Апелативният съд във Варна не уважи молбата за изменение на мярката за неотклонение на Димитър Д. Той е подсъдим за отвличане с користна цел, извършено от повече от две лица, и за изнудване, придружено със заплаха и с причинени значителни имуществени вреди.

На 16 май .2019г. Варненският окръжен съд е оправдал подсъдимия. С присъда от 27. февруари тази година обаче Апелативният съд я е отменил изцяло. Втората инстанция е признала Димитър Д. за виновен, че на 16 юни 2013 г. е отвлякъл мъж, като е извършил деянието с повече от две лица и с користна цел. Наложеното наказание е 2 години лишаване от свобода. Призната е вината на Димитър и за това, че за да принуди пострадалия да се разпореди със свои вещи, го е заплашил с насилие, като и това деяние е извършено от повече от две лица. Престъплението е било придружено с нанасяне на лека телесна повреда и с отнемане на имущество. Наказанието по второто обвинение е 3 години затвор. Като групира двете наказания, въззивната инстанция е наложила най-тежката – 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 хиляди лв. След произнасянето на присъдата Апелативен съд - Варна е определил мярка за неотклонение задържане под стража на Димитър Д. Той обжалва присъдата пред ВКС и тя все още не е влязла в сила.

Сега защитата му поиска той да излезе от ареста и да му бъде наложена парична гаранция или подписка. Адвокатът изтъкна, че няма опасност да се укрие, за да не изтърпи ефективното наказание. В подкрепа на тази теза посочи и въведеното извънредно положение.

Във видеовръзка от затвора подсъдимият потвърди искането си за по-лека мярка.

Апелативната прокуратура подчерта, че от 27 февруари досега не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на задържането под стража. Наложените в страната ограничителни мерки в придвижването не могат да се тълкуват като отпадане на опасността подсъдимият да се укрие.

При произнасянето си Апелативният съд припомни, че делото е приключило с осъдителна присъда по две обвинения, а изтърпяването е при първоначален общ режим. След постановяването на присъдата, съдът е преценил, че е адекватно да го задържи под стража, защото подсидимият може да осуети изтърпяването на наказанието. Аргументът за този извод е, че Димитър не е откриван на адреса си в хода на съдебното производство, не е предоставил друг или телефон за връзка. Той не е намерен и редовно призован нито веднъж на постоянния си адрес. Затова е реална опасността да се укрие и да попречи на изпълнението на наказанието.

Воден от тези мотиви, Апелативният съд счете, че искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия за отвличане и изнудване Димитър Д., е неоснователно и го остави без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.