Боят срещу Сони Листън в Маями и днес продължава да е една от мистериите на спорта

На 25 февруари 1964-а, в часовете около обед, минувачите по централните улици на Маями виждат странна гледка. Открит автобус, каквито по това време вече се появяват, за да развеждат наоколо туристи, минава бавно през града. На него има слоган, изписан ясно и с големи букви: "Листън ще падне в осмия рунд".

Щабът на Касиус Клей е платил за автобуса. Това е част от психоатаката на боксьора, когото светът вече познава като изключително талантлив и не по-малко арогантен.

Само на 22 години той излиза в битка за световната титла в тежката категория същата вечер в Маями срещу шампиона Сони Листън. Един от най-страховитите типове, някога пристъпвали в боксовия ринг.

На следващия ден автобусът вече не гастролира по улиците. А Касиус Клей, който по-късно ще стане Мохамед Али, е световен шампион.

Точно 60 години минаха, но мистериите около мача остават. Много неща са недоизказани, а архивите на ФБР говорят и за такива, които очевидно са нередни. Мистериозната смърт на Листън по-малко от седем години по-късно, преди да навърши 40, само налива масло в огъня на съмненията, който и без това гори все така мощно шест десетилетия след боя, донесъл първата коронация на великия Али.

Предисторията

Листън е шампион, след като два пъти е нокаутирал големия Флойд Патерсън в първия рунд, в двата им боя за титлата през 1962-ра. Голямата мечка, както е наричан Сони, просто е безпощаден в ринга. Ударите му отекват като църковни камбани в главите на съперниците, а сякаш никой не знае как да се защити от тях. Касиус Клей по това време е вече много популярен и спорен, разделящ мненията на американците. Невероятен талант и шоумен, който "пърха" по ринга, избягва ударите и сваля съперниците с грация и техника на пода. Същевременно - постоянно говорещ, пеещ, пишещ стихове за противниците си, търсещ медийни изяви. И член на Черния ислям - организация, която има мрачна и криминална слава по това време в САЩ.

Месеци наред Клей опитва да предизвика боя с шампиона. Явява се в тренировъчния му лагер с телевизионни екипи, които предават "шоуто" - как младокът се заканва, а Голямата мечка едва не го пребива, разярен от провокациите.

Все пак в средана на 1963-а боят е насрочен. От щаба на Листън са на тръни, защото виждат, че Сони има поредните лични проблеми и "главата му не е на мястото си". Подготовката е нарушена заради травма в рамото, което не може да бъде добре наместено и има нужда от месеци почивка. Няма как да я получи.

"Спокойно, ще се справя с него и после ще почивам една година", казва Листън на треньорите си. По онова време медицината и възстановяването в спорта не са на нивото, което познаваме днес. В седмицата преди мача в Маями, Листън отново вади рамото си в спаринг мач. С мазила, с инжекции, мястото е третирано и той не отказва да се бие срещу Клей. Според мнозина - не е имал как да го стори, притиснат от хора от ъндърграунд света, заложили милиони на срещата.

Теза, която години по-късно реално е потвърдена от архивите на ФБР.

Мачът

Сони доминира в първите три рунда, а Клей основно бяга по ринга, опитвайки да измори съперника. Получава обаче и няколко тежки удара. Анализиращият като експерт за тв предаването бивш шампион Джо Луис казва: "Нещата изглеждат добре за Листън. Той очевидно контролира боя".

Проблемът е, че към петия рунд шампионът изглежда уморен от преследването на кондиционно намиращия се в отлично състояние младеж. Касиус е на 22, а Сони - на 34. А и не се е подготвил по най-добрия начин по споменати вече причини.

Снимка: Getty Images

Именно преди шестия рунд се случва нещо, което остава в митологията на бокса. Клей казва в ъгъла на своите хора, че не вижда нищо. Нещо е влязло в очите му и той вижда само сенки и силуети. Ужасно го боли, а кадрите на близките планове на телевизионното предаване показват разкривено в агония лице. Поливат го с вода, мият очите му, а той крещи нещо в ушите на треньора си Анджело Дънди. По-късно разказът на "старото куче" в бокса е, че думите са били: "Разрежете му ръкавиците, има нещо в тях. Отровиха ме с нещо! Не виждам, ослепен съм!".

Тезата на организаторите, които са описали всичко в доклада си за мача е, че препаратът от рамото на Сони Листън, с който е третиран преди всеки рунд, е влязъл в очите на Клей. Двамата са се вкопчили в клинч в един момент, а лицето на Касиус се е отъркало именно в мястото, намазано с острия препарат. Самият Анджело Дънди е склонен да се съгласи, признавайки, че ръкавиците на двамата са обследвани и преди, и след боя, и в тях не е имало нищо нередно.

Невиждащият нищо младок става и опитва да се държи в мача. Просто да не допуска да бъде нокаутиран. Преди този шести рунд той е на 10 секунди да бъде дисквалифициран, тъй като се бави твърде дълго да стане от стола си.

В шестия рунд се случват две знаменателни събития. Един отчаян ляв прав на Клей подува стабилно и бързо окото на шампиона, а той изглежда сякаш е загубил стръвта си. Въпреки че насреща е човек, който само бяга по ринга и видимо не е добре с ориентацията.

"Ако преди мача залозите са били 8-1 в полза на Сони, в този шести рунд са станали около 15-1", констатира години по-късно коментаторът Хауърд Косъл. Просто не се вижда как шампионът няма да защити титлата си.

След това идва гонгът за край на шестия рунд.

И става нещо, което също има запазено място в митологията на този спорт. Листън не се връща на ринга за седмия рунд. Той изплюва предпазната гума от устата си, изглежда бесен... А щабът му обявява, че това е краят на мача.

Снимка: Getty Images

Клей танцува по ринга, крещи в камерите: "Аз шокирах света! Аз съм най-великият!", хвърля се в прегръдки с треньорите си, вика, тича наоколо и лудее.

Листън седи с наведена глава, а рамото му е масажирано. Официалната версия: Болката в него е станала твърде силна, за да продължи.

Съмненията

Една от великите боксови фрази се ражда именно по адрес на този мач. Журналистът от "Ню Йорк Таймс" Артър Дейли пише:

"Дали Листън имаше травма? Да. Дали тя бе достатъчна, за да се спре мачът? Кой знае. Питате защо Сони не излезе за седмия рунд? Никой никога няма да разбере. Ако искаха да знаем, щяха да ни го кажат."

Ако искаха да знаем, щяха да ни го кажат.

Година по-късно в щата Флорида официално е възбудено дело за нередовни залагания и уреждане на мача. Не са открити доказателства.

15 месеца след този бой двамата пак излизат на ринга за реванш, а Али - който вече се казва така, поваля Листън в първия рунд с удар, който и днес е наричан "фантом". Нокаут, титлата е защитена. И около този мач съмненията са големи.

Животът на Сони след двата боя с Али е свързван с мафиотски босове, хазарт, ъндърграунд среда... Смъртта му е мистериозна, а версията, че е убит, защото знае твърде много, изобщо не изглежда невероятна.

Още повече след отварянето на досиетата от 2014-а в Щатите, когато изтече 50-годишната давност на файлове на ФБР. В тях ясно се чете: Федералното бюро е било до голяма степен сигурно, че този мач за титлата от 1964-а е уреден. Преписките са отивали директно на бюрото на директора на ФБР Джей Едгар Хувър, а цялата папка е "от национално значение", както е архивирана тогава.

Обвиненията и уликите водят към Аш Ресник, популярен бос на ъндърграунд залози в Лас Вегас от 50-те и 60-те години, който е свързван с не една и две големи спортни фигури на САЩ. Няма доказателства Али да е участвал в схема, или да е познавал Ресник.

Същото не може да се каже за Листън, който дори общува доста често с хора от близкото обкръжение на хазартния бос във Вегас в годините, преди да бъде открит мъртъв в дома му около Нова година на 1970-а.

Големи съмнения има и около реванша, когато публиката освирква видяното. Али крещи над падналия от първия удар Листън: "Ставай и се бий".

Но Сони не става. Онази снимка е вероятно най-култовата в историята на бокса.

Мохамед Али неведнъж е питан през годините до неговата кончина за тези две срещи. Винаги е отричал да знае за уговорка, но признава: "Имаше странни неща в поведението на хората в щаба на съперника."

Тези два мача са началото на ерата на най-великия в бокса.

Около тях винаги ще има сянка на съмнение. Али има и по-паметни битки, например трилогията с Джо Фрейзър, включително Трилъра в Манила. Или онези епохални сблъсъци с Джордж Форман...

Но първата му коронация остава символна. И спорна.

Дали печели титлата след подвиг, почти сляп? Или цялата работа е нагласена?

Да повторим:

Ако искаха да знаем, щяха да ни го кажат.

Динко Гоцев, Dir.bg