат макс А4, а хартията на протоколите е по-голяма...Най-накрая сканирахме с телефон. 

Към 1-2 през нощта най-сетне получихме потвърждение от ЦИК че сме свободни.
Прибрах знамето с имената на децата, и се прибрах у дома. В бъдещето ще го
използваме отново.

(б.а. Всичко написано , разбира се е лично мнение, и не ангажира цялата комисия,
или каквато и да е партия. )"

(бел. ред) Публикувано без редакторска намеса!