Най-важният механизъм срещу порочните модели в здравната система е ефективният контрол. Това коментира за Радио Варна и предаването "Новият ден" преподавателят и практикуващ лекар проф. Анелия Клисарова по повод проверките и разследването в Пловдив за неправомерно получаване на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса след извършени фиктивни хоспитализации. По думите ѝ парите от Здравната каса и държавата трябва да идват след реално извършено и доказано лечение и такова лечение трябва да има. 

Като порочен модел, който не трябва да кара пациентите да загубят доверието в цялата система, определи проф. Клисарова този случай. Струва ми се, че тези проверки са навреме и с тях ще се види, че не навсякъде има порочни модели. Мисля, че по този начин ще си върнем доверието към нас, лекарите, от страна на пациентите, допълни проф. Анелия Клисарова.

Тя призова да не се забравят медиците, които ежедневно помагат на пациентите и спасяват човешки животи.

Проф. Клисарова открои няколко нива на контрол. На първо място е личната отговорност и моралът на лекаря към пациента. Следва вътрешният контрол в лечебните заведения чрез информационните системи, в които се отчитат леглата, пациентите и клиничните пътеки. Третото ниво е контролът от НЗОК и "Медицински надзор", включително по отношение на качеството на лечението.

Важна роля имат и самите пациенти чрез достъпа до електронните си здравни досиета. Така те могат да проверят дали е отчетена хоспитализация и дали проведеното им лечение е отразено правилно. Нашата здравноосигурителна система не трябва да бъде източвана, категорична е проф. Клисарова.

 "Без доверие не може да има адекватна диагностика и правилно лечение. Ако се загуби доверието към цялата система, последствията ще бъдат сериозни. Затова проверките са необходими – за да се види, че порочни модели няма навсякъде, и да се върне доверието на пациентите към лекарите", посочи проф. Клисарова. С нея разговаря Александър Йорданов. Слушайте цялото интервю в началото на публикацията.