Той и активът на СДС-Варна се поклониха пред паметника на 14-и армейски корпус в кв. „Владислав Варненчик“, възстановен от д-р Станев в годините, когато лидерът на СДС е кмет на района.

В деня на националния празник на България 3 март СДС-Варна спазиха традицията с поклонение пред братската могила на 14-ти армейски полк до църквата в район Владислав Варненчик. В знак на признателност към подвига на загиналите за българското освобождение руски, украински, румънски, унгарски и финландски войни, оставили костите си в боевете край Варна, активът на СДС-Варна поднесе цветя и запази минута мълчание.

Паметникът е издигнат на братската могила на 14-ти армейски корпус. Възстановен е по инициатива и с активното съдействие на д-р Янко Станев в годините, когато лидерът на СДС е кмет на район „Владислав Варненчик“.

В поклонението се включиха заместник-председателят на СДС д-р Янко Станев, областният председател на СДС-Варна Коста Владимиров, председателят на градската организация доц. д-р Медиха Хамза, организационният секретар на СДС-Варна Юрий Колев, председатели на районните организации на СДС в морската столица, членове и симпатизанти на партията.

Заместник-председателят на СДС д-р Янко Станев честити националният празник с публикация и снимки от поклонението в личния си профил във Фейсбук:

„Честит 3ти март! Поклонение във Владиславово!“, написа той.

Честванията на Националния празник Трети март в район „Владислав Варненчик“ са организирани от районното кметство и кмета Николай Костадинов. В поклонението пред паметника на 14-и армейски корпус се включиха представители на ГЕРБ, ДПС-НОВО НАЧАЛО и множество варненци.

На 3 март 1878 г., след усилени спорове между вече невоюващите страни, е подписан Санстефанският прелиминарен (предварителен) мирен договор. С него окончателно се слага край на османското иго и ситуацията на Балканите се променя коренно. Териториите на освободена България съвпадат с големия обхват на Българската екзархия. Всички поробени българи са обединени в една държава с внушителни размери, която само след няколко години ще се превърне в блян за много от българските държавници.

Датата на националния ни празник е символ не само на освободена, но и на обединена България. Символ на една силна нация с огромен потенциал, способна да играе основна роля в европейската и световната политика.

Паметникът, който днес се намира в двора на храма св. Димитър Солунски в квартал Владислав Варненчик във Варна, съхранява паметта на воините от 14-и армейски корпус, отдали живота си за нашата свобода. Надписът гласи:

54-хъ Воиновъ частеи 14-го армейского корпуса и прикомандированныхъ къ нему, погребеныхъ здҧсь въ Кампанiю 1877 и 1878 годовъ

Подпоручику 71-го пҧхотнаго Бҧлевскаго полка Константину НИКИТНИКОВУ умершему 15 Сентября 1878 года

Есаулу Донскаго казачiяго №18-го полка Сергѣю ИЛОВАЙСКОМУ умершему 6-го Сентября 1878 года

По време на Руско-турската война през 1877-78 г. 14-и армейски корпус действа в Добруджа. В състава на корпуса са 29 000 хиляди войници и офицери, 4600 конници и артилерия от 150 оръдейни разчета. Командир на корпуса е генерал Аполон Цимерман. В задачите на Долнодунавският отряд влиза осигуряването на комуникациите на действащата армия с Русия, а във взаимодействие с други части трябва да скове турските сили в карето Русе – Силистра – Варна – Шумен. Корпусът десантира край Галац, с което отвлича вниманието от главния удар, извършен при Зимнич-Свищов.

След преминаване в Добруджа, 14-ти армейски корпус се насочва към позиции по линията Черна вода – Кюстенджа. С този ход са отвлечени турски сили от направлението на основния удар.

В заключителния етап на войната подразделенията на 14-и армейски корпус настъпват в посока Добрич-Провадия и прекъсват важната железопътна връзка Варна-Русе.

Командващият 14-и армейски корпус ген. Цимерман е награден с най-висшият в Руската империя орден „Свети Александър Невски“. На негово име са кръстени улици във Варна и Добрич.