"Слънцето всъщност излъчва енергия на всички дължини на вълната - от радио- до гама лъчи. Но то излъчва по-голямата част от енергията си около 500 nm, което е близо до синьо-зелената светлина", обясни НАСА преди затъмнението през 2017 г. Така че спокойно може да се каже, че слънцето е синьо-зелено.

Разбира се, ние не го виждаме така, благодарение на това как работят очите ни. Въпреки че слънцето излъчва най-силно в зелената част на спектъра, то излъчва силно и във всички видими цветове - от червено до синьо.

"Нашите очи, които имат три цветни конусовидни клетъчни рецептора, съобщават на мозъка, че всеки цветен рецептор е напълно наситен със значими цветове, които се получават на всички видими дължини на вълната. След това нашите мозъци интегрират тези сигнали във възприемане на бял цвят", разкриват още от НАСА.

Източник: iStock

Сега, когато сме наясно с факта, че Слънцето е синьо-зелено, но се възприема като бяло, защо виждаме залезите и изгревите като червени тогава? Когато слънчевата светлина достигне до атмосферата, дължините на вълната в синия спектър се разпръскват по-ефективно от частиците в атмосферните слоеве, отколкото червената светлина. Това явление е известно като разсейване на Релей. С по-малко синя светлина, попадаща в очите ни, ние ще възприемаме Слънцето като оцветено в леко жълто.

През колкото повече атмосфера трябва да премине светлината - какъвто е случаят при изгревите и залезите, толкова повече синя светлина се разпръсква, правейки слънцето да изглежда по-жълто или червено. Обратно, когато Слънцето е точно над вас, то ще изглежда по-бяло, тъй като синята светлина изминава по-малко път през атмосферата, поради което и разсейването е по-слабо, докато достигне до очите ни.

На Марс, с много по-тънка атмосфера, пълна с въглероден диоксид и прах, червената светлина се разпръсква по-ефективно, което означава, че всички роботи, които сме изпратили там, гледат към зловещ син залез, контрастиращ добре с цялото червено наоколо, пише IFL Science.