Легендата на българския футбол и треньор на ЦСКА 1948 Красимир Балъков даде интервю за Pilkarskie-balkany.pl. Ето какво сподели родният специалист пред полското издание:

Четвъртото място на България през 1994 г. е вдъхновяващо събитие не само за българите, но и за други нации от бившия Източен блок, включително поляците. Якуб Блашчиковски веднъж спомена, че един от първите му спомени от световните първенства са невероятните постижения на българския национален отбор със Стоичков и Балъков начело...

- Първо, повечето футболисти от този отбор бяха завършили спортни училища, което сега е рядкост. В същото време имахме шанс да прекараме най-добрите години от кариерата си в чужбина. Освен това, всички членове на онзи отбор имаха силни характери и воля за борба.

Напуснахте националния отбор по време на квалификациите за Евро 2004. Съжалявате ли, че не играхте на турнира Португалия?

- Като се върна назад - съжалявам, че напуснах отбора преди Евро 2004. По време на турнира обаче вече бях член в треньорския щаб на Щутгарт. Би било неприемливо, ако играя за националния отбор като футболист, който официално приключи професионалната си кариера. Може би трябваше да отида в Португалия и да изживея невероятното усещане да изляза с екипа на България за последен път…

Вие сте заемал много позиции в българския футбол. Кои са според вас най-големите проблеми на играта в страната?

- Първо, има недостиг на инфраструктура. Клубовете в България все още нямат необходимата база. Треньорите, които се занимават с младите, трябва да са по-компетентни. Юношите пък трябва да са по-търпеливи, да чакат своя шанс.

Носят се легенди за тренировките и режима при Феликс Магат...

- Докато при Боби Робсън и Йоги Льов, идеята ми да стана треньор узряваше, Феликс е този, който ми даде възможност да я реализирам. Въпреки че имахме тежки моменти, когато през 2001 г. до последно се борихме за оцеляване в Първа Бундеслига, се сещам с радост за периода, в който играх под негово ръководство, а след това имах шанс да съм част от щаба му. Именно от него съм получил най-много конкретни насоки за развитие на треньорския ми път.

С какво ви привлече проекта на ЦСКА 1948?

- Както знаете, бях треньор на националния отбор на България. Исках на всяка цена да помогна с моите знания. Сблъсках се обаче с реалността. Истината е, че не влагаме достатъчно в младите ни футболисти и не им даваме достатъчно възможност за изява в efbet Лига, за да имаме впоследствие силни национални отбори. Почти целият ми живот е преминал в чужбина и знам какво е да си чужденец. Ние обаче не сме се класирали дълго време на голям форум и трябва да залагаме на наши играчи. Идеята на ЦСКА 1948 да постави акцент върху българските състезатели ме привлече като предизвикателство. Имаме и по-опитни играчи, но основно са млади момчета. Искам да дам нещо от себе си на тях и в момента, в който си тръгна, те вече да са напреднали във футбола. Ще ми се да приложа на практика тази концепция за даване на път на повече млади играчи. Със сигурност и пандемията попречи на подготовката, но ще дам всичко от себе си, за да постигнем добри резултати и да изградим добра основа за бъдещето./tribune.bg