За едни футболисти Мондиал 2026 донесе слава, голове, рекорди и звездни моменти. За други играчи обаче най-големият футболен форум премина изцяло в ролята на зрители от резервната скамейка.

Общо 1248 играчи попаднаха в съставите на националните отбори за турнира, като голяма част от тях получиха поне няколко минути на терена.

Имаше обаче и малка група, които присъстваха на шоуто в САЩ, Мексико и Канада, но не записаха нито една минута, въпреки разширения формат и по-големия брой срещи.

Сред тях попаднаха световни шампиони и опитни национали, които редовно играят важни роли в клубните си отбори.

Причините са различни. Някои станаха жертви на сериозната конкуренция, други не успяха да се възстановят от контузии, а трети просто останаха извън плановете на своите селекционери.

Н`Голо Канте (Франция)

Завръщането на Н"Голо Канте в състава на Франция преди Световното първенство предизвика голям интерес. Халфът беше сред основните фигури при спечелването на титлата през 2018 г. и отново попадна в селекцията на Дидие Дешан.

Този път ролята му беше съвсем различна. Канте остана неизползвана резерва през целия турнир, въпреки че не беше контузен и беше на разположение на треньорския щаб. Дешан предпочете по-млади варианти в средата на терена, сред които Ману Коне, Адриен Рабио и Уорън Заир-Емери.

Така един от най-разпознаваемите френски футболисти през последното десетилетие приключи световното без нито една минута. Франция достигна до полуфиналите и изигра осем срещи, но дори натрупаната умора и ротациите не отвориха място за Канте.

Коби Мейну (Англия)

Мейну пристигна на турнира след труден клубен сезон в Манчестър Юнайтед, но присъствието му в състава на Англия показваше, че Томас Тухел все още вярва в неговия потенциал. 21-годишният полузащитник обаче не получи възможност да се появи на терена. Английският селекционер заложи на други футболисти в центъра, а Мейну остана на пейката дори в мачове, в които се очакваха промени.

Шанс за участие изглеждаше възможен в двубоя за третото място срещу Франция. Остра болка в гърба обаче го извади от сметките и той завърши турнира без участие. Случаят му се откроява и заради представянето му на Евро 2024, когато се превърна в титуляр на Англия и започна във финала срещу Испания. Само две години по-късно ролята му в националния отбор се промени напълно.

Виктор Муньос (Испания)

Крилото остана в периферията на отбора през целия турнир. Муньос не участва в нито един от осемте мача на испанците. Той беше неизползвана резерва и при победата с 2:0 над Франция на полуфиналите.

Това не е голяма изненада - конкуренцията в атаката на Испания беше сериозна. Луис де ла Фуенте разполагаше с Ламин Ямал, Нико Уилямс, Феран Торес и други футболисти, които вече имаха утвърдени роли в отбора.

Муньос все пак напусна турнира със световна титла, а и със силен трансфер. В хода на Мондиала бе финализирано преминаването му в Ливърпул от Осасуна. Нищо, че е един от малкото футболисти, които получават златен медал, без да запишат нито секунда на терена.

Давид Рая (Испания)

Той е вратар и попадането му в този списък не би било чак такава изненада, ако не бе статутът му. Рая (основната снимка горе) бе сред най-силно представящите се вратари в клубния футбол, като с Арсенал спечели Висшата лига и бе определен за най-добър страж на първенството в Анлгия.

Това не промени подредбата в испанския национален отбор. Унай Симон остана твърдият първи избор на Луис де ла Фуенте под рамките на вратата на Испания. Селекционерът продължи да разчита на вратаря, с когото спечели Европейското първенство през 2024 г.

Рая не получи минути дори при възможностите за ротация в груповата фаза. Така той стана световен шампион, без да се появи в игра.

Ситуацията показва особеностите на вратарския пост. Докато полевите футболисти често влизат като резерви, вторият и третият вратар прекарват цели турнири на пейката, освен при контузия, наказание или сериозна промяна във формата на титуляря. Независимо колко са стабилни.

Роналд Араухо (Уругвай)

При Роналд Араухо причината не беше решението на треньора, а физическото му състояние. Защитникът на Барселона получи мускулна травма преди началото на Световното първенство и не успя да се възстанови навреме. Той остана в състава на Уругвай, но не участва в нито един от двубоите на отбора. Това беше второ поредно световно първенство, на което Араухо попадна сред избраниците на Уругвай, но не записа минута. Подобна ситуация имаше и в Катар през 2022 г., когато отново пристигна с контузия.

Уругвай отпадна още в груповата фаза, което допълнително намали времето за възстановяване и възможността защитникът да се включи в по-късен етап.

Бремер (Бразилия)

Бремер пристигна като един от най-опитните централни защитници в състава на Бразилия. Въпреки това Карло Анчелоти не му даде минути в петте срещи на отбора. Бразилският селекционер разполагаше с широк избор в центъра на защитата.

Маркиньос и Габриел Магаляеш бяха сред предпочитаните варианти, а в състава присъстваха още Данило, Ибанес и Лео Перейра.

И това определи бранителят на Ювентус да остане резерва във всички мачове, включително при отпадането от Норвегия на осминафиналите. Така второто му участие на световно първенство завърши без поява на терена.

Гонсало Инасио (Португалия)

Гонсало Инасио също не успя да се пребори за игрово време в силно оспорваната защита на Португалия.

Роберто Мартинес разполагаше с Рубен Диаш, Томаш Араухо, Ренато Вейга и други варианти в центъра. Инасио остана на пейката във всички срещи, включително при отпадането от Испания на осминафиналите. Португалия включи защитника в окончателния състав, но той не получи роля по време на турнира.

За играч, който редовно участва в европейските клубни турнири и вече има опит с националния тим, нулевият актив беше сред изненадите в португалския състав.

Алехандро Грималдо (Испания)

Още един световен шампион без минута игра. Левият защитник беше сред най-резултатните играчи на своя пост в клубния футбол през предишните сезони с екипа на Леверкузен.

В националния отбор обаче Марк Кукурея беше предпочетен като титуляр, а други футболисти получиха предимство при промените по фланговете.

Грималдо остана неизползвана резерва в елиминациите, включително на полуфинала срещу Франция и във финала с Аржентина. Но е шампион, а и има трансфер в Атлетико Мадрид като позитив от първенството.

Медалите не разказват цялата история

Присъствието в състава на световно първенство само по себе си е сериозно постижение. Всеки от тези футболисти участва в тренировките, подготовката и ежедневието на отбора в дългия турнир (този беше около 40 дни за финалистите).

Футболът обаче се измерва и с минутите на терена. За Канте и Мейну турнирът показа промяна в статута им. За Бремер, Инасио и Грималдо конкуренцията се оказа непреодолима. При Араухо контузията отне възможността за дебют на такъв форум изобщо.

И така Рая, Грималдо и Муньос получиха световни титли без официално участие. Имената им ще останат в статистиката на Мондиал 2026.

Срещу всички тях обаче ще стои натрапчивото: 0 минути./Dir.bg