Не искам да казвам, че продължавам или спирам. Това заяви бронзовата ни медалистка в категория до 62 кг Тайбе Юсеин при завръщането си от Токио, предаде репортер на БГНЕС.

„Радостта от спечеления медал си остава, разочарование има, но то е съвсем малко. Само можем да гадаем, мисля, че така както се получиха нещата, това е най-добрият възможен начин. Не, не ми се отразиха в полуфиналната битка, по-скоро в цялостната подготовка, все още мислех, че мога да имам проблем с коляното. Мисля си за полуфиналната среща – направих това, което можах, опитах да надскоча себе си, но японката беше много добре подготвена за мача с мен“, започна тя.

На въпрос на БГНЕС дали това е последният й медал, тя заяви: „Не искам да казвам, че продължавам или спирам, още не знам, тръгнала съм за друг медал – искам първо да си почина, три години са малко, но и много, ще го решим с бат Пепи“. „С помощта на Петър Касабов, на Стоян Петков, д-р Стругаров, с физиотерапевта ни Йордан Минков". На въпрос на БГНЕС какво са й казали треньорите преди битката за бронза, Юсеин отвърна: „Казаха ми да изляза и да се забавлявам, всъщност така стана“.

„Аз мисля, че и мъжете ни се представиха достойно, и щангистите, и Йосиф, не мисля, че трябва да обвиняваме момчетата. Ние сме целия отбор заедно, така че винаги гледаме да се подкрепяме. Поздравявахме ги. Мотивация не, но ни вдъхна кураж, че и ние можем. Все пак си останах в битката за медал и трябваше да съм готова, защото не исках да се прибирам този път с празни ръце“, завърши тя.

По силите ми е да спечеля злато в Париж. Това сподели бронзовата ни медалистка от Игрите в Токио Евелина Николова, предаде репортер на БГНЕС. Тя триумфира с бронза в категория до 57 кг в японската столица, а днес бе посрещната от десетки хора на Терминал 2 на Летище София.

„В момента се чувствам много щастлива, защото видях усмивките на всички тук, които ни посрещнаха – започвам да осъзнавам лека-полека какво се е случило. Казах си „Успях“, извоювах се, преборих се. 2006-а година за първи път влязох в залата, сега вече на 28 години – много дълъг и труден път, имаше и много прекрасни моменти, както онзи ден, но бих казала, че си заслужава абсолютно всичко. Това, че спечелих бронзов медал на Олимпиада. Един трамплин, бих казала, Париж е съвсем скоро, мисля, че е по силите ми да спечеля златен медал“, започна тя.

„Очаквания и тежест винаги има, аз се радвам, че имам правилните треньори до себе си, които ме успокояват и мотивират. Няма какво да мислиш, бях доста разочарована, но поговорих със старши треньора Петър Касабов, с личния си треньор, казаха ми да се събера, защото ми предстои мач за бронзовото отличие. Това само един спортист, който е минал по този път може да го разбере. Към момента ще си взема лека почивка и след това продължаваме подготовката си, защото до края на годината има още състезания – благодаря на Петър Касабов, на Мирослав Гочев, на родната федерация по борба, на Министерството на младежта и спорта, на кмета на Созопол – с тяхна помощ имаме този медал“.

„Моменти да се откажа имаше доста преди тази Олимпиада – радвам, че се имам правилните хора до мен. Всички тези хора, които са тук – моето семейство и всичките тези позитивни емоции, които ми даваха“, завърши Николова.

Нека се нарадваме на постигнатото, бъдещето ще решаваме после. Това заяви старши треньорът на националния отбор по борба за жени Петър Касабов при завръщането от Токио 2020, предаде репортер на БГНЕС.

Женската ни борба се завърна с две бронзови отличия на Тайбе Юсеин и Евелина Николова съответно в категория до 62 и 57 кг. На Терминал 2 на летището кацнаха още другите ни състезателки Миглена Селишка и Мими Христова, а те бяха посрещнати от редици близки, приятели, треньори и състезатели, сред които президентът на родната федерация по борба Христо Маринов, легендата Александър Томов и други.

„Едвам сдържам сълзите си, те даже тръгнаха, много съм изненадан, наистина, дано се случват по-често. Голямо, голямо удовлетворение, защото го чакахме много. Много трудно стигнахме до тази Олимпиада, винаги можем още повече, но като се сетя колко много хора изгоряха, една голяма Русия си тръгна без медал – щастлив съм и съм горд, че съм начело на този отбор. Трудно ми е, все още ми е трудно, сега пристигаме, но пък когато виждам какво се случва тук“, започна той.

На въпрос на БГНЕС относно медала на Тайбе Юсеин, той отвърна: „Този медал е много изстрадан и се радвам, че успя да се сбори“. „Мисля, че повече спечелихме, защото всяко едно от момичетата порасна, включително и аз". На въпрос на БГНЕС относно това какво е бъдещето на женската ни борба, Касабов каза: „Мисля да си почина, дано имаме здраве и късмет. Така е, нека се нарадваме на успеха, бъдещето ще го решаваме, когато му дойде времето“. „Това са млади момичета, достатъчно опити, и Меги и Мими, включвам и медалистките, да продължаваме нагоре и да се трудят – ние сме едно голямо семейство, всяка една си преживяваше победите и загубите“.

„Надявам се семейството да бъде сплотено. Не знам, ще видим дали ще продължим като екип, зависи от много неща – нека се нарадваме на постигнатото, никога не сме имали женската борба два медала от Олимпиада, както казах и за Таби не се знаеше дали можеше да участва, така че бойци, железни характери, научих ги да уважават себе си и колежките си. Тя в момента болката не е кой-знае колко голяма, но тя не може да направи коронното си влизане. Аз я успокоих, че ще намерим начин и ще се получат нещата“, завърши Касабов. /БГНЕС