Най-лесната за завършване дистанция ни предлага доста колоритни участници

Олимпийските игри често приковават вниманието с пъстрия колорит от нации, чиито атлети може да забележим в различните спортове, но нищо не може да се сравни със сериите в спринта на 100 метра.

Логично, че като най-лесната за завършване дистанция, защото се изисква просто да пробягаш 100 метра, това е дисциплината, в която виждаме онези атлети, получаващи право да участват на олимпийския принцип.

Нации, които не покриват нормативи в нито една друга дисциплина, пращат свой спринтьор на 100 метра, макар той в повечето случаи дори да не фигурира в световната ранглиста, а личните му постижения да са на ниво по-слабо от ученическите шампионите в Ямайка.

Но в крайна това е една от последните останали традиции от завета на Пиер дьо Кубертен - бащата на модерните Олимпийски игри.

Всеки има право на своето място под прожекторите, а в петъчната сутрешна сесия на "Стад дьо Франс", редица колоритни участнички имаха шанса да пробягат най-величествените 100 метра в живота си, аплодирани от близо 80 хиляди по трибуните.

Разбира се, под величествено бягане не визираме такова с някакво значение за историята на този спорт или за разпределението на медалите, но величествено за самите атлети и техните скромни нации в лекоатлетическо отношение.

Това бяха четири предварителни серии, в които видяхме атлети от Тувалу, Соломоновите острови, Палау, Американска Самоа, Вануату и още куп страни, които биха обогатили географските познания на всеки.

В тези серии видяхме някои времена, които дори влизат в графа "любителски". Постижения от над 14 секунди, които може да постигнат доста хора в добра физическа форма с някакво спортно минало, дори и да не са лекоатлети или спринтьори.

Например Шарон Фирисуа пробяга дистанцията за 14.31 секунди. Това бе най-слабото време в сериите и с почти 4 секунди зад световния рекорд, но пък за предсавителката на Соломоновите острови това си бе най-добър личен резултат.

Снимка: АР/БТА

Всъщност за повечето момичета от тази категория постиженията бяха най-добри лични резултати, колкото и незначителни да изглежат те на световната сцена.

Култовото бе как завършващи на шесто и седмо място в своите серии момичета празнуват успешният финал на 100 метра. Най-бурна в радостта си бе представителката на Екваториална Гвиеня, която подксачаше сякаш е взела медал, а всъщност бе завършила за 13.63 секудни на седмо място в серията.

Снимка: АР/БТА

Но в крайна сметка и тази част от Олимпиадата носи своя колорит и секунди слава за доста атлети.

Тези квалификации бяха белязани от неприятен момент, когато представителката на Южен Суда скъса бедрен мускул и се строполи на пистата, налагайки се да бъде изнесени с носилка под аплодисментите на целия стадион.

Снимка: АР/БТА