Спорт 03.03.2024 19:03 Снимка: ДНЕС+
Най-студеният маратон в света: Как се бяга на -55 градуса?
42 километра за 3 часа и 7 минути звучат налудничаво при тези условия... но са факт
Оймякон е едно от онези места, които преспокойно биха могли да попаднат в категорията "Забравени от Бога". Селцето в руската република Якутия се намира в близост до полярния кръг и в него живеят около 500 души.
Освен с пословичния сибирски студ е известно и с това, че в близост до него има термален извор. От който всъщност идва и името му, което в превод означава "незамръзваща вода". Но извън въпросния топъл извор, в Оймякон е много, много студено. Заедно с Верхоянск претендира за най-мразовитото място на планетата, като най-ниската измерена официално температура тук е била -79 градуса - преди над 90 години, през 1933-а. По неофициални данни е имало и ден, в който са били отчетени -83 градуса, още по-назад във времето, през 1916-а.
Звучи като доста приветливо място, нали? Особено за това да се бяга маратон там.
През годините на картата изскачат какви ли не смелчаци и откровено луди глави, бягащи колосални дистанции на всякакви места, които наглед крещят "невъзможно". Като например Долината на смъртта и пустинята Атакама.
Ако се чудите дали има нещо подобно и в близост до полярния кръг - отговорът е "да". Най-студеният маратон на света се провежда именно в Оймякон.
И бе спечелен от Константин Драгунов - 23-годишен студент от Якутск, столицата на Якутия, на чиято територия се намира и студенoто селце.
Разстояниеето между Якутск и Оймякон е повече от 1500 километра, които Драгунов пътува в двете посоки, за да участва в надпреварата, която в крайна сметка печели.
С време от 3 часа и 7 минути, което като се замислите, не е никак лошо. Особено предвид световния рекорд в дисциплината (42 километра за 2 часа) и най-належащия фактор в конкретния случай - това, че бягането се провежда при 55 градуса под нулата.
"Местата за подобно състезание са ограничени до 100. А този път имаше само 38 участници. Никога до момента не бях бягал на такъв студ и исках да видя дали мога да се справя", разказва след триумфа си победителят, чието най-добро време в дълго бягане е 1 час и 8 минути в полумаратон.
И в този маратон, както във всеки друг организиран такъв, има подкрепителни пунктове. С разликата, че в случая те са на всеки пет километра и се състоят от палатки с печки, в които можеш да пийнеш чай, бульон или просто да сте стоплиш, докато бягаш 42-та километра от Оймякон до село Топтор.
"До момента бях бягал при най-ниска температура -40 или може би -42. А когато става дума за такъв студ, всеки градус е от значение и прави ситуацията още по-трудна", продължава Драгунов, който е бягал с общо четири ката дрехи - два са термобельо, а другите два съответно са за още топлина и за защита от вятъра.
Но не е бил подготвен за това, че ставите му ще замръзват и са необходими и наколенки. Тръгва с добро темпо - първите 10 километра минава за 4:20 минути на километър, но лека-полека започва да намалява.
До 20 километра се чувства добре. До 30 също. Но същинският ад настава след 33-ия километър. Както сам отчита - никога не е изживявал нещо такова, нито като умора, нито като студ.
"В последните пет километра се питах защо изобщо съм тук и какво всъщност правя. Никога не се бях чувствал така. До такава степен бях покрит в скреж и сняг, че почти падах. След финала не можех да дойда на себе си до вечерта. Но пък в крайна сметка си струваше", добавя още победителят.
След което повдига темата за маратони на други... екзотични места. И е категоричен, че би се пробвал в такъв в Долината на смъртта в САЩ.
Освен за бягането, говори и за традициите на якутската култура, в която на почит са шаманите. Срещал се е с няколко такива и вярва в силата им, като отказва да даде по-детайлна информация, но допълва, че тези хора имат невероятни способности и виждат много неща.
А когато отново се връща на темата за спорта, става ясно, че не е единственият сериозен бегач в семейството.
Роднина е със Сардана Трофимова. Братовчедка му е. Също е родена в Якутск, но в един момент сменя гражданството си и започва да бяга за Киргизстан.
"Тази пролет трябва да и помагам в подоготвката за Олимпиадата в Париж. Ще бъда пейсмейкър. Може да бяга за Киргизстан, но в Якутск всички я обичат и подкрепят", добавя още победителят в студа.
Иска да се пробва в държавното първенство на Русия, а също и да избяга 100 километра. Но още не е споделил второто си намерение с треньора си, който вероятно няма да е много щастлив.
Мечтата му? Напълно нормална, като на всеки човек - да пише своята собствена история.
"И да оставя следа. Дори да не отида на Олимпиада като Сардана, искам да оставя своята следа", категоричен е Драгунов.
Колкото до следата - със сигурност я има. Най-малкото в рамките на едни 42 километра в близост до полярния кръг.
CHF | 1 | 2.00413 |
GBP | 1 | 2.2865 |
RON | 10 | 3.93029 |
TRY | 100 | 5.64706 |
USD | 1 | 1.82822 |
Последни новини
- 21:32 Хороскоп за събота, 4 май 2024 г.
- 19:36 Кой щеше да бъде по-добър премиер? Проф. Габровски или функционално неграмотният Кирчо?
- 19:31 Евростат: България остава с най-ниска очаквана продължителност на живота в ЕС и през 2023 г.
- 19:27 В „Западен парк“ запечатаха кола с монтажна пяна заради спор за паркомясто
- 19:22 От НЗОК потвърдиха, че са издали две положителни становища за болница "Мама и аз"
- 19:17 На ГКПП – Лесово са задържани 40 400 кутии контрабандни цигари
- 19:08 Български роми се биха по улиците в италианския град Мондраноне, местните плачат за помощ
- 19:02 Песков: Думите на Макрон за войски в Украйна са много опасни