Скандална книга вероятно ще предизвика трусове и остри реакции в италианския футбол, след като в нея се описват практики от миналото на великия Интер на Еленио Ерера, които си изглеждат като откровено използване на забранени стимуланти.

Автор е британецът Ричард Фицпатрик, който от години живее в Италия и следи отблизо футбола в страната. Книгата му "HH - първият майстор на тъмното изкуство" (HH са инициалите на Еленио Ерера - Helenio Herrera, както е името на треньора от 60-те години) се позовава на мемоари на играчи от онази епоха.

Някои от тях твърдят, че Интер на Ерера, спечелил две Купи на европейските шампиони през 60-те, е бил нещо като "малка подвижна болница" с множество медикаменти с незабавен ефект, давани на футболистите. Има и цели пасажи, посветени на това, че клубове като Ювентус в последващите години са копирали методите на Ерера и неговия Интер.

Феручо Мацола, брат на легендарния Сандро Мацола, е цитиран надълго в книгата. Той си отиде през 2013-а, но остави на Фицпатрик над 300 страници с разказите си за онези години, използвани в книгата, която излиза сега.

"Мога да опиша и днес въздействието на онези бели таблетки" пише той в своите мемоари. И разказва, че след като приемал хапчетата, не можел да заспи. Халюцинациите били редовни.

"Треперех като епилептик. Бях уплашен. А действието продължаваше с дни и завършваше с внезапна, смазваща умора - казва Мацола. - Опитвахме да крием от треньора, че изхвърляме по някога хапчетата. Но Ерера не се оставяше лесно да бъде надхитрен. Разтваряше ги в кафето и лично проверяваше дали го пием."

Има и фрапиращи разкази като този за Марчело Джусти, друг млад играч от онова време.

След един мач на резервите срещу Комо, нападателят просто полудял в съблекалнята, опитвал да се качи по стените, виел като куче и извикали лекар. Първоначално помислили, че това е шега, но всъщност бил ефектът на таблетки, взети преди двубоя.

"Бяха като бомби. Даваха ти истински тласък", спомня си Пиерлуиджи Гамбоджи, също юноша в онзи отбор.

През 2005-а Интер заведе дело за клевета срещу Феручо Мацола след няколко негови медийни изяви с разкрития. Брат му Сандро пък така и не му проговори до смъртта му, след като чу и видя какво изнесе Феручо.

Но делото разкри, че голяма част от нещата, описани от някогашния футболист, са лесно доказуеми и напълно верни.

Едно от последните интервюта на Феручо преди смъртта му преди 13 години е използвано като въведение в книгата на Фицпатрик. А там той казва:

"Обвиниха ме, за дасе защитят и прикрият. А всъщност, ако наистина го правех, за да навредя на Интер с моите разкрития, щях да говоря за уредени мачове и за подкупени съдии. Особено в европейските клубни турнири...".