Д-р Станев, кое бе най-трудното по пътя към успеха?
Това е само началото на пътя. Преживяхме много неща през тази година. Най-страшното за мен бе сблъсъка на интелекта в реалните действия като издръжка и менажирането на управлението на ФК „Спартак” с рушителни действия и неразбиране.

Успя ли реформата в Спартак 1918?
Като цяло реформата е в много много начален стадий и не ме удовлетворява нито темпото й, нито качеството й. Много повече човешки и футболен интелект трябва да вкарваме в Спартак. Не съм наивник, просто мисля, че за да влезе Спартак в „А” група и да стане основен фактор в българския футбол, това е базово необходимо условие. Благодаря от свое име на Пламен Стилиянов. Много достойнство и мъжество са необходими в тези времена, за да харчи пари за футбол, за спорт изобщо. Макар да знам реалността, аз мечтая за Спартак в „А” група и защо пък не Спартак шампион. Който не мечтае, никога не успява. А трябва ум и труд, много много каузален труд. Така се печели уважение.

Как приехте загубата във финала за купата на аматьорската лига?
Не е важно колко пъти ще паднеш, а колко пъти можеш да се изправиш. Понякога си мисля, че е по-важно да можеш да понасяш ударите и това е показател за мъжество. Това означава, че има отбор. Горд съм, че имаме момчета, които бяха на матура и дойдоха да защитават честта на Спартак.
Смятам, че отбора на „бебетата” на Спартак е с високи шансове и потенциал да стане голям отбор. Трябва вяра. И футболен интелект. Това е да бъде разликата между победата и поражението. Спартак ще го бъде само ако е едно семейство с голяма себеотдаденост и трудолюбие. Иначе никой няма да харчи време, усилие и пари за нещо несериозно или повърхностно.

Кои са важните неща за Спартак?
Мъжкият отбор и школата за мен са едно цяло, защото са спартаковци и според мен се гордеят с това. Във всяко гостуване Спартак имаше подкрепа от 70-80 фенове. Гордея се с тези момчета и момичета. Градежът е бавен, но целта е ясна. Всички футболисти, треньори, ръководители, деятели и фенове задължително могат да бъдат едно семейство. Спартак е на спaртаклии и за спартаклии. Това е моето виждане и разбиране.

Какво ще правите занапред?
Убит съм от емоции и работа. Помогнах с всичко от себе си на „Спартак” - с много пари, хора, идеи и много, много труд. За една година постигнахме да се говори с уважение за Спартак. Не ми се припомня преди една година, преди шест месеца какво се случваше. Времето е най-добрия съдник, но аз мисля, че заедно с Пламен Стилиянов, опирайки се на толкова много спартаклии, които помагаха, спасихме клуба от разрухата, спряхме краха и започнахме градежа. А и всички знаят, че предпочитам обикновената седалка на стадиона пред ложите и коктейлите. И това е както във футбола, така и в живота ми. А ако Спартак поиска от мен, ще помагам винаги с каквото и както мога, защото аз просто обичам клуба си. /SportDnes.bg