Тя е звезда. Тя е по-специална от всички досега. С нея най-великите артисти ще творят историята на съвременния футбол на стадионите в Бразилия през лятото. Тя е „Бразука” – официалната топка на Световното първенство през 2014 г.

Тя е резултат на продължителни научни изследвания и тестове и се смята за най-съвършената досега. Подобно на последните 11 официални топки, и „Бразука” е дело на „Адидас”. Компанията получи безпощадни критики за предишното кълбо – африканското „Джабулани”, чиято траектория бе непредсказуема.

Това е първата топка, кръстена от феновете, като името й беше избрано в края на 2012 г. в гласуване с повече от милион участници. 77,8% от тях избраха „Бразука”, 14,6% предпочетоха за име „Боса Нова”, а 7,6% - „Карнавалеска”. Противно на асоциациите с базука, терминът „бразука” съчетава разбирането за национална гордост на бразилците и начинът им на живот, както и отношението им към футбола – чувство, гордост и доброжелателство. Това е и разговорен синоним на определението „бразилски” и често се отнася до бразилската диаспора в чужбина. Понякога се използва и с негативен нюанс за „трета категория” гражданин.

„Бразука” ще дебютира официално в първия мач между Бразилия и Хърватия на 12 юни, но е била използвана и изпробвана на Световното първенство по футбол до 20 години, в турнира за Купата на конфедерациите през 2013 г. както и в международни приятелски мачове, но маскирана като „Адидас Кафуса” (името е комбинация от първите букви на думите КАрнавал, ФУтбол и САмба).

Топката е произведена в долината Сиалкот, икономически център на Пакистан и най-големият производител на ръчно шити футболни топки в света. Местните фабрики произвеждат между 40 и 60 милиона кожени кълба годишно, което е около 70% от световното производство. На теория експлоатацията на детски труд в индустрията е забранена през 1997 г.

Произведение на изкуството

„Бразука” е усъвършенстван наследник на топките от серията „Танго 12” – има същия мехур и текстилна обвивка, но повърхностната структура е различна.

Тя е изградена от шест полиуретанови панела, които според производителя са съединени така, че кълбото да запази тежестта и правилната си сферична форма и в най-проливния дъжд. Панелите са с формата на перки, което спомага за по-бързата скорост на летене на топката, а латексовият мехур осигурява необходимия отскок.

Текстурата на повърхността наподобява по-скоро топката от финала на Шампионска лига през 2013 г., отколкото официалната на Мондиал 2010 „Джабулани”.

Не на последно място, с ярката комбинация от бяло, тъмносиньо, светлосиньо, оранжево и зелено, „Бразука” е най-цветната и най-колоритната топка на световен форум досега.

Научно изобретение

След критиките срещу своенравната „Джабулани” производителите са вложили в „Бразука” сериозни научни усилия. „Адидас” твърди, че топката е с подобрен контакт и точност.

„Направихме обширен анализ на траекторията на полета и резултатите показаха постоянни и предсказуеми траектории с трудно забележими отклонения," обяснява футболният директор на компанията Матиас Мекинг пред Би Би Си.

Експерти по аеродинамика посочват няколко фактора, които ще повлияят на поведението на официалната топка на Мондиал 2014. „Най-важното за една футболна топка е грапавостта", смята експертът от НАСА д-р Раби Мехта. От нея зависи каква критична скорост може да развие кълбото след удар от воле. Учените обясняват ефекта на волето с това, че при тест в аеродинамичен тунел след удар топката не се върти или се върти много малко.

Експертът от НАСА обяснява, че когато сравнително гладка топка с шевове прелита във въздуха без въртене, шевовете оказват влияние върху въздуха в близост до повърхноста, произвеждайки асиметричен поток, който може да причини внезапни променливи спускания в летежа. „Когато обаче топката се върти, се получава т. нар. ефект на Магнус, който кара топката да лети в траектория на дъга”, обяснява ученият пред Би Би Си.

По-старите традиционни топки, които са били вътрешно зашити със стандартните 32 панела, летят със скорост от около 48 км/ч. „Колкото по-гладка направите топката, толкова по-висока е скоростта, с която тя ще излети от воле", казва инженерът на НАСА.

По думите му, при традиционните топки скоростта на летене е била значително по-ниска от нормалната скорост на ударите от 80-88 км/ч. „С по-гладка топка скоростта на летене съвпада с тази на ритника, особено в ситуации на свободен удар”, допълва ученият.

С по-грубата повърхност на „Бразука” се връщаме към корените, смята д-р Раби Мехта, посочвайки, че топката е покрита с малки „пъпчици”, които ще осигурят и по-добър контакт на бутоните с кълбото при изпълнение на удари.

Най-важна за грапавостта на топката се оказва геометрията на шевовете, смятат експертите. Термично съединените панели на коженото тяло на „Бразука” са шест на брой – по-малко от осемте на „Джабулани”, от 14-те на „Тиймгайст” – официалната топка на първенството в Германия през 2006 г., и значително по-малко от 32-та панела по традиционната футболна топка. Според производителя новата геометрия на шевовете ще даде на топката по-голяма аеродинамична точност и стабилен полет.

По-малкият брой на кожените панели може да направи топката по-гладка, но грапавостта й е увеличена по други начини, отбелязва и изследовател от Центъра за инженерни изследвания в спорта към университета в Шефийлд, който е измерил дълбочината на шевовета на „Бразука”.

С помощта на лазерен скенер, който прониква под повърхността на топката, учените установили, че шевът на „Джабулани” е дълбок около 0,48 мм, докато на „Бразука” е 1,56 мм или три пъти повече.

Изследователите измерили и дължината на шевовете на двете топки – на „Джабулани” били 203 см, а на „Бразука” – 327 см.

По-дълбоките и по-дълги шевове на тазгодишната официална топка я доближават повече до традиционните кълба. По-грапавите топки освен това стигат и на по-далечни дистанции, докато по-гладките са подвалстни на всякакви аеродинамични сили.

В заключение, учените са единодушни, че оплакванията от топката на предходните два Мондиала ще бъдат сведени до минимум в Бразилия. Поведението на „Бразука” ще се доближава до това на традиционната футболна топка и ще има по-стабилен полет на висока скорост от предшествениците си.

„Футболистите знаят, че трябва да ритат топката така, че тя да не се върти. За максимална точност на изпълнението скоростта на удара трябва да е около 30 км/ч, докато през 2010 г. беше около 50 км/ч. Затова, ако играчите се вслушват в съветите на НАСА, не трябва да ритат толкова силно, колкото в Африка”, съветва д-р Мехта. /btvnews.bg