Какво е отражението на кризата, предизвикана от пандемията COVID19, върху дейността на варненските Диагностично консултативни центрове, колко време ще им трябва да се съвземат от удара и какъв урок даде всичко това на лекари, пациенти и политици, разговаряме с д-р Галинка Павлова дм, управител на ДКЦ 5 „Св. Екатерина” във Варна.

- Д-р Павлова, как пандемията се отрази на здравеопазването в страната, във Варна и в частност на извънболничната помощ? Какви бяха мерките, предприети в ДКЦ, какъв е спадът на посещенията  при личните лекари и при специалистите?

- Извънредното положение във връзка с COVID19 изигра ролята на стрес тест за състоянието и функционирането на здравната система. Всички очаквания бяха свързани с повишена необходимост от хоспитализиране на пациенти. Разбираемо фокусът беше болничната помощ. Всички усилия на националния оперативен щаб, правителство и дори дарителите за осигуряване на лични предпазни средства и апаратура бяха насочени към болниците. Останалите колеги от извънболничната медицинска помощ и общопрактикуващите лекари, специализираната медицинска помощ

бяха оставени сами да осигуряват предпазни средства -

маски, ръкавици, дезинфектанти и то на значително завишени цени.

Голяма част от пациентите, страхувайки се от заразата, се отказаха от получаване на необходимата им медицинска помощ. Общинските болници и лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ останаха почти празни, личните лекари отговаряха на пациентите по телефоните.  Повечето индивидуални практики или частни медицински центрове временно преустановиха работа. Но колегите от общинските ДКЦ, каквото е и „ ДКЦ5 Варна „Св. Екатерина“ ЕООД, не абдикираха, останаха в кабинетите, преглеждайки пациенти, всеки от които би могъл да е вирусоносител.

- Помощ от общината поне в първите дни не ви ли беше оказана?

- Община Варна предостави на части в лечебното заведение 60броя маски, 4 кутии ръкавици от по 100 броя, 16 шлема, 20 гащеризона  и 100 литра чист спирт. Съществен разход са дезинфектантите за обработка на коридори и повърхности, както и дезинфекциращ  гел за ръцете на медиците.  Като пример ще посоча, че дезинфектанти от 15 лв. стана 96 лв., а кутия ръкавици от 5 лв. нараства до 25лв. 

В тези трудни времена,  всяка целева финансова или материална помощ от Община Варна, е помощ за общинското лечебно заведение.

- Как това може да се върне като бумеранг заради влошаване на състоянието при хронично болни, диспансеризирани и т-н?

- За съжаление здравната култура на не малка част от българите не е на високо ниво. Профилактиката е значително подценявана. Пациенти с хронични заболявания, поради невъзможност или неглижиране на състоянието си, не спазват предписанията на лекарите. Сега, три месеца по-късно,

част от тези болни са в декомпенсирано състояние.

Колкото по-бързо се обърнат за консултация и изследвания към своите лекари, толкова по-бързо ще подобрят своето здраве. Това се отнася най-вече за диабетно, сърдечно, бъбречно, белодробно болните. Искам да се обърна към всички, които имат съмнение и тревога за здравето си – не отлагайте прегледа при специалист, грижете се за здравето си!

- Какъв е спадът в приходите, с какво може да се компенсира, очаквате ли подкрепа от общината, от държавата и в какво се изразява тя?

- Финансирането на лечебните заведения е в зависимост от обема извършена дейност. Колкото повече прегледи и изследвания, изработени клинични пътеки се отчитат пред здравната каса, толкова приходите за търговските дружества са повече. Касата не се интересува от качеството, а само от количеството на отчетените медицински услуги. Ако няма достатъчно пациенти, приходите са ниски – в случая са намалени с около 40-45%.  Дружествата изпадат в тежко финансово състояние,  натрупват дългове към доставчици и контрагенти. Още по-важно е това, че възнагражденията на работещите в лечебните заведения са обидно ниски за високо квалифицирания труд в рискова среда. Кризата доказа по безспорен начин, че

моделът на финансиране е дълбоко погрешен,

стимулиращ лошите практики за отчитане на ненужни или дори неизвършени медицински услуги. Причината за всичко това се корени в търговския характер на дружествата. Законодателите пуснаха  „търговците в храма“, а сега се чудим защо се промениха  етичните отношенията между пациенти и лекари. Медиците си задават въпроси, на които следва да отговорят тези, които формират здравната политика. Някои от тях звучат по следния начин: Трябва ли на пожарникарите да се заплаща за угасен пожар, трябва ли полицията да получава финансиране за уловен престъпник?

Силно се надявам, ситуацията с

извънредното положение да послужи като урок

и възможност за коренни промени в здравеопазването. За това, разбира се, е необходимо време. Но днес лечебните заведения имат нужда от финансова подкрепа. Отпуснатите допълнителни средства към изработените (до 85% от заработката през януари) от здравната каса са недостатъчни за поддържане на дейността. Редно беше държавата, така както помага на различните браншове, да разработи мерки и за здравеопазването.

- ДКЦ 5 традиционно поддържа новаторска политика по отношение на технологиите, има ли обаче проекти, които не бихте могли да осъществите поради финансови или други ограничения?

- Трудното финансово състояние не подмина и  ДКЦ-5. Част от инвестиционната програма на дружеството ще се забави във времето. Без да влизам в подробности, ще кажа, че плановете ни са свързани с

внедряване на система за телемедицински мониторинг

на хронично болни пациенти, както и изследване и лечение на пациенти със сънна апнея.

- Все така остро ли стои въпросът с липсата на кадри, какви може да са вариантите за изход от ситуацията?

- Човешкият фактор в лечебните заведения е най-важен. Видяхме, че може да купим обдишващи апарати, да закупим медикаменти, маски, шлемове, очила, но

няма от къде да си купим лекари, медицински сестри,

рентгенови и клинични лаборанти, акушерки... Без медицинските специалисти, лечебните заведения са едни леглови бази.  Неправилната или дори липсата на политика за управление на кадрите в здравеопазването доведе до значително намаляване броя на работещите в сектора, застаряване на персонала и засилена миграция. От страна с високо ниво на медицинското образование и продуциране на високо квалифицирани кадри, страната ни днес изпитва дефицит на медици, регионални диспропорции, наличие на изчезващи специалности. Всичко това нарушава основния конституционно гарантиран принцип за равнопоставен достъп на пациентите до здравеопазване. Всички видяхме недостигът на инфекционисти, на реаниматори, видяхме липсата на инфекциозни отделения, на достатъчно медици в общинските болници...

Нашата професия изисква освен знания, придобити по време на следването, и много професионален опит.

Добър лекар не се става за кратко време.

Всички, посветили се на медицината, учат през целия си живот. Точно затова е необходимо ново, дори специално отношение към медиците - цялостна политика за управление на кадрите. Ако днес не променим политиката към тях, утре няма да има кой да се грижи за здравето ни.

Интервю на Гинка Христова