Бизнесменът Чавдар Трифонов вече се изживява като значим фактор в политиката. На база на получените гласове на кметските избори във Варна, той реши, че е естествено да продължи напред с кметски-политически проект, като този на Кирил Йорданов или поне на Борислав Ралчев. Знак за това е продължаващата офанзива - действащ щаб и анализатори, които повече са коментатори. Това е съчетано с привличащи вниманието медийни изяви, свързани с разглеждането на опорни проблеми за Варна.

Сред безспорните ПР удари на кандидат-кметската му кампания бяха ранното (първо от всички) визуализиране и презентиране на фигурата Чавдар Трифонов. Също и неговото индивидуално (ала Кирил Йорданов) подкрепяне, съчетано с непартийната му принадлежност, но от продуктивна дистанция.

В средата на отминалата кметска кампания другите анализатори се усетиха и тръгна слух, че Христо Бозов би могъл да се откаже в негова полза. Или пък, че Трифонов ще е първи или втори по резултат. Все пак Трифонов трябва да помни и други случаи на трети по изборен успех, че и дори втори (Марешки). И да не забравя, че без партийна партитура не може да бъде първи или поне втори на избори.

Освен това екпиът му ще внимава с отстрела на действащи и спящи кметове, защото днес времето е далеч по информационно и контрите, дори и при неговия бекграунд, лесно се подреждат. Има хора, които заради няколко месеца работа за СИК (депутатът от БСП Иван Иванов) здраво ги опърлиха. Заради това и за сега тактиката е да бъдат атакувани действия или бездействия, но не и самите политически фигури.

Опасните маневри тук са в сферата на популизма или тънко-негативните трактовки на положителните неща, които се случват. За това Трифонов и ко направиха движението „Възход за Варна“. То е нещо като кръгла маса на лобисти, представляващи нов ход по изграждащата се рисунка. Навремето, за да си осигури писта през 1995 г., лобистки кръг дори искаше да катурне Христо Кирчев, заради едни служебни паспорти, а след това премина изпитанието и благодарение на неизбираемостта на кандидата Добрин Митев, към цялостния си план.

От там е и постепенното гмуркане в позициите на структурата, която май единствена не участва в управлението, а именно Реформаторския блок. Чавдар Трифонов елегантно се измъкна чрез „Възход за Варна“ от директно членство в гражданския съвет на Реформаторския блок, но какво му пречи да пласира свои хора чрез „загрижени“ партократи.

Текат скромни процеси и към левицата. По принцип във Варна, действащите винаги печелят срещу критикуващите. Модерният въпрос днес е КОЙ. Кой стои зад Чавдар Трифонов? Кой определя ресурсите и характера на щабното разписание и на движението по политическата карта на Варна.