Припомняме, че 30-годишният Ивайло И. е бил привлечен към наказателна отговорност след настъпилия летален край на приятелката му Марина на 5 април. Двамата потърсили медицинска помощ в болница заради съмнение, че са заразени с новия коронавирус. Жената се оплаквала от болки в гърдите. Впоследствие било потвърдено, че не вирусно заболяване, а телесна повреда е довела до фаталния изход. Извършената аутопсия доказала счупени ребра и последвало увреждане на белия дроб. Преди да почине, пострадалата споделила пред познати, че в средата на март Ивайло й нанесъл побой. Свидетелски показания разкриват и друга проява на физическа агресия на приятеля й спрямо нея няколко дни по-рано – на 9 март.
След смъртта на Марина, Ивайло избягал от болницата, но по-късно бил установен в дома си и задържан от полицията. 30-годишният мъж има богато съдебно минало – многократно е осъждан за кражби и нарко престъпления. Поведението му показва висока степен на обществена опасност и склонност да нарушава закона, смята прокуратурата.

Днес Ивайло И. обжалва пред Апелативния съд взетата мярка „задържане под стража“ като поиска по-лека.

От държавното обвинение посочиха, че макар разследването да е в ранна фаза и че предстоят множество процесуално- следствени действия, настоящото производство по определяне на мярка за процесуална принуда не изисква категорична доказаност на авторството. Но може да се обоснове подозрение, че Ивайло е съпричастен към деянието. 

 
Защитата на обвиняемия пък се позова на становището на първата инстанция, че начинът на живот на пострадалата допуска възможността фаталните удари да са нанесени от друг и че все още не е категорично изяснено кой точно е ударил в областта на гръдния кош 42-годишната жена. Тя не е посочвала Ивайло като човека, извършил побоя на 15-ти март, каза адвокатът. Той изтъкна, че именно обвиняемият е завел пострадалата в лечебно заведение, но неправилно е бил задържан за смъртта й.

Чрез аудио-видео връзка от следствения арест Ивайло И. отрече да има вина и увери, че няма да се укрие. 

Апелативният съд отхвърли жалбата срещу задържането под стража. От събраните доказателства – съдебно-медицинската експертиза от извършената аутопсия и показанията на свидетели – се извеждат достатъчно данни за съпричастността на Ивайло към деянието, за което е обвинен. Макар и този съдебен състав да потвърди липсата на категорични доказателства за авторството, подчерта, че на този етап такава категоричност не е задължителна. Многократните предходни осъждания предизвикват опасения, обвиняемият отново може да извърши престъпление. Затова Апелативният съд прецени, че правилно и законосъобразно първата инстанция е определила най-тежката мярка за неотклонение спрямо Ивайло И. 

Определението, с което Апелативен съд – Варна потвърди съдебния акт на Варненския окръжен съд, не подлежи на обжалване.