„Трябва да се започне от финансите. Това което предлагаха до момента е еквилибристика с цифрите. Изчисляването на бюджета зависи от БВП. В последните години, по време на нашето управление, бюджетите, които сме давали за спорт варираха от 0,069% до 0,085% от БВП“, заяви бившият министър на спорта Красен Кралев, който е кандидат-депутатът от ГЕРБ-СДС.

„Последният бюджет, с който ние работихме на Асен Василев е 0,065% от БВП. Това показва, че това е най-ниският бюджет процентно. Ще настояваме бюджетът за спорт да бъде минимум 0,1% от БВП. Прогнозно това е минимален бюджет от 180 милиона лева, с който да разполагаме. Трудно ще бъде да се оперира в сегашните условия, ако тази цифра не бъде достигната. Публичните разходи за спорт в страните от ЕС са около 130 евро на човек, в България е само 11 евро. Виждате каква е разликата, ние няма как да се конкурираме и в елитен спорт и в масов спорт с другите държави, ако не започнем да изравняваме“, добави той. 

„Първото нещо е увеличаване на средствата на минимум 180 милиона. Смятам че това е постижимо. Вторият голям пропуск, който е правен през всичките 35 години, от както се развива пазарна икономика, е че има тотално нарушение на съотношението на финансирането между федерациите и спортните клубове. В момента федерациите получават 48 милиона за дейността си, от които 6 милиона са колективните спортове. Останалите са за индивидуалните. Клубовете получават 13 милиона. Виждате какъв е балансът. Трябва да разберем, че клубовете са тези, които изграждат спортистите, там е основата, в която се работи. Федерациите работят с националните отбори, с готови и изградени спортисти. Ако не се промени коренно системата на финансиране, клубовете да получават повече пари от федерациите, няма как пирамидата на спорта да бъде правилно подредена. Това нещо го забелязахме още по време на нашето управление, до 2019 година клубовете разпределяха от порядъка на 6,5 милиона лева“, обясни още Кралев.

„Около 1000 клуба получават финансиране, сами може да си направите сметка. Един клуб получаваше между 3 и 10-12 хиляди лева. Няколко клуба с по-големи международни успехи получаваха по-голямо финансиране, но всичко това е крайно недостатъчно. През 2020 увеличихме за първи път, единствената политическа сила – ГЕРБ, която увеличи финансирането за клубовете двойно. Изведнъж ги направихме 13 милиона лева. За този период в момента са се увеличили с 2 милиона, което е много по-малко от инфлацията. Тоест смятаме, че няма качествено увеличение. Заложили сме в плановете си минимално 200% увеличение за клубовете. Това означава, че ако сега са получавали 15 милиона лева за 2024, цифрата която трябва да достигнем е 50 милиона. Тоест трябва да изравним бюджета, който се разпределя между спортните клубове и федерациите, иначе няма да може да променим начина и пътя, при който се развиват българските спортисти. Това е свързано също с повишаване на стандарта на заплащане на българските треньори. Няма как един клуб да получава субсидия от държавата 10 хиляди лева. Минималната работна заплата е 1000 лева, това значи, че един клуб може да си позволи да плати минимална заплата за един треньор 10 месеца. Тези треньори как да се развиват и да работят? Налага се да работят на две-три места, за да могат да връзват семейния бюджет. Промяната на философията за финансиране ще промени и отношението на треньорите. Когато един клуб получава 40-50 хиляди лева, може да си позволи да наеме 2-3 треньора, може да върви напред. Без треньорите да са задоволени, без да имат достатъчно свободно време да четат и да се развиват, нищо не може да стане. Когато работиш на три места, кога ти остава време да помислиш за планове за развитие на децата, кога ти остава време да се интересуваш какво се случва в спорта и да си свериш часовника. Убеден съм, че нито една партия не разбира проблемите в спорта в такива детайли и такава дълбочина, както ГЕРБ. Всички казват дайте да помогнем на треньорите – как ще им помогнеш като не им вдигаш парите. Не на федерациите, а на клубовете да се вдигнат. Има федерации, които са презадоволени и накрая на годината се чудят как да си изхарчат средствата, а клубовете изнемогват. Ходят и търсят помощ от частен бизнес, но частния бизнес не е достигнал до това състояние на развитието си, че да дава голям ресурс, за издръжката на клубове. С под 50 хиляди лева не може да функционира правилно системата за клуб“, разясни Красен Кралев.

„Следващият проблем, който виждаме е подценяването на колективните спортове в България. Това е от години, това е започнало от 70-те години с непрестанен стремеж за медали от олимпийските игри. Ясно е, че парите, които трябват за колективен спорт са много повече от индивидуалните. Ясно е, че с парите, които инвестираш в един баскетбол, ще инвестираш във вдигане на тежести и ще спечелиш много повече медали. Имало е години, в които сме печелили олимпийски медали и във волейбол, баскетбол, футбол – това нещо през 70-те години е пренебрегнато. Ние смятаме, че колективните спортове трябва да се изкарат като приоритет, защото те са в основата на изграждане на здрава нация. Те са в основата на масовия спорт. Някои хора още живеят в годините на социализма, където за масов спорт се смятаха физзарядките, масови бягания и тн. Това е несериозно. Това е тотално неразбиране от страна на специалистите.

В основата на масовия спорт са колективните спортове, децата ходят и се занимават с волейбол, футбол, баскетбол, хандбал. Така че за да няма сблъсък между индивидуални и колективни спортове, колективните трябва да бъдат изкарани в отделна програма с отделно финансиране, което да позволи да се обърне внимание и на клубовете и на федерациите. Не може една федерация по баскетбол да получава същите пари като федерацията по кану-каяк, или гребане, въпреки огромното ми уважение към успехите, които тези федерации са постигали. Една квота за олимпийски игри не ни е по-важна, отколкото здравето на децата. Вадим колективните спортове, отделни програми се вадят за колективни спортове, получават си отделни програми – за футбол, за баскетбол, за волейбол. Във футбола, например, играят 70 хиляди души, в системата на БФС. Държавата не беше дала нито един лев за този спорт от 90-та година. За първи път ние направихме една програма – милион и половина годишно се даваха за организиране на лагери на детско-юношески отбори. Направиха се анализи. Видяха се пропуските в подготовката и имаме готовност да предложим една много сериозна програма, чрез която да се финансират абсолютно всички детско-юношески школи. Има начин, могат да се намерят средства, но трябва да е ясно, че колективните спортове са приоритетни за развитието на нацията ни като спортна нация. За развитието и изграждането на едно здраво поколение български деца. Медалите са важни, но не са най-важното нещо на света. Където имаме школи и традиции там могат да се отделят средства без да бъде нарушена подготовката на колективните спортисти. Трябва друга стратегия за развитието на колективните спортове. От 40 милиона, само 6 милиона са за колективните спортове. Професионалният футбол е едно, детските школи е съвсем друго“, категоричен е бившият министър на спорта.

„Следващият проблем, който имаме идея как да се реши е разделението олимпийски и неолимпийски спортове. Светът се развива по един начин, децата ни имат потребности от различни спортове от тези, които преди 100 години са определени като олимпийски спортове. В момента бойните спортове набират невероятна скорост, има над 20 хиляди деца, които са ангажирани в различни бойни изкуства. В условия на отсъствие на казарма, сами се сещате какво влияние имат тези спортове, особено и при възпитанието на момчетата и юношите. Не е реално, заради това че един спорт не е включен в олимпийската програма, да има подценяване. Трябва да бъде включен на база брой деца и на база социална ангажираност на тези клубове. Трябва да престанем да се фокусираме само върху Олимпийските игри. Това е само едно състезание и не може да определя спортната стратегия на една нация. Ако смятаме да се доказваме, това е едно. Ако искаме да възпитаваме здрава нация – това е друго. Аз смятам, че второто е по-важно, отколкото първото. Има си начини да се печелят медали, но не трябва 90% от ресурса да е за т ези 5-6 спорта, които печелят медали. Това е важно, но не е основното. Неолимпийските спортове, които имат огромно социално значение, трябва да бъдат погледнати от държавата. Това е важно за нашите деца. 

Обръщам се към треньорите – освен заплащането, трябва да работим и за повишаване на квалификацията. Не е тайна, че имаме пропуски – това може да бъде коригирано със създаване на отделна програма за квалификация и преквалификация на треньорите. Канят се чужди специалисти, където са водещите държави в този вид спорт, идват си специалистите и почват да обикалят цялата страна. Имаме и елитни треньори със средства, които се обучават в чужбина, въпросът е това да стигне до всяка община и до всеки спорт. Това без подкрепа на държавата няма как да стане. С малко средства може да се подсигури присъствието на чуждестранни специалисти и лектори, които да правят семинари и да се даде възможност на треньорите и в най-малките клубове да получат знания“, разясни Кралев. 

„Нашите колеги от Промяната, които излъчваха министри объркаха защото казаха ще направим програма и всички средства, които ще даваме, ще са за съвместно финансиране с общините. Опитах се да им обясня, че това е глупаво, защото така ангажираш повече средства и даваш възможност на общините да участват – тоест инвестицията е по-голяма. Но какво се получава – даваш на богатите повече пари. Тоест ти не инвестираш там където има нужда, инвестираш там, където има пари, а къде остава стратегията на държавата, къде е ролята на министъра като политическо лице. Казват искаме медали от олимпиадата – ами ако не бяха направени тези 10 зали по щанги по мое време, как щяха да се вземат тези медали? Как щяха и Божидар Андреев и Карлос Насар да станат медалисти? Ами нямаше да станат, тези от Промяната щяха да им кажат трябваше да има съфинансиране. Тук държавата бяга от отговорност. Харчат се пари, където не е необходимо. Една община може да каже ние ще правим стадион, но дали има нужда, няма значение. Това не води до качествено развитие на спорта. Тоест, ние смятаме, че министърът не трябва да бяга от отговорност, а да разпределя пари, където има нужда. Да, решението е на екипа и той си носи отговорност. Ако нямаше това разбиране от наша страна, зали по вдигане на тежести нямаше да има. Сериозен пропуск имаме всички през последните 30 години в това, че не е инвестирано в плувните спортове. Басейни има няколко направени, смятаме че трябва да се акцентира там. Трябва да продължат темповете, както по нашето управление. Продължаваме с басейни, стадиони и зали с капацитет от 500 до 1500 души. Големи зали имаме. Имаме инфраструктура, която може да организираме световно първенство от най-големите спортове. Няма форум, който да не можем да поемем като домакин. Има места, където има големи зали, но няма хотели – това е свързано с друга инфраструктура. Приемали сме най-големи тенис турнири, волейболни, баскетбол за юноши. Нямаме зали за тренировка. Трябва да правим многофункционални зали, които да задоволят нуждите за тренировъчна база на клубовете“, заявява още той.

„Реформа в спортните училища – има 19 общински и 6 държавни спортни училища. Имаме сериозен проблем при държавните. Коментирахме го и с Красимир Вълчев, който за мен е най-успешният образователен министър. Какво се получава в спортните училища – част от финансирането се получава от делегирани бюджети. Като лош пример давам плевенското спортно училище – като не ти достигат деца, за да си осигуриш бюджета, започваш да приемаш такива, които нямат качества да се развиват като спортисти. Спортното училище така престава да изпълнява основната си функция, която е да образова децата, които тренират в спортните клубове. Тоест, не е важно спортното училище да има най-добрата база, важно е да дава подходящо възпитание и да дава такъв план за подготовка, който да не пречи на тренировъчния процес, а да се допълват. Трябва да се финансират тези училища на база на качествените деца, които са привлекли. Функцията на спортните училища са малко по-различни, същият проблем имат и в училищата по изкуства, музикалните и тн. Там се изискват по-специфични качества за подбор.

Следваща точка е развитие на масов спорт – има тотално неразбиране на това какво е масов спорт. Децата вече имат друга потребност от друг тип спортове, които са нерегулирани – в момента най-популярни са фитнес, йога, калнетика, пилатес – там в тази система тренират много повече хора, отколкото във всеки друг спорт. Какво прави държавата – държавата се прави, че не съществуват тези спортове. Трябва да има регулация – трябва да има треньори. Знаем ли в момента какви треньори работят в тези студиа – не знаем Всеки може да каже аз съм треньор по фитнес или по йога. Да, ама ти работиш с деца, работиш с живи хора. Ако не го регулираме това и не ги подпомогнем излиза, че хората които се занимават с тази професия – за едни изискваме да имат квалификация и образование, а за другите не. Това е масовият спорт, а не е физзарядката или бягането в парка. Треньорски услуги по закона могат да предоставят само лица, които са вписани в регистъра по Закона за физическото възпитание и спорт. Трябва да се направи национална организация за тези спортове и да се регулират треньорските кадри. Ще се избием за квалификация за треньор по футбол, но в други спортове се правим, че тези студиа не съществуват.

Още един пропуск, който трябва да бъде коригиран – всички говорим за контрола и как се харчат публичните средства. Ами като няма щатни бройки в министерството няма как да контролираме. В момента има по един експерт на две-три области. Тук имаше един експерт, който отговаря и за Пазарджик и за Пловдив. Той как да ги контролира – не може. Той трябва да оказва и методическа помощ за това как се кандидатства. Тези програми се сменят, трябва да има човек, който персонално да работи и да обръща внимание на всеки клуб. Да помогне за разписване на документите и за кандидатстването. За това трябва да има минимум 28 щатни души в министерство на спорта, в момента са 13. Сега така се получава, че когато експертът е в Пловдив, той обръща внимание на Пловдив, а не на Пазарджик. Тоест, за Пазарджик също трябва да имаме персонално човек, който да помага за документите. В много случаи не става въпрос за злоупотреби, а за технически грешки, които клубовете допускат при кандидатстване. Много често ти парите си ги изхарчил, но като не можеш да ги отчетеш съобразно, за държавата са нередно изхарчени и трябва да се връщат, заради неправилно попълнени документи“, добавя Кралев.

„Друг важен проблем е координацията между държавата, общините и частния сектор. За 2022г. общините са отделили за спорт още 144 милиона лева. Сумата която дава държавата, я дават и общините – ама как я харчат общините, всяка община си знае. Това че има определена стратегия, общините не ги интересува. Тези пари си ги харчат, така както си решат. Аз не казвам, че не трябва да е така – всяка община си разполага със средства, но трябва да бъдат включени към общонационална стратегия за спорта. Каквато между другото нямаме. Опитаха се Илиев от Промяната да вкарат стратегия в парламента, тези хора даваха на някакви преподаватели от НСА и подготвиха един документ, който беше пародия на документ. Нищо общо с това, което ние в момента говорим. Нито един правилно идентифициран проблем, нито една идея как този проблем да бъде решен. Това показва че тези хора нямат никаква идея как трябва да се подходи, за да може всички в системата на спорта да работят спокойно и да се чувстват добре. Ние смятаме, че трябва да се направи сериозен разговор между държавата и общините за това как те да влезнат в една общонационална стратегия, която парламента да гласува. Частният сектор дава средства, но за определени спортове. За колективните спортове дават, но те са недостатъчни и индивидуалните спортове не са привлекателни от гледна точка на реклама и телевизионно време. Българският бизнес трябва доста да се образова в тази посока за това каква полза би имал ако инвестира в спорта“, категоричен е Кралев.