Във вторник Борислав Михайлов обяви, че подава оставка като президент на Българския футболен съюз след 14 години на поста. Михайлов взе това решение, след като оставката му бе поискана от премиера Бойко Борисов и спортния министър Красен Кралев. Повод за искането на Борисов бе унизителната загуба от Англия с 0:6 на Националния стадион „Васил Левски“ и най-вече расистките инциденти по време на мача, които добиха световен отзвук. Кралев изтъкна като причина и “цялостното състояние на българския футбол”.

Оставката на Михайлов ще бъде официално гласувана на заседанието на Изпълнителния комитет на БФС в петък, но на практика той вече не е ръководител на футболната централа. Бившият вратар на националния отбор застана начело на БФС през 2005-та година, когато победи в гласуване тогавашния президент на организацията Иван Славков. Впоследствие Михайлов бе преизбран още три пъти на поста, включително и в началото на миналата година, когато записа убедителна победа срещу Любослав Пенев в гласуването.

Михайлов изглеждаше непоклатим на поста, но какво бе развитието на българския футбол в последните 14 години под негово ръководство? Ако приемем, че представителният национален отбор е лицето на футбола в дадена страна, то отговорът е еднозначен: пропадане. Докато Михайлов бе президент на БФС, България не участва на нито едно Европейско или Световно първенство, въпреки че взе участие в седем квалификационни кампании (без настоящата). В средата на миналото десетилетие в националния отбор личаха имената на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Благой Георгиев, Чавдар Янков и други футболисти, като някои от тях играеха в европейски грандове, а голяма част от другите бяха титуляри в отбори от водещите европейски първенства.

С отказването на тези играчи и навлизането на нови, класата в националния отбор постепенно започна да спада и България изглеждаше все по-далеч от участие на голям форум. Това си личи и по резултатите и крайните позиции в различните квалификации кампании – трето място в квалификационната група за Мондиал 2006, трето място с 25 точки за Евро 2008, трето място за Мондиал 2010, последно пето място за Евро 2012, четвърто място за Мондиал 2014, четвърто място за Евро 2016, четвърто място за Мондиал 2018, за да дойдат катастрофалните квалификации за Евро 2020, в които заемаме последно място с едва три точки от седем изиграни мача. В този период от 14 години начело на националния отбор се смениха 10 треньори, някои от които водиха тима по два пъти.

Поражението от Англия изведе на преден план нещо, което е ясно на фенове и специалисти от доста време – българските футболисти нямат класа и са много далеч дори от средното европейско ниво. На критиките след слабите резултати Михайлов често отговаряше, че БФС е осигурило на футболистите отлични условия и останалото зависи от тях, визирайки новата футболна база в Бояна, която бе построена с финансиране от УЕФА. Съоръжението действително е модерно и качествено, но истината е, че то осигурява добри условия за шепата футболисти, които получават повиквателни за различните гарнитури на националния отбор. Михайлов пренебрегваше факта, че Футболният съюз отговаря за всички футболисти в страната, от децата до професионалистите, и трябва да се погрижи всички те да имат подобни условия. Това, разбира се, е задължение и на клубовете, както и на държавата, но през цялото управление на Михайлов така и не се видя добро партньорство между тези институции, които да доведат до положителни резултати. Работа на БФС е да започва инициативи, да дава експертиза и да осигурява условията за това страната ни да произвежда добри футболисти. Футболисти, каквито през годините е доказала, че може да създава.

Управлението на Борислав Михайлов съвпадна и с упадъка на клубния футбол у нас. Лудогорец Разград е единственият отбор, който играе на поне средноевропейско ниво, но това не се дължи на правилната футболна политика у нас, а на инвестициите на техните собственици. Столичните грандове Левски и ЦСКА от години не могат да се доближат до значими успехи както у нас, така и в европейските клубни турнири, където неведнъж и два пъти отпадат безславно от непретенциозни съперници.

Футболният елит у нас на няколко пъти смени своя формат при управлението на Михайлов, в опити да стане по-силен и конкурентоспособен. Въртяха се какви ли не варианти с различен брой отбори и мачове, но това, разбира се, не доведе до съществена промяна. Пълното безсилие на футболните управници се прояви в началото на сезон 2016/17, когато бе обявен безпрецедентен рестарт на родния шампионат и новосформираният ЦСКА-София започна да играе в него с лиценза на Литекс. Отборите бяха увеличени на 14, а форматът се промени и е сходен със сегашния в efbet Лига.

По време на президентството на Михайлов имаше и някои положителни неща, макар и не много. Станахме свидетели на класирането на националния отбор до 19 г. на Европейско първенство през 2017 г. Тогава в тежка група с Англия, Германия и Холандия нашите записват едно равенство и две загуби. Две години по-рано пък приехме шампионата на Стария континент при 17-годишните, но и тогава записахме само точка и нищо повече. Последното ни значително домакинство беше това лято – на Европейското за девойки до 17 г. Нашите момичета играха достойно и с желание, но не успяха да запишат точка.

Към това трябва да прибавим и изграждането на модерната Национална футболна база в Бояна, построена с финансиране от УЕФА, която бе открита преди почти три години и оттогава се превърна в дом за националните ни гарнитури. Михайлов успя да изгради и редица връзки сред международните футболни среди, като два мандата бе част от Изпълнителния комитет на УЕФА – нещо, което се случи за първи път на българин. Той бе сред най-близките хора на президента на централата Александър Чеферин, но по-рано тази година не успя да запази мястото си в Изпълкома след Конгреса в Рим.

Борислав Михайлов сътвори и редица скандали по време на управлението си в БФС. Най-пресният от тях отново е свързан с мач на националния отбор. След загубата от Косово на 10 юни той си тръгна от стадиона със своя джип, директно паркиран на лекоатлетическата писта на „Васил Левски“. Последва уволнението на директора на стадиона Георги Кузев, но не и оставката на Михайлов. Ще бъде запомнен и случаят от края на миналата година, когато на среща на лидерите на България, Сърбия, Румъния и Гърция в Белград по повод евентуалната обща кандидатура за домакинство на Световно или Европейско първенство, Михайлов бе уловен от камерите как се клатушка и губи равновесие на заден план. В крайна сметка се наложи президентът на БФС да бъде изведен от сцената, като официалната версия бе, че му е прилошало, но според някои истинската причина за състоянието на Михайлов е употребата на алкохол. В последните години с поведението и решенията си Михайлов успя да настрои българската футболна общественост срещу себе си, като дори се стигна до атака на централата на БФС от фенове на ЦСКА, които нанесоха поражения по фасадата на сградата. Нерядко по българските стадиони се чуват обидни скандирания, насочени към БФС и лично към Михайлов, макар че той до последно продължи да се ползва с доверието на повечето български клубове и ръководители, което си пролича и при последното гласуване за президент на БФС.

Михайлов успя да влезе в конфликт и с някои от големите имена в български футбол, с които заедно постигнаха най-значимите успехи във футболната история на страната. Най-запомнящ се бе скандалът между Михайлов и Христо Стоичков, по това време треньор на Литекс, а остри думи имаше и от страна на Любослав Пенев преди гласуването за президент на БФС в началото на миналата година. Други футболисти от златното ни поколение, като Йордан Лечков и Емил Костадинов, през цялото време бяха близо до Михайлов. /БГНЕС

—————————————-

Коментар на Спортния отдел на БГНЕС