Варненският апелативен съд измени присъда на Окръжен съд – Варна като увеличи на 2 години лишаване от свобода наказанието на подсъдим за държане с цел разпространение на наркотици и определи то да бъде изтърпяно ефективно. Първата инстанция бе постановила 1 година и 4 месеца, които да бъдат отложени с изпитателен срок. Инкриминираните вещества са 121.4 гр. метаамфетамини и 3,22 гр. марихуана, на обща стойност над 8 500 лв. Подсъдимият е признат за виновен по още две обвинения – за държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия и на инструмент за отливане на неистински монети. 31-годишният мъж е осъден да плати глоба в размер на 6175 лв.

В квартирата си във Варна Любомир Я. държал забранените вещества, разпределени или на малки дози с различно тегло, или на големи буци. По телефона или лично на адреса бил търсен от наркозависими лица. Противозаконната дейност станала известна на полицията и били предприети мерки за преустановяването й. На 19 март 2024 г. той бил задържан пред блока с пакетчета с метаамфетамин. От дома му били иззети останалите наркотици, везна и тефтер със записки за продажби. Намерени били 50 бойни патрона - боеприпаси за огнестрелно оръжие, за които подсъдимият нямал разрешение. Открита била силиконова форма за отливане на неистински монети.

Първоинстанционното дело е протекло при съкратено съдебно следствие, след като подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт, което е задължило съда да намали определеното наказание с 1/3. Въззивното производство бе образувано след постъпил протест от прокурора. Представителят на държавното обвинение е недоволен от размера на наказанието и поиска увеличаването му, както и отмяна на условното осъждане. Акцент бе поставен на различните по вид наркотични вещества, активността и размаха на разпространителската дейност. Защитата пледира за потвърждаване на присъдата.

И за този съд няма съмнение, че с действията си Любомир Я. е осъществил съставите на трите престъпления. Страните спорят само за размера на наказанието за държането на наркотици. Рамката, предвидена от Наказателния кодекс, е от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 5 до 20 хиляди лв. Горната инстанция не е съгласна с минималния размер, определен от Окръжния съд. За разлика от първата, въззивната инстанция намира обществената опасност на подсъдимия за висока. Той е бил реабилитиран, а за личността му са събрани негативни характеристично данни. Към тях трябва да се добави това, че не работи. 3-те разследвани престъпления са насочени срещу различни обществени отношения, две са тежки по смисъла на закона.

Апелативният съд обърна внимание и на сериозната стойност на забранените субстанции. От тефтера, комуникацията чрез мобилни приложения и от разпитите на свидетели е видно развиването на широкомащабна дейност по разпространение на наркотици. Така трудовата неангажираност, негативни характеристични данни и особеностите на извършеното деяние бяха причислени към отегчаващите отговорността обстоятелства. Тази нова оценка доведе до извода, че наказанието не може да бъде на минимума на предвиденото. За справедливо и съответно бе преценено лишаването от свобода за 3 години, което при редукция с 1/3 означава 2 години. Горната инстанция е категорична, че те следва да се търпят ефективно. Неправилното приложение на условното осъждане намалява ефективността и пречи за постигане на целите на наказанието. В този случай подсъдимият не би могъл да се поправи и превъзпита при отложено изтърпяване. Престъплението „държане с цел разпространение на наркотични вещества“ се отличава с особена тежест на обществената опасност предвид засягането на голяма част от младото население от разпространението и употребата на наркотици. Разнородната престъпна дейност – 3 деяния - също е обстоятелство, което аргументира ефективното изтърпяване.

            Решението на Апелативния съд подлежи на обжалване пред ВКС.