Празниците на градовете са сравнително нови празници, които започват да се отбелязват през 20 век. Такъв е и празникът на град Варна. През периода на социализма като празник на града се чества датата 27 юли, на която селището е освободено от османска власт. На тази дата е наименована и една от централните улици на Варна – „27 юли”. В годините на прехода (от 1993 г.) празникът на града започва да се отбелязва на 15 август - църковния празник Успение на Пресвета Богородица, която е патрон на катедралния храм.

На Богородица в града е посветена още една църква, известна на варненци като „Малката Света Богородица”. Тя е най-старата функционираща църква в града, датираща от 1602 г. Според легендата, намиращата се сега в църквата икона на Св. Богородица в миналото оцеляла от пожар на стар манастир. След време тя била открита от човек, който я качил на волска каруца. Там, където спрели воловете, там бил издигнат храмът, посветен на Божията майка, и приютил нейната икона. В миналото варненци преспивали за здраве в църквата, а иконата била изнасяна на празници и обикаляла с литийно шествие града. Някои легенди свързват намирането на иконата на Богородица от църквата „Малката Света Богородица” с местността „Теке караач”. Там археолозите разкриват средновековен манастир, който вероятно също е бил посветен на Богородица.

В наши дни литийно шествие е един от основните елементи на празника на град Варна. Той започва с тържествена света литургия и благодарствен молебен за здравето на жителите и гостите на Варна в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. След това матроси под звуците на химна издигат националния флаг, флага на Варна и на Европейския съюз. Празникът продължава с литийно шествие, оглавено от военно-морския духов оркестър, следван от матроси с иконата на Богоридица, клира и миряните.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението и?. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото и? тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил), а Македонската православна църква на 28 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ? съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ? желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ? в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ?. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването ? пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Днес всички граждани и гости на града могат да се включат в празничната програма:

9.00. - в Катедралния храм „Св. Успение Богородично“, ще се състои тържествена архиерейска света литургия и благодарствен молебен за здравето на жителите и гостите на града.

10.30. - на площад "Св.св. Кирил и Методий" ще бъде издигнат тържествено флагът на Варна, след което започва Литийно шествие с чудотворната икона на Света Богородица.

11.00 - на входа на Морската градина започва клоунада на цирк „Играчка-Плачко“. От 18.00 ч. на същото място е предвидено и празнично пиратско шоу за деца. Забавленията за малките варненци продължават от 19.00 ч. на сцена „Раковина“ в Морската градина с шоуто на Богдан Томов.

20.00 -.в Летния театър започва тържествен концерт с участието на дует "Ритон", Поли Генова и фолклорен ансамбъл "Варна".

21.00 -.в плувен комплекс „Приморски“ ще се състои водния спектакъл „Аве Мария“ с участието на воден балет "Ариана", трио "Тенорите" и квартет "Интро".

За първи път празничен концерт ще има и зоната около Морска гара. Началният час е 21.30ч., а в него ще участват румънската група „Акчент“, „Дийп зоун проджект“ и Дамян Попов. Водещ на програмата е Атанас Стоянов от БГ Радио В морето около Морска гара ще бъде и първото в страната уникално водно шоу "Фата Моргана: светлини над залива".

Празничните илюминации ще започнат в 24.00ч. Те ще бъдат изстрелвани от вълнoлома на Морска гара.