Утре се навършват 20 години от великия футболен мач между Франция и България, след който нашата страна се класира за Мондиала в САЩ 94. Публикуваме разказа на журналиста Митко Апостолов, който е единственият представител на варненска медия на двубоя на "Парк де Пренс".

„През близо четвърт век стаж в Радио Варна имам много преживявания около спортните терени, които трудно се забравят. Но датата 17 ноември 1993 г. вечно ще бъде начело в моите спомени от журналистическата ми кариера. На този ден преди 20 години българският футбол постигна един от най-големите си успехи – 2:1 срещу Франция на „Парк де Пренс“, с гола в последната минута на мача на Емил Костадинов, първо място в квалификационната група и добиване на право на участие във финалите на световното първенство през 1994 г. в САЩ”. Така започна с малко патос непринудената си изповед един от доайените на варненската спортна журналистика Митко Апостолов и продължи вече по-спокойно.

„Седмица преди този паметен мач имах среща с тогавашния президент на БФС Валентин Михов по време на една дискусия по футболни въпроси във Фестивалния комплекс във Варна. Тогава получих неговата лична покана да бъда в делегацията на нашата страна за мача в Париж. Стигнахме и до разбирателството варненската спортна журналистика да има още един представител, но по-късно стана ясно, че младият колега Недко Петров няма валиден международен паспорт и пътуването му се размина. Тогава още не бяхме страна членка на Европейския съюз и наличието на такъв документ беше изключително задължително.

Пътувахме за мача в Париж няколко дни по-рано с чартърен полет на БГА “Балкан” заедно с футболистите, треньорите и официалните лица. Бяхме около 30-ина журналисти, представители на почти всички медии в страната. За мен беше чест, че съм единственият представител на варненска медия. С нас пътуваше и колегата Петър Герчев от Варна, но като кореспондент на софийския вестник “Народен спорт”.

В Париж ни настаниха в луксозен хотел в предградието на френската столица Версай. Аз бях в една стая с шефа на спортната редакция на в. “Демокрация” Пламен Николов, който скоро беше счупил крак и трябваше да му помагам. Отборът, треньорите и официалните гости бяха в съседен суперлуксозен хотел, бивша кралска резиденция, но толкова строго охранявана, че дори акредитацията за мача и международната журналистическа карта не ни даваше право на посещения и срещи. Видяхме се с отбора на официалната тренировка. Дните в Париж посветихме на посещения на забележителностите на френската столица, като ще отбележа общата ни снимка на всички журналисти под арката на квартал Ньой, по-известен за българите с подписания тук документ, отбелязващ края на една от световните войни и неносещ много добро на страната ни.

За самата среща Франция – България не смятам да разказвам подробно. Всичко е толкова известно от всички медии у нас и в чужбина. Само ще наблегна на фантастичния втори гол на Емил Костадинов, получил превъзходен пас и изстрелял с мощ топката над главата на френския вратар.

После на стадиона имаше почти гробна тишина, ръководството на френския отбор дълго се държеше за главите и не можеше да повярва на това, което се случи. Коренно противоположни бяха преживяванията в нашия лагер. За съжаление аз не можех да взема участия във всеобщата радост, защото радиокабината ми беше на четвъртия етаж, а магнитната карта, с която отварях вратата и задвижвах асансьора, ми даваше право само да напусна стадиона. Толкова уреден бе пропускателният режим на това великолепно спортно съоръжение. Само си махахме с ръце с покойния вече Николай Колев-Мичмана, чиято репортерска кабина на БНТ бе до моята. По-късно разбрах за знаменитата му фраза “Господ е българин!” А от магнетофонния запис от прякото включване на Радио Варна, който дълго съхранявах, едва си разбирах какво съм говорил. Едва в рейса и после в самолета имах възможност да споделя мисли и чувства с колегите, а имаше всичко за добри последни спомени от това пътуване.

На летище София лично ни посрещна тогавашният председател на Народното събрание Александър Йорданов, но той честити победата само на няколко футболисти, които се прибраха в България. По-голямата част от играчите направо от Париж заминаха за градовете в Европа, в чиито отбори се състезаваха: Стоичков за “Барселона”, Костадинов за Португалия, Балъков за Германия и т.н., и т.н. Имената им ги знаят дори и малките деца. А ние, които писахме и коментирахме това събитие от Париж, бързо потеглихме за родните си места, за да се включим в редовете на редакциите си.

Още много други силни преживявания съм имал в журналистическата си практика около спорта, но споменът от този паметен мач на “Парк де Пренс” в Париж никога няма да избледнее. Пожелавам на всички млади колеги поне веднъж в живота си да имат такова преживяване! Другото е... от Лукавого!” /sportdnes.bg