Чуждестранни туристи, изкарали почивката си на българското крайбрежие, все по-често завеждат дела с мотива, че изкарали лоша ваканция, за да си избият похарчените пари. Това разказват бизнесмени от бранша, които са се опарили от капризните летовници, пред в-к "Монитор".

Често жалбите на задграничните курортисти били по-скоро абсурдни, обясниха хотелиерите. Eкспертите от бранша обясниха новата мода с факта, че страната ни все по-често се рекламира в чужбина като евтина туристическа дестинация, но същевременно предлага добро качество за тази цена. Чрез това представяне страната става все по-популярна сред средната класа почиващи, които имат и най-голям стимул да се оплакват от туристическата услуга с цел да си възстановят част от платената за почивката сума, смятат хотелиерите.

Сред най-шантавите оплаквания, които са получени от чуждестранните гости, са жалба от турист, че е паднал от стола в ресторант, както и сигнал от британска двойка, че в хотела им има твърде много стълби и коридори и те се губели често. В първия случай недоволният почиващ поискал обезщетение от управата на комплекса, тъй като преживял силен стрес и бил емоционално наранен от случката. Освен това обвинявал хотела в небрежност, тъй като столът, от който паднал, бил технически неизправен и това довело до инцидента. В жалбата било посочено, че ако ресторантът отхвърли жалбата му, трябва да покаже документи кога за последно оторизирано да извършва технически прегледи на мебелите лице е проверило качеството на стола.

При втората жалба двойката от Острова пък поискали да им бъде възстановена сума, платена за почивката у нас, тъй като никъде в туристическата брошура не било посочено, че в хотела, в който били настанени, има толкова много стълби. Съоръженията стресирали и изморявали двойката и вместо да си починат, те се натоварили допълнително психически и физически. Освен това в хотела имало и много и тесни коридори, които приличали на почиващите на безкраен лабиринт, в който често се губели и трудно откривали стаята си. Повечето подобни на тези жалби пристигали у нас от известните зад граница "професионални оплаквачи" - нисък клас туристи, които се опитват да си възстановят разходите по почивката, като непрекъснато се оплакват от нивото на туристическата услуга.

Иначе хотелиерите обясниха, че има и доста нормални жалби от почиващите. Най-често почиващите се оплаквали от това, че все още липсва и адекватна туристическа инфраструктура - места за паркиране, санитарни възли, достъпна среда, информационни табели на различни езици.

Основните оплаквания на туристите са от обслужването, а на някои места от шума в курортите.

Преди месец стана ясно, че дъжд от жалби на туристи, отседнали в малките курорти по Южното Черноморие, залива Комисията за защита на потребителите. Руснаците се оплакват от всичко - че падат душовете, крановете на мивките и плочките в банята, че не им сменят кърпите и чаршафите и че не се почистват стаите в хотелите, съобщиха инспектори.Руснаците са подали най-много жалби - над 70

Всяко лято комисари правят проверки по Черноморието. Масовите инспекции по Северното са приключили и се правят само по сигнали. От началото на летния сезон са извършени 2320 инспекции на територията на Северното и Южното Черноморие. Проверките на Комисията за защита на потребителите в морските курорти ще продължат до края на лятото.

Прибират се у дома и тогава завеждат иск

Чужди туристи предявяват искове за различни, често измислени инциденти, които са имали по време на почивката си в наши курорти. Така след завръщането си в родината те предявявали претенции за суми неколкократно по-високи от стойността на почивката си и дори печелели от нея, коментират в бранша. Практиката показва, че чужденците не предявяват претенциите си, когато са у нас, а много често изчакват и завеждат дела след прибирането си у дома. Обикновено при такива случаи рядко се стига до дела, тъй като това би навредило на имиджа на туроператорите и хотелиерите и те предпочитат да платят за „причиненото неудобство” на клиента, който по принцип винаги има право.

Процесът тръгва през 70-те години на миналия век, когато за първи път във „Франкфуртер алгемайне цайтунг” се публикуват най-често срещаните оплаквания на туристите, които са почивали в чужди курорти. Оттогава до днес се знаят около 30 позиции, които са като неписан закон за недобросъвестните туристи, които се възползват от това. Така например ако в рекламната брошура пише, че при почивката може да се ползва външен басейн, а той по някаква причина е бил празен дори и за един ден, туристът прави снимка и след това предявява претенции за обезщетение от туроператора. Той пък си възстановява парите от хотелиера, обяснява специалистът в туризма и преподавател в Икономическия университет във Варна доц. д-р Стоян Маринов. Така недобросъвестните туристи, известни в бранша като „професионални туристи”, заработват облаги при всяко свое оплакване.

Тяхната основна цел е да открият пробойни в обслужването и да се оплачат, за да се облагодетелстват. Обикновено получават до 30% от стойността на платената почивка или пък безплатно преместване в по-многозвезден хотел с много по-високи тарифи и екстри, които не плащат. Дори в бранша големите вериги хотели имат специално звено за управление на рекламациите, обясни доц. Маринов. Професионалните туристи са хора на средна възраст, които са много добре запознати с правата си и законодателството и се възползват при всеки удобен случай, за да си потърсят компенсациите.

Туроператори: Младежите не се оплакват, а пият

Понякога младите туристи, които идват у нас и наблягат повече на алкохола и забавленията, са по-добри гости за хотелиерите от „професионалните”. Напоследък, за да защитят интересите си, туроператори и хотелиери са изрядни до педантичност. Това не попречило на българка, женена за австриец, която почивала на Златните, да се оплаче от мухъл в банята. Тя посочила на хотелиера малки черни точици по силикона на душкабината и поискала 10% компенсация. При друг случай жалваща се от обстановката в хотелската стая англичанка била преместена безплатно в по-луксозен хотел, посочи конкретни случаи за „професионални туристи”, с които се е сблъсквал в работата си, Стоян Маринов. Обикновено ако щетите за един голям хотел, който прави оборот от 4-5 млн. лв. на сезон, обезщетения от 10-15 хил. лв. не са голяма сума, за други това е обирджийство и те спонтанно реагират срещу него, коментира още специалистът. /Дарик радио