Името на Иман Халиф остана в историята на „Париж 2024” не само заради златния медал по женски бокс, но заради споровете около нейния пол. Кореспондентът на Нова телевизия разговаря с мениджърът на Иман - Насер Йефса. Той обясни, че физическите преимущества, които тя има се дължат на суровите условия на живот, при които е пораснала.

„Израснала е в планински град, на висока надморска височина, където няма нищо. Не са имали ток, нито вода. Всяко нещо е изисквало интензивни физически усилия“.

„Срещнах Иман преди 2 години по време на Средиземноморските игри в Оран, Алжир. Видях я за първи път по време на четвъртфиналните битки“, споделя треньорът ѝ. Според разказа му негов приятел от Франция се оказва, че познава терньора на Иман - Мохамед Чауа

„Мохамед сподели с мен, че Иман е част от алжирския национален отбор, но нивото ѝ е много по-високо от това на останалите момичета и не може да прогресира. Предложих му да представим проект и ако той бъде приет, да изведем Иман в чужбина, за да усъвършенстваме техниката и тактиката й. Това беше началото“, разказва Йефса.

По думите му тя не е мъжкарана:

„Пред Иман никога се е стоял въпросът дали е момиче или момче. Тя е родена като момиче. Тя се държи като момиче. Вярно, не се гримира, защото както ви обясних, че е живяла на място, където момичетата обикновено не се гримират. Не се грижи особено за външния си вид, за косата си  и сигурно затова казват, че е мъжкарана“.

След като започват съвместна работа, Насер разбира, че месеци по-рано, на Световното първенство в Истанбул, Международната боксова асоциация е правила тестове за пол на Имен. Твърди, че информация и резултати от тях няма. Година по-късно, през март 2023 година, алжирката участва на световното в Ню Делхи, като отново е подложена на полови тестове. Бие се успешно, достига до финал, а вечерта, преди да бъде дисквалифицирана получава изненадващо посещение в хотела.

„Членове на Международната боксова асоциация отиват в хотела на Иман, повикали са я да слезе от стаята като са ѝ казали, че имат резултатите от тестовете, но за да ги получи трябва да подпише документ, на английски. Тя подписва автоматично, без да се замисля, но се оказва, че всъщност е дала съгласието си да бъде заменена на финала от китайската боксьорка, която побеждава на полуфинал, защото няма право да се боксира”, каза още Йефса.

Виждал ли е някой резултатите от тези тестовете?

- Никой. Аз лично, като мениджър, не съм ги виждал. След това тя се върна в Алжир. Не излизаше, плачеше в стаята си. Никой не разбираше проблема й. Никой не знаеше какво да прави. В този смисъл тя беше изоставена. Аз се върнах във Франция и започнах да търся най-добрите професори в областта на ендокринологията. Успях да намеря час, обадих се на Иман, която беше наистина депресирана. Доведох я тук, в Ница. За да я мотивирам, започнахме да тренираме. След това отидохме в Париж за да направим тестовете за тестостерон, хромозомен тест, рентген, ядрено-магнитен резонанс и се върнахме отново тук за подготовката.

Какъв беше резултатът от изследванията?

- Спомням си го, сякаш е днес. Обяснихме на професора, който я прегледа цялата история с Иман. Той ме помоли да изляза за да я прегледа. След 5-10 минути ме повика и каза следното на Иман: „Вие сте жена с аномалия, която се лекува! Не сте нито първата, нито последната. Имам 2000 случая като вашия”. Тя никога не е правила нищо, за да промени пола си.

След всички тези тестове, които направихте, защо Международната боксова асоциация не промени мнението си по случая с Иман?

- Защото бяхме в конфликт с тях. След Ню Делхи наехме адвокати и ги атакувахме в съда.

Какво бъдеще ще избере Иман след медала?

Тя продължава да има много противници, но също така е подкрепяна от милиони хора по целия свят.Има голямо бъдеще. Историята ѝ трябва да бъде разказана във филм.